Решение № 12958 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4865/2015 г.

Решение № 12958 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4865/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 443/11.03.2015 г. по адм. д. № 1143/2014 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "НОВА-96" ООД чрез своя пълномощник в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски в размер на 1 000 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на ответника ревизионен акт № 161304779/17.01.2014 г., потвърден с решение № 297/02.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 31 061.76 лв и лихви 12 161.41. лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2010 г. и 2011 г. в размер на 6 122.84 лв. и 2 990. 00 с прилежащите лихви- 1 760.82 лв. и 549.95 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Непризоваването на данъчния кредит се основава на преценка на предходните доставчици на ревизираното лице, а не на прекия доставчик. Не е извършен преглед на всички документи в счетоводството на прекия доставчик и ревизираното лице, както и анализ на стоковите потоци. Поради това съдебно-счетоводната експертиза установява други факти. Според съда доставките са били налични, във владение на прекия доставчик "НИК 97" АД, като са прехвърлени реално на последващия приобретател НОВА-96" ООД. Решението е правилно: Съдът е извършил задълбочен анализ на всички доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. В разглеждания аспект оспорване на документи за първи път пред касационната инстанция не е допустимо, каквато претенция се съдържа в касационната жалба. По въпроса за реалността на извършените доставки правилно решаващият съд е приел, че предмет на изследване е само пряката доставка- между доставчика "НИК 97" АД и жалбоподателя. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че доставчикът "НИК 97" АД е имал като наличност количествата стоки, доставени на жалбоподателя, което е проверено както чрез представените документи, така и след проверка в счетоводството на доставчика, извършено от счетоводната експертиза. Прекият доставчик е притежавал и база за осъществяване на дейността си, а също и наличен персонал. Обстоятелството, че предходните доставчици на "НИК 97" АД не са открити на адресите си за кореспонденция не е основание да се приеме липсата на реални доставки от прекия доставчик. Според вещото лице, всичките количества слънчогледово кюспе, урея и царевица по процесните фактури са надлежно заприходени по съответните сметки, като впоследствие са отчетени и приходи от продажбата на тези стоки. За извършването на процесните доставки са представени освен това и товарителници, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи. Прекият доставчик е разполагал с процесните количества стоки, поради което изводът на решаващия съд, че процесните фактури материализират реални доставки на слънчогледово кюспе, урея и царевица е законосъобразен. В този аспект първоинстанционният съд правилно е съобразил и практиката на СЕС, която е в смисъл, че данъчнозадълженото лице при упражняване правото на данъчен кредит няма задължение да проверява дали издателят на фактурите за стоките, предмет на доставката, е бил в състояние да изпълни задълженията си за внасяне на ДДС, да провери и да се увери, че доставчиците по веригата нагоре не са извършили нарушения или измама. В конкретния казус обаче, доказателства от страна на ревизиращите органи, че всъщност реална доставка липсва, не са ангажирани. Напротив, всички доказателства установяват наличие на реална пряка доставка на процесните стоки по процесните фактури. Тези стоки са били предмет и на последваща доставка от ревизираното лице, като от съдебно-счетоводната експертиза се установява къде е реализирана стоката. За тези продажби данъчнозадълженото лице е начислило и дължимия ДДС. Предвид изложеното е доказан положителният факт за реалното извършване на доставките с всички съпътстващи доставките документи. Данъчните събития, с които правната норма свързва последицата за упражняване правото на данъчен кредит, са настъпили. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, забраняваща неправомерното начисляване на ДДС, не е нарушена и данъчният кредит, в противовес на приетото от ревизиращите органи, следва да бъде признат. С оглед на изложеното и при наличието на реално извършени облагаеми доставки, посочените разходи следва да се признаят за данъчни цели по ЗКПО. Поради това ревизионният акт и в тази част в съответствие с приложимия закон правилно е признат за незаконосъобразен. Предвид изтъкнатото спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на 1 000 /хиляда/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,