Решение № 2727 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9278/2009 г.

Решение № 2727 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9278/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Райчо Максимов Костадинов против решение от 7.04.2009 г. по адм. дело № 673/2008 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-18-76/15.07.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, София, с която е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за част от землището на с. Бързия (кадастрални райони 300 и 301), община Берковица, област Монтана, в частта относно имот № 07510.301.413, попадащ върху част от имот № 07510.301.165. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, София не изразява становище. Ответникът Добромир Марценков оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Останалите ответници по касационната жалба не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Монтана е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - органът постановил заповедта, предмет на обжалване. Кореспондира със закона и заключението на съдебния състав, че оспореният акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗКИР производството по създаване на кадастралната карта е открито със заповед № 300 -3-22/31.03.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, в която са посочени наименованието и границите на района, за който ще се изработят кадастралната карта и регистри, както и правоспособното лице, вписано в регистъра по чл. 12, т. 7 от ЗКИР (сега чл. 12, т. 8 от закона), на което е възложено изработването на картата. Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник" и разгласена чрез средствата за масово осведомяване (чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР). В съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗКИР приетите кадастрална карта и кадастрални регистри са обявени на заинтересованите лица, а постъпилите възражения са разгледани от комисия, съставена съгласно чл. 47 от ЗКИР (протокол № 6 от 31.10.2005 г.). След произнасяне на комисията изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър постановява заповед № РД-18-76 от 15.07.2008 г., предмет на оспорване в производството, с която одобрява приетите кадастрална карта и кадастрални регистри за част от землището на с. Бързия (кадастрални райони 300 и 301). Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник" и разгласена съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗКИР (ДВ бр. 73/2008 г ., копия от страници на в. "Монитор" и от в. "Телеграф"). Аргументирано и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Бързия в оспорената част, засягаща имот № 07510.301.413, е постановена в съответствие нормативните изисквания, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Разпоредбите на глава V от ЗКИР за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри установяват императивни изисквания към административния орган и към собствениците на поземлени имоти, които са длъжни да осигурят свободен в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право, за представи при поискване акт, удостоверяващ правата му върху имота и да опазва поставените в имота геодезични знаци (чл. 38, ал. 1 от ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти, включващи площ, граници и собственици, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, както и изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно цитирания текст от закона границите се установяват от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР; от работните материали, изработени по време на определяне на границите; от изображението върху одобрената кадастрална карта; от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 от закона, а посоченият текст от наредбата визира приоритетно данните от: означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; съществуващите на място материализирани граници; кадастрални планове, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ или ЗТСУ и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; от регулационни планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, чиито граници не са материализирани и от карти, планове или друга документация, предоставена по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации и др. В случая правилно съдът приема, че изискванията на посочените разпоредби са изпълнени. Границите на поземлен имот № 07510.301.413, предмет на заповедта в оспорената част, са нанесени след като са отчетени правата на жалбоподателя Костадинов съгласно решение № 867-6/1997 г. на Общинската служба по земеделие и гори - Берковица, с което на жалбоподателя като наследник на Максим Райков Костадинов е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 0.500 дка в м. "Артец", в землището на с. Бързия. Имотът е заснет в кадастралния план съобразно съществуващото фактическо положение - отразени са трайно материализираните граници от запад и юг, топографските белези, очертаващи северната граница, а източната е нанесена с оглед площта на имота. В този смисъл е и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, прието от съда, като неоспорено от страните. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че спорът за източната граница на имота следва да бъде решен по съдебен ред съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗКИР, както и че този спор не е основание за отмяна на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, тъй като разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР намира приложение само в хипотезата на изменение на вече одобрен кадастрален план и е неприложима в производство при първоначално съставяне на кадастрална карта, какъвто е настоящият случай. Ето защо, доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Поради това като достига до извод, че не са налице основания за отмяна на издадения от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, кадастър и картография административен акт в оспорената част и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на нормативната уредба. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводите на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че административният акт е издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е законосъобразен, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения на нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Монтана е постановено в съответствие със събраните доказателства. След анализ на същите, включително на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза съдът съвсем закономерно достига до извода, че изискванията на закона са изпълнени не са налице основания за отмяна на заповедта в оспорената част. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Монтана е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение