Решение № 3641 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10453/2010 г.

Решение № 3641 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10453/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 3.06.2010 г., постановено по адм. д. № 9/2010 г. Административен съд гр. Монтана е отхвърлил жалбата на ЕТ "Доктор Нина Маркова"със седалище и адрес на управление с. Замфирово, обл. Монтана, срещу писмена покана № 12/29.12.2009 г. на директора на РЗОК гр. Монтана, с която е поканена да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 2 139,35 лв. Осъдил е ЕТ "Доктор Нина Маркова" с. Замфирово да заплати на НЗОК разноски по делото 270 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение чрез пълномощник адв. Ж. Димова е подадена касационна жалба от ЕТ "Доктор Нина Маркова"със седалище и адрес на управление с. Замфирово, с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото - директорът на РЗОК гр. Монтана се представлява от юрисконсулт Георгиева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, представя писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура счита подадената касационна жалба е допустима, но по същество неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е писмена покана № 12/29.12.2009 г. на директора на РЗОК гр. Монтана, с която ЕТ "Доктор Нина Маркова" със седалище и адрес на управление с. Замфирово, обл. Монтана е поканена да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 2 139,35 лв. поради превишени регулативни стандарти за II тримесечие на 2009 г. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, на основание чл. 48, ал. 3 от ИД и чл. 234, ал. 2 и ал. 3 от НРД 2006 г. Съдът в мотивите на решението е изложил доводи, с които е приел наличието на фактическите и правни предпоставки за издаване на ЕТ"Доктор Нина Маркова" на покана за доброволно възстановяване на сумите, отразени в акта. Спазена е процедурата по извършване на проверката, в резултат на която е съставен финансов протокол № РФ-12/РД-17-628/11.11.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми. Констатирано е, че от възложените СМД по Протокол № 1/07.05.2009 г. и Протокол № 2/05.06.2009 г., жалбоподателката е назначила 391 бр. "Медицинско направление за консултация и провеждане на съвместно лечение" (Бл. МЗ-НЗОК № 3). След приспадане на възможността за превишаване и задължението за компенсиране от предходното тримесечие се установя надвишение от 96 бр., което представлява сума за възстановяване 1392 лв. От възложените с Протокол № 1/7.05.2009 г. и Протокол № 2/05.06.2009 г. "Направление за медико-диагностична дейност" (Бл. МЗ-НЗОК № 4), след приспадане на възможността за превишаване и задължението за компенсиране от предходното тримесечие се установя надвишение от 747, 35 лв. Неоснователно е касационното възражение, че изпълнителят на медицинска помощ не е запознат с параметрите на РС, доколкото тяхното планиране става в края на всеки месец, предхождащ следващото тримесечие. Регулативните стандарти не са постоянна величина, а зависят от бюджета на НЗОК и се определят от нея за всяко тримесечие. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравно-осигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства. По силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, ИМП дължи възстановяването на това, което е платено неоснователно и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор. (В този смисъл решение № 14766 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2009 г., VI о., решение № 15675 от 18.12.2009 по адм. дело № 11122/2009 г., VI о., решение № 2404 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 13043/2009, VI о. и др.). Обжалваното съдебно решение, с което оспорената писмена покана е приета за законосъобразна, е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат. Общото събрание на съдиите от ВАС в тълкувателно решение № 3 по т. д. № 5 от 2009 г. се произнесе, че когато съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В конкретния случай директорът на РЗОК гр. Монтана е представляван в процеса от юрисконсулт Стоянова, поради което правилно съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК. Пред настоящата инстанция ответникът се представлява от юрисконсулт, депозирал писмено възражение с изложени доводи срещу касационните оплаквания и молба за присъждане на разноски, поради което такива следва да се присъдят в размер на 150 лв., на основание изложеното по-горе. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,