Решение № 4651 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 417/2021 г.

Решение № 4651 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 417/2021 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" срещу Решение № 6653 от 23.11.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 1394/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на предприятието срещу Решение № ФК-2 от 14.01.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. и директор на Дирекция "Координация на програми и проекти" при Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Касационният жалбоподател излага съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са аргументи, че установените от съда факти са неотносими и не кореспондират с доказателствата по делото. Погрешно са описани видът на нарушението и квалификацията на нередността, което е довело и до неправилни правни изводи по съществото на спора. В нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразността на административния акт. Иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено изцяло и присъждане на разноски по водене на делото. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. и директор на Дирекция "Координация на програми и проекти" при МТИТС, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, същата е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № ФК-2 от 14.01.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. и директор на Дирекция "Координация на програми и проекти" при МТИТС, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е определена финансова корекция на Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" в размер на 100 % върху разходите, финансирани по ЕСИФ, по договор № 6564/30.09.2019 г. с изпълнител "ВДХ" АД. В административния акт има констатация за нарушение на чл. 21, ал. 7, вр. чл. 3, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) – включена доставка на резервни части в обществена поръчка за строителство. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности). При проверка на неговата законосъобразност, въпреки че е приел, че фактите по делото са безспорно установени, съдът е посочил, че нередността съставлява "Незаконосъобразно разделяне на поръчки за строителство/услуги/доставки на части" по т. 2 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, т. е. съдът е описал квалификация на нередност, която е различна от тази в административния акт. От правна страна съдът е приел, че актът е законосъобразен с напълно бланкетни мотиви. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Потвърждава се оплакването на касационния жалбоподател за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно - нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. При постановяване на обжалваното решение съдът не е обсъдил фактите, които са от значение за решаване на спора, приложимия закон и становищата на страните. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Останалите доводи на касационния жалбоподател касаят приложението на материалния закон, което настоящата инстанция е възпрепятствана да провери поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила и забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания в касационното производство. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, предметът на съдебната проверка следва да обхване както посочените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на административния акт, така и всички останали основания по чл. 146 от АПК. По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение