Решение № 7056 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 687/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Бюро по труда Гоце Делчев подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт В. Величкова, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 1905/31.10.2023 г., постановено по адм. дело 661/2023 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 20, ал.4, т.4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Ответникът Б. И. З. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като представена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК , от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК , за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С Решение 1905/31.10.2023 г., по адм. дело 661/2023 г. Административен съд - гр. Благоевград, отменил Решение от 09.05.2023г. на директора на Дирекция Бюро по труда гр. Гоце Делчев, с което е прекратена регистрацията на Б. И. З. на основание чл. 20, ал.4, т.4 от Закона за насърчаване на заетостта. Съдът е приел, че от административният орган не са представени доказателства, че на безработното лице в хода на административното производство е била предоставена възможност да се запознае с документите по преписката за започналото административно производство по издадения административен акт, който е издаден и връчен на касаторката без в мотивите на същия да са отразени причините за неприлагането на чл.34, ал.1 и ал.3 АПК, в изпълнение на разпоредбата на чл.34, ал.4 АПК, т.е. нарушено право на защита, в т.ч. да се извърши преценка налице ли е в случая уважителна причина за отказ по смисъла на чл.20, ал.6 ЗНЗ, както и да се обсъдят твърденията на Б. З., че предложената й работа не е била подходяща такава. Изложени са доводи, че оспореният административен акт е немотивиран, тъй като не са изложени фактическите и правните основания, мотивирали административния орган да го издаде. Съдът изтъква, че в процесното решение не е посочено защо административният орган счита, че е отказана подходяща за оспорващата работа, съобразявайки разпоредбата на §1, т.4 ЗНЗ, в т. ч. не е налице уважителна причина за отказ по смисъла на чл.20, ал.6 от ЗНЗ вр. с § 1, т.26 ДР ЗНЗ, позовавайки се на медицински документ удостоверяващ, че децата на Б. З. страдат често от остри респираторни заболявания. Освен посоченото, съдът приема, че в оспореното решение, административният орган е установил единствено, че Б. З. отказва да получи насочващото писмо, удостоверено с подписа на двама служители, което обаче не изпълва хипотезата на чл.20, ал.4, т.4 ЗНЗ. Не било посочено обаче, нито удостоверено от тези служители, че Б. З. е отказала да приеме предложената й работа. Разгледана по същество на основанията, посочени от касатора и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение на Административен съд - Благоевград е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона, не е в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, което обуславя извод за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Установено е че на 17.08.2022 г. Б. З. е регистрирана в Дирекция Бюро по труда - Гоце Делчев като безработно, търсещо работа лице под 10029827. При подаване на заявлението Б. З. е декларирала, че има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването от Дирекция Бюро по труда - Гоце Делчев, както и че ще изпълнява препоръките на трудовия посредник, в това число предвидените действия и срокове. Съставени са Регистрационна карта и План за действие на безработно, търсещо работа лице. Съгласно отбелязването в плана последно състоялата се среща с трудовия посредник датира от 09.05.2023 г. На Б.З. е предоставено насочващо писмо за явяване пред работодател, обявил конкретното работно място, а именно Стил Агро 2020 ЕООД. Върху писмото е отбелязано, че Б. З. отказва да приеме издаденото й насочващо писмо, удостоверено с подписа на двама свидетели. Касационният състав на съда намира, че в административното производство по издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материалноправните разпоредби на закона, които да обуславят неговата незаконосъобразност и да са основание за отмяната му. Твърденията в жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд, за наличие на съществени процесуални нарушения са недоказани, а при преглед на административната преписка не се установяват такива, които да са основание за отмяната на заповедта по чл. 146, т. 3 от АПК. Административният орган правилно е приложил и материалния закон, поради което не е налице основание за отмяна и съгласно чл. 146, т. 4 от АПК. Процесното решение за прекратяване на регистрацията е издадено на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ, който предвижда, че регистрацията на безработните лица се прекратява в случаите, когато откажат да приемат предложената им подходяща работа и/ или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. Производството по прекратяване на регистрацията в Дирекция Бюро по труда е уредено с разпоредбите на чл.20 и сл. ЗНЗ и чл.16, ал.1 ППЗНЗ, чиито специални изисквания са изпълнени. Следва да бъде отчетено, че в изпълнение на изискването на чл. 34, ал.1 АПК, административният орган е направил опити да запознае лицето с преписката, но безрезултатно поради пасивността на Б. З.. Изясняването на фактите в административното производство налага провеждането му при спазване на административнопроцесуалните правила по глава V, раздел I от АПК, което в случая е сторено. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е немотивиран. В процесното решение са изложени фактическите и правни основания, мотивирали административния орган да издаде същото. В мотивите е посочено защо административният орган счита, че е отказана подходяща за оспорващата работа, съобразявайки разпоредбата на § 1, т. 4 от ЗНЗ, в т. ч. че не е налице уважителна причина за отказ по смисъла на чл. 20, ал. 6 от ЗНЗ във връзка с § 1, т. 26 от ДР на ЗНЗ, а именно отказът да бъде приета предложената подходяща работа на лицето. Решението на директора на Дирекция Бюро по труда - гр. Гоце Делчев е било обжалвано и по административен ред, като по силата на чл. 97, ал. 1 от АПК, когато един административен акт е обжалван пред горестоящия орган и жалбата на лицето бъде отхвърлена, то мотивите на самото решение стават част от мотивите на издадения административен акт, какъвто е настоящият случай. Това обстоятелство не е съобразено при постановяване на оспорения в настоящето производство съдебен акт. На следващо място следва да бъде отбелязано, че лицето е представило медицински документ, с който претендира наличието на уважителна причина за отказа си от предложената му подходяща работа едва пред административния съд, без да бъде обсъдено от съда, че както директорът на Дирекция Бюро по труда - гр. Гоце Делчев, така и горестоящият орган Дирекция Регионална служба по заетостта са били възпрепятствани да го вземат предвид в хода на административното производство. При подаване на жалбата пред горестоящия орган този медицински документ не е бил представен, въпреки че лицето го е притежавало от 09.05.2023 г., а е представен едва пред административния съд с подаване на жалбата. Освен това съдът не е обсъдил доказателствената стойност на въпросното писмено доказателство, тъй като се касае за медицинско направление, чието предназначение не е да удостовери здравословното състояние на лицето, за което се издава. В конкретния случай в него са посочени поименно децата на жалбоподателката и е отразено, че боледуват често от ОРЗ, но в същото не са отразени конкретни диагнози и дати на посочените като чести боледувания, за да бъде направена обоснована преценка, че лицето е имало уважителна причина за отказа си да приеме подходяща работа. Съдът не е обсъдил и Справката за здравословното състояние на самата г-жа З., с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилни са и изводите за това, че е налице отказ за получаване на насочващото писмо, който обаче не е отказ за приемане на подходяща работа по смисъла на закона. Насочващото писмо е именно документът, с който трудовият посредник предлага на лицето да заеме конкретна работа, отговаряща на условията, визирани в § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта. От насочващото писмо е видно, че именно на лицето Б. З. е предложено да заеме конкретната позиция. Удостовереният отказ на лицето да подпише документа представлява и отказ от предложената му подходяща работа. От гореизложеното следва, че процесното решение на директора на Дирекция Бюро по труда гр. Гоце Делчев е постановено при наличие на основанието по чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ, посочено в него и следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Ето защо то следва да бъде отменено и тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу Решение от 09.05.2023г. на директора на Дирекция Бюро по труда гр. Гоце Делчев. При този изход на делото, на касатора следва да се присъдят претендираните съдебни разноски в размер на 400лв. (четиристотин лева) - по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 200 лв. държавна такса за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК , Върховният административен съд, състав на шесто отделение,