Решение № 391 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 681/2007 г.

Решение № 391 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 681/2007 г., 5-членен с-в, докладчик Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 12 ГПК вр. чл. 234 ГПК (отм.). Постъпила е молба за отмяна по чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.) на влязлото в сила решение на С. районен съд от 16.01.1998 г. по гр. д. № 368/1996, с което е допусната делба на недвижим имот. Молителят К. К. Н. иска отмяната на посоченото решение, тъй като обжалваното решение има сила за него, но той не е конституиран като страна по делото. Ответниците по молбата не вземат становище. Върховният касационен съд, Петчленен състав като констатира, че молителят е узнал атакуваното решение на 16.05.2007 г., а молбата за отмяна е постъпила в С. районен съд на 27.07.2007 г., намира, че тя е подадена в срок и е редовна. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Молителят счита, че като наследник на Д. Д. П. е бил процесуално легитимиран да участва в делбата на възстановения на наследниците му земеделски имот, която е допусната без неговото участие, но му е отказано конституирането като страна във фазата по извършването на делбата, тъй като съдът е обвързан от решението за допускането й. Върховният касационен съд, петчленен състав намира, че макар в молбата за отмяна да е посочено основанието по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), действителното основание, на което се претендира отмяната е чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.). Отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) е легитимирано да иска само лице, което е било конституирано като страна по делото, но правото му на участието в делото е нарушено или е съществувала неотстранима пречка за осъществяването му. В молбата за отмяна молителят изрично заявява, че не е участвал като страна в делото, поради което претендираното основание за отмяна следва да бъде квалифицирано по чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.). Това основание за отмяна на влязло в сила решение обаче не е налице, тъй като отмяната е приложима, само когато за молителя не съществува друг път за защита. Делбата между сънаследници е недействителна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, ако в нея не е участвал някой от тях. Решението за допускане на делбата е задължително за съда във втората фаза на делбата и за тези от наследниците, които са участвали в производството по допускането й, но то не е задължително за неучаствалия сънаследник, който не може да бъде конституиран по-късно, за да участва при извършването й. Неучаствалият сънаследник, който не е встъпил главно до приключването на производството по допускането на делбата в първата инстанция, може да предяви в отделно производство нов иск за делба с участието на всички сънаследници, поради което той не може да иска отмяна на постановеното без негово участие решение по допускане на делбата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, Петчленен състав