Решение № 87 от 1.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1807/2016 г.
ВКСII гражданско отделение01.07.2016 г.докладчик т Емануела Балевска
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Й., гражданин на Г., чрез процесуалния си представител адв. Б. Д. - АК В. е поискал да се отмени влязло в сила Определение от 14.04.2015 г. по гр. д. № 13476/2014 г. на РС-Варна по чл. 233 ГПК, с което е прекратено съдебното исково производство по чл. 30, ал. 1 ЗН, инициирано от Ж. С. Н. срещу И. С. Н. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 87 от 1.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1807/2016 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Е. Й., гражданин на Г., чрез процесуалния си представител адв. Б. Д. - АК В. е поискал да се отмени влязло в сила Определение от 14.04.2015 г. по гр. д. № 13476/2014 г. на РС-Варна по чл. 233 ГПК, с което е прекратено съдебното исково производство по чл. 30, ал. 1 ЗН, инициирано от Ж. С. Н. срещу И. С. Н. С молбата за отмяна се поддържа, че след постановяване на обжалваното определение, в качеството си на кредитор на Ж. Н., молителят Е. Й. е заявил иск по реда на чл. 134 ГПК във вр. с чл. 30, ал. 1 ЗН, упражнявайки правото на бездействащия кредитор Ж. Н. срещу лицето И. Н. - негов брат. С отговора на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК И. Н. е депозирал и споразумение, уреждащо извънсъдебно имуществените отношения между тези лица, като страни по гр. д. 13476/2014 г., поради което и производството по иска по чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 30, ал. 1 ЗН е прекратено с Определение № 185 от 06.01.2016 по гр. д. 11956/2015 г. на РС-Варна с генерален мотив, че " определението за прекратяване на делото с отказ от иска формира силата на пресъдено нещо по отношение липсата на спорното право на ищеца или липсата на оспореното от ищеца право от стана на ответника". Като счита, че Споразумението, депозирано до делото по косвения иск, с което се заобикаля закона, съставлява ново доказателство и нови обстоятелства, засягащи делото за отказа от иск по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, се поддържа и се иска настоящата отмяна. С отговор, подаден от И. С. Н., се оспорва основателността на подадената молба за отмяна, тъй като молителя няма и не може да има качеството на заинтересовано лице по см. на чл. 304 ГПК. Оспорва се и процесуалната легитимация на адв. Д. предвид обстоятелството, че производството за отмяна е производство за извънинстанционен контрол. След преценка на наведените доводи и на основание закона, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно действащия ГПК, процесуално -легитимирани лица да предявят молба за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК са страните, участвали в съдебния процес и обвързани от силата не пресъдено нещо на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Доколкото определението по чл. 233 ГПК преклудира възможността за нов исков процес между същите страни за защита на конкретно субективно материално право, на заявеното основание, настоящият състав намира, че се иска отмяна на съдебен акт по отношение на който може да бъде упражнено правото на отмяна при условията на чл. 303 и сл. ГПК. Разпоредбата на чл. 304 ГПК урежда изключение, която дава възможност да се упражни правото на молбата за отмяна на влязло в сила решение и от лице, която не е било страна по спора, но е обвързано от силата на пресъдено нещо поради общността/ неделимостта / на спорното право. В настоящият случай не може да се приеме, че заявилия молбата за отмяна Е. Й. е обвързан от определението по чл. 233 ГПК за прекратяване на гр. д. № 13476/2014 г. на РС-Варна, по иска чл. 30, ал. 1 ЗН, инициирано от Ж. С. Н. срещу И. С. Н. Доколкото молителят Е. Й. има качеството на кредитор на една от страните- Ж. Н., то това не го обвързва пряко от правните последици на прекратяване на спора по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част наследството. Ако сключената извънсъдебна спогодба, дала основание за прекратяване на делото поради оттегляне на иска, уврежда интересите на Е. Й. като кредитор, то той има самостоятелен път на защита. От друга страна, сключената писмена извънсъдебна спогодба между Ж. Н. и И. Н., не носи белезите на "ново писмено доказателство" по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не само по делото не е твърдян факт, че страните са уредили доброволно отношенията, предмет на спора, но дори и този документ да би бил приобщен към доказателствения материал по гр. д. 13476/2014 г., той не би променил решението на съда да се десезира от спора по чл. 30, ал. 1 ЗН при изричното волеизявление на страната -ищец. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия