Решение № 12888 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7391/2021 г.
ВАСПето отделение16.12.2021 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 17 от 17.05.2021 г. постановено от Административен съд - Русе по адм. дело 383/2014 година.ОСЪЖДА СОЛАРС КОМ" ЕООД, със седалище с. Щръклево да заплати на Държавен фонд Земеделие - гр. София сумата от 100 /сто/ лева - разноски по делото.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба на СОЛАРС КОМ" ЕООД, със седалище с. Щръклево, община Иваново, област Русе, подадена чрез процесуален представител против решение 17 от 17.05.2021 г., постановено от Административен съд - Русе по адм. дело 383/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на СОЛАРС КОМ" ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., изх. 02-180-2600/1916 от 12.08.2014 г. по заявление за подпомагане УИН: 18/230413/59133 за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. София и оторизирани суми в размер на 0 лева, и дружеството е осъдено да заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр. София направените по делото разноски в общ размер от 300 лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, чрез процесуалния си представител взема становище за оставяне на решението в сила. Претендира разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано страновище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Русе е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., изх. 02-180-2600/1916 от 12.08.2014г. по заявление за подпомагане УИН: 18/230413/59133 за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. София. С писмото изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" гр. София е отказал на дружеството финансово подпомагане /оторизирана била субсидия в размер на "0" лева/, по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и пак "0" лева по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП). Причината е констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за заявените площи - над 20% от площта на БЗС, посочена за подпомагане от дружеството била наддекларирана. Изводът е направен след сравнение на площите на БЗС, подадени за подпомагане от "СОЛАРС КОМ" ЕООД с площите по Окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2013 г., одобрен със Заповед РД 09-840 от 02.12.2013 г. и Заповед РД 09-114 от 27.02.2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните, като общо 9.29 ха от всичките 42.85 ха попадат извън този слой. Това е подробно описано в 2 таблици и трета обобщаваща, неразделна част от самото писмо и обяснение към всеки ред/колона от тези таблици. Заповед РД 09-840 от 02.12.2013 г. и Заповед РД 09-114 от 27.02.2014 г., издадени от министъра на земеделието и храните, с които е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2013 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели, досежно заявените от "СОЛАРС КОМ" ЕООД за подпомагане парцели/или части от тях/ - 5 БЗС, 2 в землищата на с. Кривина, и по един в Новград, Обретеник и Търновци със съответните площи за подпомагане, не са оспорени от дружеството. Като такива, те са влезли в сила и стават задължителни както за АО, така и за адресата на един такъв акт относно одобрения окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2013 година. След съобразяване на окончателния и одобрен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2013 г., изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" гр. София е установил, че: 1. За парцел с идентификатор 39788-517-1-1 със заявена площ от 3,37 ха, недопустими са 0,43 ха; 2. За парцел с идентификатор 51977-378-1-2 със заявена площ от 15,06 ха, са определени като недопустими 0,31 ха; 3. За парцел с идентификатор 53117-739-4-28 със заявена площ от 14.82 ха, недопустими са 0,11 ха и 4. За парцел с идентификатор 73729-113-3-1 със заявена площ от 8,44 ха, са определени като недопустими 8,44 ха. Или общо недопустимите за подпомагане площи, които попадат извън обхвата на ПДП са в размер на 9.29 ха, което в процентно изражение спрямо установената площ - 33.56 ха, е 27.68%. Единствено за парцел с идентификатор 39788-50-2 със заявена площ от 1.16 ха, цялата площ е определена като допустима. Настоящият състав счита, че съдът е установил правилно фактическа обстановка и е направил обосновани правни изводи, които са в съответствие с материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В изложените в оспореното уведомително писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС/парцел, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на адресата, респективно - осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените административни проверки и съответно - установените, недопустими за подпомагане площи. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за допуснати нарушения на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК. В административния акт е посочено, че недопустимите площи са определени чрез административни проверки, включително и кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Проверки на място не са извършени. В този смисъл възраженията на касатора за неучастието му в проверките на място, че не е уведомен за резултатите от тях, както и че не са му връчени протоколите, с които са документирани, следва да се приемат за неоснователни. Също така е необходимо да се отбележи, че проверката на място е един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5% от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска, като в случая заявлението на касатора не е попаднало в тази квота за проверка. Следва да се има предвид, че със заповед РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, е одобрен окончателния специализиран слой на площите в добро земеделско състояние за кампания 2013 г., няма данни касаторът да я е оспорил, поради което и административният орган е бил длъжен да се съобрази с този влязъл в сила административен акт. Със заповедта се засягат права на съответните производители, свързани със заявените за подпомагане от тях земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Съгласно чл. 16г, ал. 4 (в приложимата редакция) от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, именно въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой Площи в добро земеделско състояние разплащателната агенция (РА) извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата, РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредбата. По делото няма данни издаденият административен акт - заповед РД 09-114 от 27.02.2014 г. да е обжалван от касатора в законоустановения срок, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, е влязъл в сила и РА е обвързана от постановеното в този акт. Неоснователни са и доводите на касатора, свързани с доброто земеделско състояние на площите, заявени за деклариране, което се потвърждавало от приетата по делото експертиза. Основанието за издаване на процесния акт е обстоятелството, че 9.29 ха или 27.68% от площта на БЗС, посочена за подпомагане от дружеството, е наддекларирана по причина, че след сравнение на тези площи с Окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2013 г., одобрен със Заповед РД 09-840 от 02.12.2013 г. и Заповед РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, тези 9.29 ха попадат извън одобрения слой. Според чл. 58 - Намаления и изключвания в случаи на свръхдеклариране от Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година, Ако разликата е по-голяма от 20% от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи, за въпросната група култури, в случая орехови насаждения. Предвид изложеното, решението на административния съд е правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответникът по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, представляващи минималния размер на юрисконсултското възнаграждение с оглед характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение