Решение № 14779 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10961/2013 г.

Решение № 14779 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10961/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби. Едната е на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), а другата - на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД със седалище гр. Пловдив. И двете касационни жалби са срещу решение № 8117/11.06.2013 г., постановено по адм. дело № 13226/2012 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение. С него е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 11 и раздел III, т. 12. С това решение на ДКЕВР, в частта му по раздел III, т. 11 и раздел III, т. 12, са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.07.2011 г. - 31.12.2011 г. - 97,12 лв./МВтч. /раздел III, т. 11/ и за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 г. - 30.06.2012 г. - 189,38 лв./МВтч. /раздел III, т. 12/. Със същото оспорвано решение на ВАС, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Юнион Солар" ЕООД ЕАД направените разноски по делото - 50 лв. държавна такса и 1200 лв. адвокатско възнаграждение . Ответникът - "Юнион Солар" ЕООД със седалище гр. Нова Загора, с писмено становище, постъпило след съдебното заседание, счита касационните жалби за недопустими, в условията на евентуалност - неоснователни. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - Първа колегия, констатира, че и двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от надлежни представители - по закон и по пълномощие на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Съдът намира обаче, че жалбите срещу оспорваното решение, в частта му, с която е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 12, се явява процесуално недопустима на друго основание. След извършена служебна проверка в срока за произнасяне се установи, че по оспорването на раздел III, т. 12 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има влезли в сила съдебни решения, а именно: с решения по адм. дело № 6079/2013 г., адм. дело № 6075/2013 г., адм. дело № 5751/2013 г., адм. дело № 5733/2013 г., адм. дело № 6082/2013 г. и адм. дело № 6078/2013 г., всички на петчленни състави на Върховния административен съд, са оставени в сила решения на тричленни състави на Върховния административен съд, четвърто отделение, с които по жалби на други жалбоподатели е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта му по раздел III, т. 12. При тези данни, спорът за законосъобразността на раздел III, т. 12 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влезли в сила съдебни решения, цитирани по-горе, като оспореният административен акт е отменен по жалби на други жалбоподатели. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същото решение. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 6 от АПК - по оспорването има влязло в сила съдебно решение, при която жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство се прекратява. Действително, систематическото място на тази разпоредба е в Глава десета от АПК - "Оспорване на индивидуални административни актове пред първата инстанция", но в касационното производство - Глава дванадесета няма регламентация на такъв случай. Основанията за оставяне на касационната жалба без разглеждане и прекратяване на делото са посочени в чл. 215 от АПК и измежду тях не съществува такава хипотеза, каквато е налице в конкретния случай. За неуредените въпроси съгласно препращащата норма на чл. 228 от АПК обаче намират приложение разпоредбите на първоинстанционното производство. Следва да се отбележи, че няма основание решението на тричленният състав на ВАС, в частта му относно произнасянето по раздел III, т. 12 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, да бъде обезсилвано, защото към момента на постановяването му - 11.06.2013 г., то е допустимо. По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран съдът, е била процесуално допустима за разглеждане по същество - подадена е била в срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, при наличие на правен интерес (обоснован в определение от 22.03.2013 г.), не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването. Формирането на силата на пресъдено нещо, която е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, тоест процесуална пречка за разглеждане по жалбата по същество, се е осъществило впоследствие - на 19.06.2013 г. С оглед всичко изложено до тук, настоящият петчленен състав на ВАС намира, че подадените касационни жалби срещу решението на тричленния състав на ВАС, в частта му, с която е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 12, ще трябва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното въз основа на тях касационно производство да бъде прекратено. Касационните жалби срещу оспорваното решение № 8117/11.06.2013 г., постановено по адм. дело № 13226/2012 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, в частта му, с която е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 11, се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане. Разгледани по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационните жалби в тази им част са неоснователни, по следните съображения: С тази част от обжалваното решение № 8117/11.06.2013 г., постановено по адм. дело № 13226/2012 г. на ВАС, по жалба на "Юнион Солар" ЕООД е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 11. С това решение на ДКЕВР са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.07.2011 г. - 31.12.2011 г. - 97,12 лв./МВтч. За да постанови посочения резултат решаващият състав е приел, че жалбата, с която е сезиран, е допустима и основателна, поради установени нарушения на изискванията на АПК за форма и съдържание на административния акт, изразяващи се в неизлагане на конкретни фактически и правни основания за издаване на акта при определяне на процесните временни цени, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение в тази му част е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за "Юнион Солар" ЕООД е налице правен интерес от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 11. Предвид обстоятелството, че дружеството - жалбоподател пред първоинстанционния съд е собственик на фотоволтаична електрическа централа и има сключени договори за продажба и за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, определените с процесната част на административния акт временни цени за достъп, пряко и непосредствено засягат неговите права и интереси. Наред с горното, тричленният състав правилно е установил, че административното производството пред ДКЕВР в относимата към спора част е започнало по заявление на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с вх. № Е-13-32-5/13.09.2012 г., с което е поискано определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало искането си с текстовете на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ и необходимостта от време за събиране на цялата информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени, визирана от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела процесното решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до това, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, включително разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразност на административния акт, при което отчел, че същият е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение, в съответствие с доказателствата по делото, е изведено заключение, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискала от "ЕВН България Електроразпределение" АД, а и дружеството не е представило доказателства в съдебното производство, за относимите към дейността разходи, обосноваващи определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин, в нарушение на принципите, съгласно Закона за енергетиката. Тричленният съдебен състав задълбочено е анализирал действащата към момента на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените, при което достигнал до обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение, нито са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено в деня, следващ този на подаване на искането от заинтересованата страна, само на основание възможността по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ и без да са спазени административнопроизводствените правила и останалите законови изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните условия при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В тази връзка в текста на решението на ДКЕВР е вписано декларативно, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но в преписката липсват доказателства за размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и за "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи, регламентирани в чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ, както и принципите, приложими към ценовото регулиране по чл. 31 от ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че оспореният административен акт е постановен и в противоречие с материалноправните разпоредби. Обстоятелството, че са определени временни цени, по отношение на които законодателят е предвидил компенсаторни механизми при определянето на окончателните такива, не променя факта, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения, а оттам и че последният като незаконосъобразен следва да бъде отменен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение в частта му, касаеща раздел III, т. 11 от решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209 АПК, което налага оставянето му в сила в тази му част. Воден от горното и на основание чл. 159, т. 6 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК, както и чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав, Първа колегия,