Решение № 480 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6271/2011 г.

Решение № 480 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6271/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Петър Костадинов Сапов от с. Граф Игнатиево, Пловдивска област срещу решение № 445 от 16.03.2011 г. по адм. дело № 1763/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, ХVI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директор на РУ "Социално осигуряване" -гр. Пловдив, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 445 от 16.03.2011 г. по адм. дело № 1763/2010 г., Административен съд - гр. Пловдив, ХVI състав е отхвърлил жалбата на Петър Костадинов Сапов от с. Граф Игнатиево, Пловдивска област срещу Решение № 220 от 04.08.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № К-39975 от 02.07.2010 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Сапов е работил по трудово правоотношение в "София транс ауто" АД и "София транс ауто-Пловдив" ЕООД, от които осигурители са представени болнични листове № 4019223 от 12.03.2007 г., № 4019470 от 25.06.2007 г., № 1353135 от 09.10.2007 г., № 1244537 от 12.03.2009 г., № 1244582 от 30.03.2009 г. и № 1244757 от 06.07.2009 г., по които паричното обезщетение за временна неработоспособност е било изплатено. Освен това, в качеството си на земеделски производител лицето е член на Осигурителна каса "ВЗКАЧС - Катуница", с. Катуница от 01.01.2008 г., като за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. информацията в ТД на НАП гр. Пловдив е подадена на 19.12.2007 г. и дължимите осигурителни вноски за ДОО са внесени еднократно на 14.12.2007 г. чрез цитираната осигурителна каса. За периода 01.01.2008 г. - 31.12.2009 г. информацията до НАП и осигурителните вноски се подават ежемесечно от касата. Основният аргумент, както на осигурителния орган, така и на първоинстанционния съд е, че Сапов дължи връщане на полученото паричното обезщетение за временна неработоспособност, тъй като по време на същата е упражнявал трудова дейност като земеделски производител, с което е нарушил предписания му от здравните органи режим. Този извод не кореспондира с доказателствата по административната преписка и по делото. В мотивите към решение № 220 от 04.08.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, изрично е посочено, че на 17.07.2010 г. от Осигурителна каса "ВЗКАЧС - Катуница", с. Катуница е извършена корекция в Регистъра на осигурените лица, като са заличени данните за отработени дни за тези, в които Сапов е бил в отпуск за временна неработоспособност. В същото решение е отразено също така, че в РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, с придружително писмо вх. № 15-999-43-00025710 на Осигурителна каса "ВЗКАЧС - Катуница", с. Катуница, на 09.07.2010 г. са представени болнични листове № 1244537 от 12.03.2009 г. и № 1244582 от 30.03.2009 г., а с придружително писмо вх. № 15-999-43-00026109, на 19.07.2010 г. - болнични листове № 4019223 от 12.03.2007 г., № 4019470 от 25.06.2007 г. и № 1353135 от 09.10.2007 г. Следователно цитираните доказателства са постъпили в РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, преди постановяване на обжалваното решение на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив. По делото няма данни болничните листове да са били обжалвани от органите по социално осигуряване и са задължителни за тях, с оглед разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето. Относно издадените през 2010 г. болнични листове, които се съдържат между кориците на делото, установяващи заболявания на Сапов протекли през 2007 г., съдът преценява, че по същество те представляват трети екземпляр на издадените такива своевременно през 2007 г. - заболяването и периода на неработоспособността съвпадат. Те доказват неработоспособността на лицето и в качеството му на земеделски производител. Наред с това разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, обн., ДВ, бр. 47 от 07.06.2005 г., изм., ДВ, бр. 89 от 08.11.2005 г., изм., ДВ, бр. 96 от 30.11.2005 г., изрично разрешава, когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и личната амбулаторна карта се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. След като неработоспособността е надлежно доказана и допуснатите грешки в документацията са били отстранени, неправилно както административният орган, така и първоинстанционният съд незаконосъобразно са приели, че лицето е нарушило предписания от здравните органи режим, поради което не му се дължи обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО. В тази връзка трябва да се има пред вид, че самото погрешно внасяне на осигурителни вноски по друго правоотношение не доказват нарушение на режима. Освен това по делото са налице свидетелски показания, които установяват, че такова нарушение не е било налице. Фактът, че те са дадени от близки на Сапов не ги прави неверни, а и естествено е заболяването да стане достояние именно на близки хора. Ето защо се приема, че неправилно е бил приложен и материалният закон, а именно нормата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО. Предвид изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се отменя, а вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което се отменя и обжалвания административен акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,