Решение № 2377 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7716/2013 г.

Решение № 2377 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7716/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Враца чрез процесуалния си представител юрисконсулт Антония Иванова, срещу решение № 4/16.04.2013 г. по адм. дело № 30/2013 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена негова заповед № 03-060-РД/210/20.12.2012 г., обективираща отказ от финансиране по подадено заявлението от Филип Пламенов Лилов от гр. Враца за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери". Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити в жалбата съображения се изтъква, че законосъобразно на заявителя е отказано финансиране, тъй като същият не е отговарял на условията за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" поради допуснати нарушения по чл. 10а от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Филип Лилов, оспорва касационната жалба, като намира решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното решение е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Филип Пламенов Лилов срещу отказ на директора Областна дирекция на Държавен Фонд "Земеделие" - гр. Враца за финансиране по подадено от него заявление за подпомагане по проект с идентификационен номер 06/112/08384, обективиран в заповед № 03-060-РД/210/20.12.2012 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 20а, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, вр. с чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" и т. 2 от Заповед № ОЗ- РД/ 1869/14.08.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която са делегирани правомощия на директорите на областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие" да издават заповеди от вида на оспорената. За да отмени процесната заповед решаващият съд е констатирал нарушение на чл. 59, ал 2, т. 4 от АПК, състоящо се в липса на фактически основания за издаване на акта. В заповедта не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице нарушения на Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., което е вписано като правно основание за издаване на процесния отказ. Съдът счита, че това обстоятелство е основание за отмяна на акта, тъй като представлява пълна липса на фактическите основания за постановяването му, а съответно - и приложимите към фактическата обстановка в случая норми. Освен това съдът е приел, че съдържанието на контролните листове от извършените проверки на място на бенефициента имат противоречиво съдържание и не може да бъде направен еднозначен извод за констатираните от проверяващите органи нарушения. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за недопустимост на производството пред административен съд - Враца, поради просрочие на жалбата на Филип Пламенов Лилов. Видно от представените пред съда доказателства жалбоподателят е получил заповед № 03-060-РД/210/20.12.2012 г. на 24.12.2012 г., като е подал жалба срещу този акт по пощата на 7.01.2013 г. Правилно първоинстанционният съд е приел жалбата за процесуална допустима, като подадена в законоустановения 14 - дневен срок съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК и я е разгледал по същество. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя констатираните от първоинстанционния съд пороци на акта, изразяващи се в липса на излагане на фактически основания за издаване на процесната заповед. Оспореният акт има изричен реквизит "фактически основания/мотиви за отказа", в който е посочено, че се издава в съответствие с установените общи принципи за контрол съгласно Регламент (ЕО) № 65/2011 г. и, че отказът за финансиране е на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/3.04.2008 г., поради неспазване на чл. 10а от същата Наредба, с което съдържание са изчерпат приетите от органа фактическите основания, съответно мотиви за отказа. При липсата на фактически основания, изложени в заповедта, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на заповед № 03-060-РД/210/20.12.2012 г., обективираща отказ за финансово подпомагане по подадено заявлението от Филип Пламенов Лилов от гр. Враца за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери". Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на правните норми е условие за законосъобразността на издавания акт. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление. При въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат съдебни разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение