Решение № 9316 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2014 г.

Решение № 9316 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Лила Иванова Мехмедова от гр. Свищов, представлявана от адв. Иванов, против решение № 679/14 г. по адм. д. № 1185/12 г. по описа на Административен съд Велико Търново с молба за отмяната му като неправилно. Отвеникът, началник РДНСК Северен централен район, представляван от юрк. Игнатов, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът, Шезаи Джевджетов Мехмедов не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил оспорването на касатора Мехмедова срещу Заповед № ДК-02-СЦР-122/30.10.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, Началникът на РДНСК Северен централен район е наредил премахване на незаконен строеж "Комплекс за почивка с басейн - самостоятелен обект "сграда № 4 - филтърно помещение" в ПИ 65776.417.303 по КК на гр. Свищов, м. "Стъклен", обл. Велико Търново. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Безспорно установено е, че филтърното помещение към басейн представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен без градоустройствена основа и влезли в сила строителни книжа в периода месец април - месец ноември 2010 г. по данни на Шезаи Мехмедов, адресат на заповедта. Касационният довод за неправилност на решението е неоснователен. Строежът е извършен през 2010 г., обстоятелство категорично установено в хода на административното производство и неоспорено по делото, предвид което по отношение на същия разпоредбите на § 16 ДРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ са неприложими. Тези разпоредби установяват условия търпимост по отношение незаконните строежите, извършени най-късно до 31.03.2001 г. Следва решението да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение,