Решение № 6364 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1502/2021 г.

Решение № 6364 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1502/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, срещу решение № 2228 от 4.12.2020 г., постановено по адм. д. № 1471 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № Ц 2153-15-45/11.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/протокол № 2136-15-5/25.03.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване, а преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложенитe съображения за необоснованост и неправилно прилагане на т. 52б от ПКТП (отм.); са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Д. М. от гр. Пловдив е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд намери следното: С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отменил решение № Ц 2153-15-45 от 11.06.2020 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН] / протокол № 2136-15-5 от 25.03.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което на Д. М. от гр. Пловдив е отказано изменение на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО. Преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за правилното прилагане на материалния закон. Решението като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила, но по различни съображения. На основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, издаден съгласно ал. 3 въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В административното производство по реда на НПОС пенсионният орган няма задължение служебно да събира доказателства извън предвидените от чл. 40, ал. 1 – 3 от НПОС. Неправилно първоинстанционният административен съд е приел, че органът на основание чл. 44, ал. 1 от АПК е следвало да събере доказателства относно условията, при които е бил полаган трудът. като изиска сведения от неучастващи в производството две физически лица и от бившия управител на "Лукови" ООД. Събраните по този ред сведения не могат да служат като годни доказателства за установяване на категорията на труда. Разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО създава забрана за установяване на категорията труд със свидетелски показания. Не се допускат свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност и в случаите, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В тежест на заявителя на правото на пенсия, а не на пенсионния орган, е евентуалното изискване на информация от Общинска служба "Земеделие" относно регистрираните от Кооперация "Модър-91", с. Лилково и "Лукови" ООД пътни превозни средства и/или селскостопанска техника. В хода на административното и съдебното производства е постигната яснота относно фактите и обстоятелствата от значение за прилагане на материалния закон. Единственият запазен документ, изискван от чл. 40, ал. 1 от НПОС, е трудовата книжка на лицето. В нея е отразен полаган труд като тракторист в КВД "Модър-91", с. Лилково от 10.06.1992 г. до 27.12.1993 г. и в "Лукови" ООД от 1.01.1996 г. до 1.09.1999 г. Цялата останала документация – изплащателни ведомости, трудови досиета, счетоводни документи и др., е унищожена и не се съхранява от вече прекратените предприятия. Осигурителният орган е положил усилия да установи контакт с лицата, участвали в управлението на двете предприятия, но те не са били в състояние да предоставят архивни документи или да дадат друга информация относно лицето и полагания от него труд. При липса писмени доказателства, които са издадени от работодателите, свидетелските показания са не са допустимо доказателствено средство. За да бъде зачетен от втора категория на основание т. 52б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), в сила до 31.12.1999 г. и причислен към категорията "механизатор", трудът като тракторист трябва да е бил положен непосредствено в селскостопанското производство. Данни за полагане на труда непосредствено в производството на селскостопанска продукция липсват както по отношение на КВД "Модър-91", с. Лилково от 10.06.1992 г. до 27.12.1993 г., така и по отношение на "Лукови" ООД, Пловдив. При липса на каквито и да било писмени доказателства относно изпълняваната работа и условията на трудовата среда не може да бъде кредитирано заключението на вещото лице, извършило назначената експертиза, че трудът на тракториста в кооперация "Модър-91" и в "Лукови" ООД е еднакво вреден и тежък с труда на тракториста в ТКЗС, КЗС и МТС (специализирани селскостопански предприятия за производство на селскостопанска продукция и поддържане на машинната техника). По отношение на положения труд в кооперативна организация "Модър-91" обаче са установени предпоставки за зачитане на положения труд като тракторист от втора категория на основание т. 66и от ПКТП във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС. Видно от фирмената регистрация, освен търговска и туристическа дейности кооперацията е имала за предмет на дейност производство на селскостопанска продукция от растителен и животински характер. Трактористите, обслужващи селскостопанското производство, попадат в кръга на механизаторите по т. 66и ПКТП (отм.);. С обжалваното административното решение и потвърденото с него разпореждане не е извършена преценка относно наличието на предпоставките за зачитане на положения труд в кооперация "Модър-91" от втора категория при условията на т. 66и от ПКТП (отм.);. По отношение на "Лукови" ООД, гр. Пловдив, е установено от фирмената регистрация, че дружеството е имало за предмет на дейност търговия на едро със зърно, семена, фуражи и други суровини от растителен и животински произход. В регистъра на осигурените лица за периода от 1.01.1997 г. до 31.03.1999 г. е подадена информация за положен стаж при условията на трета категория труд. Работата като тракторист в търговско предприятие е извън хипотезите както на т. 52 от ПКТП (отм.); , така и на т. 66и от ПКТП (отм.);. Трудът не е бил полаган непосредствено в селскостопанското производство и не е обслужвал производството на селскостопанска продукция. Дори дружеството да е притежавало трактор (за което липсват доказателства), положеният труд е извън записите на двете разпоредби. Предвид изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени, следва да бъде оставено в сила, като при новото разглеждане на заявление вх. № 2121-15-91 от 9.08.2019 г. административният орган се съобрази с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с касационното решение, относно категорията на положения труд в кооперация "Модър-91", с. Лилково. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600. 00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,