Решение № 785 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11553/2017 г.

Решение № 785 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11553/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на "Мегозор" ООД срещу решение № 1317 от 13.07.2017 г. постановено по адм. дело № 569 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Б., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-1181 от 18.11.2016 г. издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, в частта, с която на "Мегозор" ООД са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за периода 2011 г. – 2015 г. в общ размер на 1 107,00 лв. главница, ведно с дължимата лихва за забава, изчислена до датата на издаване на акта. Касаторът, чрез процесуалния си представител, счита, че решението в обжалваната му част, е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано, постановено при неточно тълкуване на събраните по делото доказателства. Сочи, че неправилно съдът е възприел, че е доказано реалното изпълнение на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както по отношение на територията на община Несебър, така и в частност в района по и около местонахождението на имота на дружеството. Твърди, че съдът неправилно е приел, че м. "Южен плаж" ("Кавак дере"), където се намира имотът, е в обхвата на териториите за почистване на обществените места, определени със заповедите на кмета на община Несебър по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Излага, че процесният имот се намира извън населеното място, където услугата от общината не се предоставя, а по делото не са представени доказателства в обратния смисъл. Липсват доказателства, които да удостоверяват, че около имота и в близост до него има инфраструктура, която да съответства на териториите за обществено ползване – улици, площади, алеи. Счита, че за правилното решаване на спора съдът е следвало да изясни, дали в местността "Кавак дере", където е местонахождението на имота, реално е предоставяна услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в периода 2011 г. – 2015 г. При постановяване на решението си съдът е коментирал едностранчиво и непълно събраните доказателства. По посочените и по подробно изложени в писмена защита съображения прави искане решението, в оспорената му част, да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът – Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 1317 от 13.07.2017 г. постановено по адм. дело № 569 по описа за 2017 г. на АС – Б., в обжалваната в настоящото производство част, съдът е отхвърлил жалбата на "Мегозор" ООД срещу АУЗД № МДТ-1181 от 18.11.2016 г. издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, в частта, с която на "Мегозор" ООД са установени задължения за ТБО за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер, както следва: за 2011 г. – 270, 00 лв., за 2012 г. – 202, 50 лв., за 2013 г. – 202, 50 лв., за 2014 г. – 216, 00 лв., за 2015 г. – 216, 00 лв. или общо за периода 1 107, 00 лв., ведно с дължимата лихва за забава, изчислена до датата на издаване на акта. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че "Мегозор" ООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 53045.503.216, съгласно нотариален акт № 99, том III, peг. № 2009, дело № 473 от 13.03.2008 г. на нотариус М. Б., peг. № 110 на Нотариалната камара на Р. Б.. Имотът е с площ 854 кв. м. и е разположен в землището на гр. О., общ. Несебър, в местността "Кавак дере". Имотът е с трайно предназначение "урбанизирана територия" и с начин на трайно ползване "за друг вид озеленени площи". За имота е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 57391 от 19.05.2010 г. и декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 1525 от 04.08.2011 г. При извършена проверка от административния орган е установено, че за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. по партидата на дружеството за посочения имот не е внесена ТБО. Издаден е АУЗД № МДТ-1181 от 18.11.2016 г., с който са установени задължения на дружеството за ТБО за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съдът е установил, че процесният имот се намира в местността "Кавак дере", гр. О., общ. Несебър. Имотът представлява територия, обрасла с тревна и храстовидна растителност, върху която не е реализирано строителство и която няма материализирани граници. Достъпът до имота от север се осъществява по асфалтова улица, отклонение, която е с начин на трайно ползване за селскостопански, горски, ведомствен път и е публична общинска собственост. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), съдът е установил, че размерът на задълженията по години е формиран на база отчетната стойност на имота в размер 135 000, 00 лв., съгласно декларация по чл. 17 от ЗМДТ вх. № 1525 от 04.08.2011 г., като размерът включва процентното участие на два от компонентите на ТБО за съответната година – почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъци. Получените стойности при изчисленията на вещото лице съвпадат с определените в оспорения АУЗД суми. От протокол № 18 от 03.04.1997 г. съдът е установил, че Общински съвет (ОС) - Несебър е приел решение за изменение в структурата на общинската администрация, като е създал управление "Благоустройство, комунално стопанство, поддръжка на общинската инфраструктура" ("БКС"). ОС - Несебър е приел решение № 1205 по протокол № 34 от 31.01.2011 г., решение № 47 по протокол № 4 от 21.12.2011 г., решение № 667 по протокол № 20 от 18.12.2013 г. и решение № 1003 по протокол № 28 от 19.12.2014 г. за одобряване на план-сметка за дейност "Чистота", вкл. разходи за поддържане на чистотата. Като доказателства по делото са приети заповеди на кмета на община Несебър за определяне на районите на територията на община Несебър, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – заповед № 1918 от 28.10.2010 г., заповед № 1651 от 28.10.2011 г., заповед № 1589 от 30.10.2012 г., заповед № 1216 от 30.10.2013 г., заповед № 2189 от 31.10.2014 г. Приети са длъжностни разписания на дейност "БКС" към кметство О. от 2011 г., 2012 г. и 2014 г., доказателства относно кадровата обезпеченост - трудови договори, допълнителни споразумения към тях и длъжностни характеристики за длъжностите машинист – булдозер, чистач на улици, събирач на смет, механик, механик на МПС, ел. техник, ръководител БКС, сметосъбирач, шофьор, контрольор качество, отчетник БКС, водомайстор, дърводелец, работник поддръжка, пазач – невъоръжена охрана, огняр. Приети са и доказателства относно извършените финансови разходи - справка за платени такси на РИОСВ - Б. за депониране на отпадъци за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г.; справки за наличните МПС и закупени материали за 2011 г. и 2012 г.; справка за закупените ДМА, чували и съдове за смет за "БКС" - О. за 2014 г.; както и справка за количеството неопасни отпадъци на общинско депо, землище гр. О. за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. При така установеното съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган предвид заповед № 394 от 26.04.2012 г. на кмета на община Несебър. Приел е, че при издаване на АУЗД не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на дружеството. Отчел е, че в издадения акт е посочена дължимата ТБО в общ размер, като не са посочени поотделно размерите на дължимите такси за всяка една от услугите, който се включват в тази такса, но е посочил, че това не е съществено процесуално нарушение, доколкото посредством представените по делото доказателства се установява начинът на нейното определяне. Изложил е, че оспореният акт е издаден при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона, тъй като с него е установено задължение на дружеството за услуги, които са предоставени от община Несебър. Посочил е, че имотът на жалбоподателя попада в районите на територията на община Несебър, кметство О., включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в частност поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Въз основа на представените доказателства – план-сметки за дейност "чистота", справки за наличните МПС и закупени материали, длъжностни разписания на дейност "БКС" в кметство О., длъжностни характеристики, трудови договори и допълнителни споразумения към тях, съдът е направил извод, че общината е предоставяла фактически услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като е осигурила за това необходимия човешки и финансов ресурс. С тези доводи и с оглед приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице за съответствие на размера на начислените такси, съдът е приел, че установената ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима от дружеството. Решението, в обжалваната в настоящето производство част, е правилно. Правилни са изводите на съда, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. "Мегозор" ООД, като собственик на декларирания от него недвижим имот, се явява задължено лице за такса битови отпадъци, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. За да е дължима таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, на първо място, да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларираният имот, за които ТБО е начислена, попада в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е реално извършвана от общината. От представените по делото заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, а именно заповед № 1918 от 28.10.2010 г., заповед № 1651 от 28.10.2011 г., заповед № 1589 от 30.10.2012 г., заповед № 1216 от 30.10.2013 г., заповед № 2189 от 31.10.2014 г. на кмета на община Несебър, е видно, че за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2015 г., общината е предвидила, че на територията на гр. Н., където се намира имотът на дружеството, ще се извършва услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Кметството не е сключвало договори за извършване на услугата с трети лица, а тя се е предоставяла от служители работещи в създаденото към него управление "Благоустройство и комунално стопанство". В правомощията на общината е да избере начина по който да организира предоставянето на услугата, като това безспорно може да стане чрез и чрез сключването на трудов/и договор/и с определени физически лица, както е процедирано в посочения случай. От представените по делото и неоспорени длъжностни разписания на дейността на "БКС" към кметство О., се установява, че през процесния период те са включвали и служители на длъжностите "метач", "събирач на смет"/сметосъбирач", "работник озеленяване", "чистач улици". От представените длъжностни характеристики за длъжностите "събирач на смет" и "чистач на улици", се установява, че сред основните функции и задължения и за двете длъжности е "почистване на публичните пространства – улици, площади и др. под. от паднали дървета, клони, храсти". За длъжността "събирач на смет", сред основните функции и задължения е предвидено "почистване на пространството около съдовете за смет от паднали ТБО", а за длъжността "чистач на улици" - "почистване ръчно или машинно от ТБО, прах, листа и др. под. на улици, площади и други публични пространства на територията на гр. О.". Утвърдени са и длъжности ангажирани с ръководство и контрол на дейностите по озеленяване и почистване на града. Представени са трудови договори и допълнителни споразумения на заетите в дейността на "БКС" към кметство О. служители в процесния период. Представена е и Справка за разходите в дейност "БКС" – кметство О. за 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. Предвид това съдът правилно е приел за безспорно установено, че през процесния период услугата е реално предоставяна. Неоснователно е изложеното в касационната жалба възражение, че не може да се установи извършването на услугата, предвид факта, че в близост до имота няма инфраструктура, която да съответства на териториите за обществено ползване. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии, за което ползващите имоти в рамките на това населено място следва да заплащат съответната такса за това. Услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е фактът, дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Предвид изложеното съдът правилно е приел, че дружеството дължи такса за посочената услуга през процесния период. Решението, в обжалваната в настоящето производство част, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение