Решение № 4815 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1387/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител В. Дъбов, служител с юридическо образование, срещу решение № 330/05.01.2026 г. постановено по адм. дело № 10527/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, 32 състав. В касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост, а в отношение на евентуалност - за неправилност на съдебния акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се обезсилването, респективно - отмяната му и постановяването на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлено искането на Б. Ц. А. и А. И. А. с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК, за осъждане на кмета на Столична община да изпълни нормативно вмененото му с чл. 49 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО, Наредбата/, задължение да издаде заповед и сключи договор за продажба на наетото и заявено от тях за закупуване, общинско жилище в гр. София, [жк], [улица]. Заявено е искане за присъждане на платена държавна такса, както и на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, ведно с възражение за прекомерността на разноските, направени от ответниците за адвокатска защита. Ответниците - Б. Ц. А. и А. И. А., чрез пълномощника си адвокат К. Никандров, в отговор по касационната жалба и открито съдебно заседание, изразяват становище за неоснователността й и правят искане за присъждане на разноски по приложен списък, с приложени към него доказателства. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по искането на Б. Ц. А. и А. И. А., на основание чл. 256, ал. 1 АПК, да бъде осъден кмета на СО да изпълни задължението си по чл. 49, вр. с чл. 44, т. 3 НРУУРОЖТСО, като издаде заповед и сключи договор за продажбата на наето от тях и заявено за закупуване общинско жилище, представляващо първи етаж от двуетажна къща, построена в недвижим имот, находящ се в гр. София, [жк], [улица]. Физическите лица твърдят наличието на незаконосъобразно бездействие на административния орган да извърши нормативно предписани, правни действия по издаването на заповед и сключването на договор за покупко-продажба на процесния имот, дължими с оглед осъществяването на предвидения в чл. 44 от Наредбата, юридически факт - прието от Столичен общински съвет /СОбС/ решение за определяне на предназначението на жилището за продажба и възлагането на кмета да я извърши. В първоинстанционното производство е събрана цялата административна преписка по заявление на А. А. и Б. А. вх.№ РСЛ17-ГР94-1460/23.03.2017 г. за закупуване на общинското жилище, в което са настанени като наематели по предвидения в закона ред. По данни от приобщените доказателства, от първата инстанция са установени следните относими към правния спор факти и обстоятелства, възприети и от касационния съдебен състав: Със заповед № 12/12.06.2002 г., издадена на основание чл. 43 ЗОбС, в общинското жилище е настанена А. А. с членовете на семейството й - съпруг Б. А. и двете им малолетни дъщери. Преди това, с акт за общинска собственост /частна/ № 0265/9.10.1997 г. е актувано дворно място в гр. София, [улица], с площ от 440кв.м, застроено с три жилищни сгради, между които и процесната двуетажна сграда с разгъната застроена площ от 193.20 кв.м, изградена през 1959 г. На 14.07.2005 г. между А. А. и СО, район "Слатина" е сключен договор за наем по чл. 22, ал. 1 НРУУРОЖТСО, а на 23.03.2017 г., двамата съпрузи подават до кмета на район "Слатина" заявление за закупуване на жилището, в което са настанени. На 11.04.2019 г. е изготвен протокол на назначената от кмета на СО комисия по чл. 40 от Наредбата /със задача да разглежда постъпилите в районните администрации преписки за продажба на жилища в сгради до три етажа, по искания на настанени в тях по административен ред, наематели/, по т.т. 1, 2 и 3 от който е констатирано изпълнението на законоустановените условия и е формирано заключение за основателност на искането на А. и Б. А. за закупуване на имота. По делото не се спори и че с последваща заповед № РСЛ21-РД66-18/13.10.2021 г. на кмета на район "Слатина", е извършена промяна в настаняването в процесния имот, като са настанени вече А. А., съпругът й Б. А. и едно от двете им деца - непълнолетната им дъщеря М. Ц.. Впоследствие, с решение № 340/26.05.2022 г. на СОбС /по т. 3/, е определено предназначението на 21 броя общински жилища - за продажба на настанените в тях наематели, в сгради до три етажа, съгласно приложение № 3, по списъка към което процесното жилище е отразено под № 6. По т. 4 от решението на колективния административен орган, на кмета на СО е възложено да извърши продажбите на тези жилища. Седем дни по-късно - на 13.06.2022 г., от заместник кмета на Столична община е изпратено и писмо до кмета на район "Слатина" /с копие до А. и Б. А./, съгласно което, за последващо процедиране по преписката е необходимо предприемането на редица действия, в т.ч. съставяне на нов акт за общинска собственост на наетото жилище; издаване на ново решение на комисията по чл. 40 НРУУРОЖТСО за изпълнение на условията по чл. 37 и чл. 38, ал. 1, 3 и 4 НРУУРОЖТСО към датата на писмото; схема на общинския имот от СГКК-София; удостоверение за данъчна оценка; оценителен протокол за продажната цена на жилището. С оглед изминалия период от пет години от подаването на заявлението за закупуване на общинското жилище и изготвените от наемателите приложения към него, сред необходимите документи са посочени и нови декларации по чл. 6 от Наредбата; удостоверения за вписване, отбелязване и заличаване по отношение на всеки от заявителите; деклариране на данни от последните; доказателства за платен наем и консумативи. По преписката липсват доказателства и такива не се сочат и от жалбоподателите в първоинстанционното производство, че общинската администрация и заявителите са изготвили и представили документите, обозначени като безусловно необходими за извършване на продажбата в писмото от 13.06.2022 г. Наред с горното, с последваща /трета по ред/ заповед № РСЛ24-РД66-23/05.06.2024 г. на кмета на район "Слатина", в процесното общинско жилище са настанени само двамата съпрузи А. и Б. А., и е сключен нов договор за наем - № РСЛ24-РД66-23/05.06.2024 г. При тази фактическа установеност, с атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е квалифицирал производството, като допустимо образувано по искане за защита срещу неоснователно бездействие на кмета на СО, с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК, и го приел за основателно, като осъдил административния орган да извърши действията по издаването на заповед и сключването на договор за продажбата на общинското жилище. За да постанови посочения резултат, съдът приема, че действително е налице бездействие на административния орган да изпълни указанията, дадени с писмо изх.№ СОА18-ВК08-12719-(9)/13.06.2022 г., както и действията /в т.ч. вътрешно-служебни и организационни/, за изпълнение на решението на СОбС от 26.05.2022 г. Формира заключение, че от кмета на СО не е упражнено правомощието му по чл. 58, ал. 1 ЗОбС да утвърди издаден от определено от него лице, нов акт за частна общинска собственост и да го предостави за вписване по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, както и че след като веднъж са представени съответните документи и декларации на заявителите и е извършена проверка от комисията по чл. 40 НРУУРОЖТСО за наличието на условията по чл. 37 и чл. 38 НРУУРОЖТСО, не е необходимо те да бъдат проверявани и събирани отново, независимо от междувременно изтеклия период от време. Така, въз основа на данните от събраните по делото доказателства, първата инстанция преценява, че административният орган незаконосъобразно не е изпълнил задълженията си по чл. 44, ал. 1, т. 7 и т. 9 ЗМСМА и чл. 49 от Наредбата да предприеме всички необходими действия за изпълнение на решението на общинския съвет по извършване на продажбата, действайки при условията на обвързана компетентност. Настоящият касационен съдебен състав намира атакуваното решение за недопустимо, тъй като е постановено в производство по недопустимо искане, заявено по реда на чл. 256, ал. 1 АПК, поради следното: Правният си интерес от предявяване на искането по чл. 256, ал. 1 АПК, А. и Б. А. обосновават с необходимостта от извършване от страна на кмета на СО на предвидени в нормативен акт /НРУУРОЖТСО/ действия, с които да се завърши започнатата по заявлението им за закупуване на общинското жилище, в което са настанени, процедура по продажба, изразяващи се в издаване на заповед и подписване на договор за продажба. В обстоятелствената част на молбата им пред АССГ изрично е посочен изцяло правния характер на претендираните като дължими от административния орган, действия, като в противоречие с това се твърди наличието на всички предпоставки за уважаване на искане по чл. 256, ал. 1 АПК, сред които и тази, да е налице налице нормативно установено задължение за извършване на фактически действия от страна на органа. Независимо от това, в акта си, решаващият състав на АССГ преценява искането за допустимо, без да изложи мотиви в тази връзка и да съобрази, че защитата по реда на чл. 256, ал. 1 АПК, се предпоставя именно от бездействие на административен орган по произтичащо пряко от нормативен акт, задължение да предприеме конкретно фактическо действие, което не следва да се изразява в издаването на административен акт, подлежащ на оспорване по самостоятелен правен ред, какъвто е този за обжалването на мълчалив отказ. Обсъждайки избирателно само част от представените по делото доказателства, административният съд приема, че кметът на СО не е изпълнил задължението си по чл. 49 от Наредбата, тъй като не е предприел действията, изискани от районния кмет с писмото му от 13.06.2022 г., както и всички други необходими действия по издаването на заповед и сключване на договор за продажбата. Така направените изводи са необосновани и неправилни. Данните от приобщените по делото документи сочат на административно правоотношение по искане за закупуване на нает имот - частна общинска собственост, регулирано на законово ниво с правилото на чл. 35 ЗОбС и съответната Наредба по чл. 45а, ал. 1 от ЗОС за определяне условията и реда за продажбата на общинските жилища, каквато е НРУУРОЖТСО, и по-конкретно - Глава шеста "Продажба и замяна на общински жилища". Съгласно чл. 44 и чл. 49 от Наредбата, именно кметът на СО е органът, който извършва /след решение на общинския съвет/, продажбата на жилища в сгради до три етажа на техните наематели, със заповед и договор. Правната уредба на разпореждането с недвижими имоти, между които и продажбата на общински жилища на настанените в тях по силата на наемно правоотношение, лица, разкрива белезите на сложен фактически състав, включващ издаване на актове от органите на местното самоуправление и местната изпълнителна власт, съчетани с поредица от проверки и изготвяне на документи от общинската администрация. Без прието решение на СОбС, упражняващ правoтo на собственост върху общинското имущество, кметът на СО не може валидно да упражни материалната си компетентност, като сключи договор за продажба. В този смисъл, решението на колективния орган за разпореждане с имота е необходима законова предпоставка за издаването от кмета на заповед по чл. 49 НРУУРОЖТСО, със съдържанието и реквизитите по приложение 1.10 от Наредбата: купувач, общински имот по акт за частна общинска собственост /издаден за него конкретно, а не за сградата, в която е разположен/, граници на имота, припадащ се процент от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, продажната цена, данъчна оценка, оценка на обекта, начислен ДДС върху данъчната основа по сделката, местен данък, срокове по т. 5, 6 и 7 за получаване на заповедта и заплащане на цената, данъците и режийните разноски, което задължително се съпътства с представяне на съответните платежни документи и квитанция за платен наем, като необходими условия за сключването на договора. В случая, в съответствие с разпоредбите на НРУУРОЖТСО, по т.т. 3 и 4 от решение № 340/26.05.2022 г. СОбС е определил конкретните общински жилища в сгради до три етажа, които да бъдат продадени на настанените в тях по административен ред наематели и е възложил на кмета на СО да извърши продажбата, с обвързваща сила относно имотите, обект на разпореждане и лицата, в полза на които то да бъде извършено, но това не е достатъчно за издаването на изискуемия правен акт - заповед за продажбата. Макар кметът при издаване на такава заповед да действа при условията на обвързана компетентност, волеизявлението му /съответстващо на предвидените законови условия от сложния фактически състав и при съобразяване на нормативноустановения тримесечен срок/ има характера не на фактическо, а на правно действие - издаване на индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по установения в закона ред, поради което е извън обхвата на защитата по раздел II на глава XV "Защита срещу неоснователни бездействия" от АПК. В този смисъл, неиздаването от кмета на СО на заповед за продажбата на процесното общинско жилище по чл. 49 НРУУРОЖТСО не съставлява неоснователно бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК, даващ възможност за защита срещу неоснователни бездействия на административни органи да извършат фактически действия, които са задължени да извършат по силата на закона. Закрилата по този ред обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на задълженията за волеизявление, т.е. за издаването на индивидуален административен акт. Когато по силата на закона административният орган е длъжен да издаде административен акт, но не го прави, се формира мълчалив отказ за постановяване на този акт по чл. 58, ал. 1 АПК, подлежащ на оспорване по реда, предвиден за обжалване на този вид индивидуални административни актове и в срока по чл. 149, ал. 2 АПК - двумесечен, от изтичането на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе. Предвид изложеното, доколкото в случая кметът на СО е следвало да издаде заповедта до 26.08.2022 г., следва да се отчете, че двумесечният срок за обжалване на мълчалив отказ по чл. 149, ал. 2 АПК е изтекъл на 26.10.2022 г. без А. и Б. А. да са го оспорили. Липсват данни в случая заявителите да са предприели и последващи действия, насочени към приключване на инициираната от тях през 2017 г., процедура по закупуването на наето от тях общинско жилище, в т.ч. да са представили документите и декларациите, изискани им в тази връзка през 2022 г. Отделно стои въпросът, че след издаване на решението на СОбС е настъпила и промяна в настаняването им в общинското жилище, осъществена с издаването от кмета на район "Слатина" на настанителната заповед от 05.06.2024 г. и сключения въз основа на нея, трети по ред наемен договор, които заявителите е следвало да представят към преписката в изпълнение на чл. 45, т. 2 НРУУРОЖТСО. Лицата не са поискали от кмета на район "Слатина" да изпълни възложените му от кмета на СО задължения, предшестващи издаването на заповедта по чл. 49 от Наредбата, като например съставянето на нов акт за частна общинска собственост за първия етаж от сградата, на оценителен протокол по реда на чл. 36а, ал. 2 от Наредба за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община и данъчна оценка. Противно на това, А. А. и Б. А. са предявили искане до АССГ за защита срещу бездействие на кмета на СО по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, каквото по изложените по-горе съображения касационната инстанция приема, че в случая не е налице. Предвид горното, настоящият състав счита, че искането на А. и Б. А. за защита по реда на чл. 256, ал. 1 АПК, с ответник кмета на СО, като недопустимо е следвало да бъде оставено от АССГ без разглеждане, а образуваното по него производство - да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. Наместо това, административният съд се е произнесъл по недопустима претенция за защита срещу неоснователно бездействие на административния орган, каквото не се установява при осъществения фактически и правен анализ, при което е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено с оглед правилото на чл. 218, ал. 2 АПК, вр. с чл. 221, ал. 3 АПК, и образуваното пред него производство следва да бъде прекратено. С оглед изхода от спора и направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ответниците в настоящото производство следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община, сумата общо от 306.78 евро - определен от съда размер на това възнаграждение, заедно с 35.79 евро, представляващи сумата на заплатената по настоящото дело държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,