Решение № 2830 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1328/2017 г.

Решение № 2830 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1328/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник- изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, подадена чрез юрисконсулт К. Г., против решение № 2404 от 19.12.2016 г., постановено от Административен съд - П. по адм. д. № 2966/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд относно установените двойно заявени площи и счита, че съдът е извършил недопустим косвен съдебен контрол, позовавайки се на нищожност на представени договори за аренда и се е произнесъл по облигационни отношения, с което е решил спор за материално право. Изразява становище за допуснато нарушение при прилагането на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди оспореното уведомително писмо. Претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции - внесен депозит за вещо лице и юрисконсултски възнаграждения. Ответникът - Д. И. Т., гр. П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото от анализа на доказателствата по делото е установено, че неправилно административният орган е зачел правното действие на приложените договори за аренда, като е приел, че удостоверяват права на ползване по отношение на имотите, които се отнасят за П. К., поради което застъпването по отношение на същите е отстранено изцяло в полза на физическото лице, което е довело до прилагане разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., като парцелите, застъпването по отношение на които е разрешено изцяло в полза на К., са изключени от процедурата по чл. 18 от същия нормативен акт. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на заместник- изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - РА за допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 2404 от 19.12.2016 г. е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-160-6500/15569 от 29.09.2015 г. на Зам. изпълнителен Директор на Д. фон "Земеделие", с което е оторизирана сума по СПП в размер на 3668.04 лв., отказано е изплащане на субсидия за кампания 2014 по СЕПП и НР2 и е наложена санкции за бъдещ период: съгласно чл. 58, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. за СЕПП - 9269.52 лв. чл. 16 от Регламент 65/2011 г. за НР2 - 3345.23 лв. по заявлението на Д. Т. с УИН 16/190614/47463 за кампания 2014 г. Със същото решение административната преписка е върната на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне по подаденото от Д. И. Т. Общо заявление за плащания на площ с УИН № 16/190614/47463 в посочените му части относно подпомагането по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Плащания по схемата за преразпределително плащане (СПП) и Схемата за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2), съобразно мотивите на решението. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е счел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентния за това орган, в предвидената за това писмена форма и при спазени административно производствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че съгласно чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. /в приложимата редакция/, когато при извършване на кръстосани проверки Разплащателната агенция установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, изпраща на кандидатите, които са ги заявили, уведомителни писма за установените застъпвания, като уведомителните писма съдържат таблица за установените застъпвания и в тези случаи кандидатът за подпомагане следва да се яви в срок от 20 работни дни от получаване на уведомителното писмо в съответната ОПМСП. При неявяване в този срок РА след прилагане на процедурата по чл. 18 от визираната наредба, отказва да му изплати субсидия за застъпените площи и му налага санкция съгласно чл. 58, ал. 2 от Регламент № 1122/2009, а според ал. 3 този срок може да бъде удължен при форсмажорни обстоятелства. Първостепенният съд се е позовал на нормата на чл. 17, ал. 6 от приложимата наредба, която регламентира, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Първоинстанционният съд е възприел приетата по делото съдебно- техническа експертиза, чрез която е установено, че значителна част от установените застъпвания са с имоти, декларирани за подпомагане от лицето П. С. К., като в по-голямата си част при прилагане на чл. 17, ал. 8 от Наредба № 5 същите са разрешени в негова полза, като е прието, че К. в дадения му за това срок е представил документи по смисъла на чл. 2а ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., удостоверяващи правата му на ползване. Относно двойно заявените площи вещото лице е посочило, че размерите на застъпените площи на жалбоподателя с други бенефициенти, както следва: ЕТ "Н.-И. Г." - 0.01ха, с Т. В. Н. - 0.35 ха, с М. Д. Д. - 0.01ха и с П. С. К. - 68.04ха. Направен е извод, че общия размер на недопустимите за подпомагане площи по заявлението на жалбоподателя по мерките СЕПП и НР2 е 30.8 ха, като процентът на установената недопустима за подпомагане площ по цялото заявление и по СЕПП и НР2 е 64.80%. Съдът е констатирал, че като документ, удостоверяващ правото му на ползване на част от спорните земеделски земи К. е приложил Договор за аренда от 27.05.2012 г. с арендодател Кооперация "Земеделска кооперация "П." - с. П., със срок на договора 2 години и втори Договор за аренда от 27.05.2012 г., също с арендодател Кооперация "Земеделска кооперация "П." - с. П., със срок на договора 2 години, по отношение на които съдът е преценил, че не съответстват на изискванията за форма, регламентирани в Закона за арендата в земеделието и административният орган погрешно е зачел правното действие на описаните по- горе договори, като е приел, че удостоверяват права на ползване по отношение на имотите, за които се отнасят за П. К., и съответно такива не са представени от страна на жалбоподателя, поради което застъпването по отношение на същите е отстранено изцяло в полза на физическото лице, което е довело до прилагане разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Тоест застъпването, по отношение на които е разрешено изцяло в полза на К. са изключени от процедурата по чл. 18 от приложимата наредба. Първоинстанционният съд е развил тезата, че ответният орган принципно правилно е разгледал представените титули за права на ползване, с оглед зачитане на тяхното действие. Решаващият състав на Административен съд - П. е счел, че определяща в случая е преценката на съда по този въпрос и е извел заключение, че горепосочените два договора от 27.05.2012 г. от една страна се квалифицират като нищожни съглашения по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. В тази връзка първоинстанционният съд е разсъждавал по отношение на възможността за "конвертиране" на договорите и досежно естеството на договорите за наем на земеделски земи, по който въпрос е образувано Тълкувателно дело № 2 от 2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС. О. тук е извел заключение за неправилно установяване правото на ползване при установените застъпвания по отношение на имотите, предмет на представените от К. договори за аренда, по реда на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., за неправилно установяване на "определените площи" по смисъла на чл. 2, ал. 23 от Регламент № 1122/2009 г., както за неправилно приложение на чл. 58, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. (респ. чл. 16, ал. 5 от Регламент № 65/2011 г. за мярката НР2) и отказ за подпомагане на Д. И. Т.. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че за кампания 2014 г. Д. И. Т. е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 16/190614/47463 (л. 58-62 от делото), като е заявил за подпомагане по следните схеми и мерки за директни плащания на площ: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2). Към заявлението е приложена таблица на използваните от заявителя парцели през 2014 г. в землището на село П., община К., област П. с посочени номер на блока на земеделското стопанство (БЗС) от ИСАК, култура код, основание за ползване и схеми за подпомагане, както и карти на съответните блокове на земеделското стопанство. По делото е представена Заповед № РД 09-807/05.12.2014 г. /лист 10/ на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), който е актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината от страна на областните и общински структури на МЗХ. С. З. № РД 46-287/06.03.2015 г. /лист 5/ на Министъра на земеделието и храните е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2014, като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), който е актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г. По делото са приложени още: Декларация за запознаване с определенията за нередност /съгласно Регламент /ЕО/ № 1848/2006 г./ подписана на 04.06.2014 г. /лист 63/; Резултати от автоматични проверки на въведените данни от 27.05.2014 г. /лист 64/; Заповед № 03-РД/323/11.06.2015 г. на И. Д. на ДФЗ за делегиране на правомощия /лист 4/. На 09.10.2014 г. жалбоподателят чрез пълномощникът Д. Н. Д. е подал декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани повече от един земеделски стопанин /лист 30/, с приложено пълномощно и Таблица на установените застъпвания (на площи, декларирани от повече от един кандидат) и опис на предоставените документи. С Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат /лист 140/ и приложена към същото писмо таблица на установени застъпвания, е уведомен и М. Д. Д., за установеното застъпване, и е изискано от същия потвърждаване на заявени от негова страна БЗС за подпомагане през 2014 г. На 06.10.2014 г. М. Д. чрез пълномощникът Д. Д. е подал Декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани повече от един земеделски стопанин /лист 136/, с приложено пълномощно и Таблица на установените застъпвания (на площи, декларирани от повече от един кандидат) и опис на предоставените документи /лист 142 и сл. от делото/. С Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат /лист 158/ и приложена към същото писмо таблица на установени застъпвания, е уведомен и ET "Н.- И. Г.", за установеното застъпване, и е изискано от същия потвърждаване на заявени от негова страна БЗС за подпомагане през 2014 г. На 07.10.2014 г. търговецът чрез пълномощникът Д. Д. е подал Декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани повече от един земеделски стопанин /лист 157/, с приложено пълномощно и Таблица на установените застъпвания и опис на предоставените документи. С Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат /лист 196/ и приложена към същото писмо таблица на установени застъпвания, е уведомен и П. С. К., за установеното застъпване, и е изискано от същия потвърждаване на заявени от негова страна БЗС за подпомагане през 2014 г. На 09.10.2014 г. К. подал декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани повече от един земеделски стопанин /лист 195/, с приложено пълномощно и Таблица на установените застъпвания и опис на предоставените документи. Като правно основание за ползването на потвърдените парцели е посочено "договор за аренда", в която връзка са приложени Договор за аренда от 27.05.2012 г. с арендодател Кооперация "Земеделска кооперация П.", със срок на договора 2 стопански години /л. 232 и сл./; втори Договор за аренда от 27.05.2012 г., също с арендодател Кооперация "Земеделска кооперация П.", със срок на договора 2 стопански години /л. 279 и сл./; трети Договор за аренда от 27.05.2012 г. с арендодател Кооперация "Земеделска кооперация П.", със срок на договора две стопански години /л. 286 и сл./, които са без нотариална заверка на подписите, следователно не са вписани; 20 бр. договори за наем от 2013 г. /лист 291- гръб до лист 306 по делото/, съобразно клаузите на които посочените физически лица - наематели, предоставят на П. К., в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване конкретно индивидуализирани недвижими имоти, всички находящи се в землището на с. П., за срок от една стопанска година, в един от които е посочено, че е за стопанската 2012/2013 г. /лист 296/. С процесното Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/15569 от 29.09.2015 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. на оспорващия е отказана за оторизиране цялата искана сума, по СЕПП и по НР2, и са му наложени санкции за бъдещ период съответно за СЕПП- в размер на 9269.52 лв. и за НР2 - в размер на 3345.23 лв. В оспорения акт въз основа на извършените административни проверки органът е посочил конкретно данните за декларираните за подпомагане площи на БЗС, площта им след разрешаване на въпроса за двойно заявени площи и площта на парцелите след извършените административни проверки и е извършено установяване на "определените площи" по смисъла на чл. 2, ал. 23 от Регламент № 1122/2009 г. Определена е разликата между декларираните и установени площи, като е дадена и общата разлика между декларираната за подпомагане площ и установената обща площ, която е приета за наддекларирана площ, които данни са обобщени в табличен вид по всяка една от трите мерки. Относно плащанията по СПП (схема за преразпределително плащане) е посочено, че след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. и във връзка с чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфичното подпомагане, за първите допустими по СЕПП до 30 ха е оторизирана сумата в размер на 3668.04 лв. Като краен резултат в таблиците на оспорения административен акт е изчислен и общия размер на установената площ по СЕПП и НР2, като е определено и процентното отношение на наддекларираната площ (в таблицата на стр. 10 от уведомителното писмо) в размер на 64.80 % и по СЕПП и по НР2. При това вярно установяване на правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е извел необосновани правни изводи. Това е така, защото административният орган притежава правомощие да преценява само формалната редовност на представените документи и не е оправомощен от законодателя да изяснява в това производство кои твърдения и на кой кандидат са доказани. Видно от приложената по делото административна преписка и приетата по делото експертиза органът е провел предвидената процедура като е изпратил уведомително писмо за констатирано застъпване до всички бенефициенти, като вследствие на това лицето П. К. надлежно се е явил и е приложил документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., удостоверяващи правото му на ползване върху застъпените площи, докато ответникът по касационната жалба не е представил изискуемите документи в указания му срок. Изложените съображения на първоинстанционния съд за недействителност на двата договора, сключени между П. К. и Кооперация "З. К. П."- с. П., удостоверяващи правото на ползване по смисъла на чл. 2а от Наредба № 5/2009 г. съставляват релевиран спор за материално право между частноправни субекти, касаещ правото им на ползване върху определени имоти. Този материално- правен спор е граждански по характер, с оглед на което е невъзможно и недопустимо разрешаването му от административния орган в рамките на административната процедура, нито пък от съда в хода на съдебното административно производство. Ето защо касационният съдебен състав приема, че административният орган е спазил изискването на чл. 17 от Наредба № 5/2009 г. /в приложимата редакция/, като е отказал субсидия за застъпената площ на Д. Т.. От съществено значение в случая е обстоятелството, че лицето К., чиито договори са обсъждани от първоинстанционния съд и по отношение на които последният е счел, че същите са нищожни поради липса на форма, не е страна в настоящия процес и не разполага с каквито и да е способи за съдебна защита. Поради това лицето К. е лишен от възможност да ангажира доказателства в настоящото производство и да участва при разглеждането от първоинстанционния съд на сключените договори между него и Кооперация "З. К. П."- с. П., която кооперация също не е страна в настоящото производство. Следва да се има предвид и това, че първостепенният съд си е позволил да обсъжда възможността за "конвертиране" на посочените договори и да се произнася по отношение характера на договорите за наем на земеделски земи, по който въпрос е образувано Тълкувателно дело № 2 от 2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, както е вписано и в мотивите на обжалваното решение. Наличието на висящо тълкувателно дело възпрепятства произнасянето по този въпрос от страна на гражданските съдилища, което в още по- голяма степен се отнася до административните съдилища, за които е недопустимо разрешаването на материалноправни спорове в рамките на съдебния административен процес. Настоящият съдебен състав следва да посочи, че цитираното тълкувателно дело вече е приключило с Тълкувателно решение № 2/2015 г., постановено на 20.07.2017 г. и с т. 2 от него е постановено, че договорът за наем с предмет отдаване под наем за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/. В т. 3 от горепосоченото тълкувателно решение ОКГТК на ВКС е постановено, че сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките на конверсията. Следователно решаващият състав на Административен съд - П. неправилно и без правно основание е обсъждал и се е произнасял по горепосочените два въпроса, които изцяло са от компетентността на гражданските съдилища, като погрешно е счел за нищожни договори, сключени между лица, които не са страни в настоящото съдебно производство. Настоящата инстанция следва да посочи, че касационният жалбоподател правилно е приложил материалния закон - чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. / в релевантната редакция/, като установените застъпвания са разрешени в полза на лицето П. К., който в дадения му за това срок се е явил и е представил необходимите документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5, удостоверяващи правата му на ползване. Безспорно е установено, че представител на Д. Т. не е представил изискуемите документи, поради което по отношение на последния земеделски производител Разплащателната агенция законосъобразно е отказала изплащането на претендираните субсидии за застъпената площ и му е наложила санкции в съответствие с чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което обстоятелство налага отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване спора по същество с отхвърляне оспорването на Д. И. Т.. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции следва да се уважи общо за сумата 500 лв., от които 300 лв. са внесен депозит за съдебно-техническа експертиза и по 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред Административен съд - П. и пред ВАС, който размер е определен съобразно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,