Решение № 14436 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10100/2017 г.

Решение № 14436 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10100/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Е. Л., подадена чрез процесуалния си представител адвокат Д. Б. К., срещу решение № 7940 от 21.06.2017 г. постановено по а. х. д. № 11405/2014 г., Трето отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, като постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че както в хода на производството по издаване на обжалваната заповед, така и в хода на съдебното производство не са били установени по безспорен начин критериите, по които заявените площи са класифицирани като негодни за подпомагане и са изключени за подпомагане по проекта на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние за Кампания 2013". На следващо място се навеждат доводи, че в оспорвания административен акт не са изложени мотиви, което е довело и до нарушение на материалния закон. На последно място се излагат съображения, че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът не е кредитирал в цялост заключението на приетата по делото СТЕ (съдебно-техническа експертиза). Претендира се отмяната на оспореното решение и вместо него да се постанови друго такова по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба против Заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. като част от Системата за идентификация на земеделски парцели, като основателна и доказана. С молба от 1.11.2017 г., адв. Д. К. в качеството си на процесуален представител на жалбоподателката заявява, че поддържа изцяло касационната жалба, като е изложила мотиви, които се припокриват с тези от касационната жалба. Претендира на основание чл. 78 от ГПК присъждане на направените по делото разноски, както във въззивното производство, така също и производството пред касационната инстанция, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 10 лева - за разглеждане на подадената жалба от първоинстанционния съд, заплатена държавна такса в размер на 5 лева - за разглеждане на подадената касационна жалба, както и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер, посочен в представеното адвокатско пълномощно. Ответникът - Министърът на земеделието, храните и горите (с това наименование според Решение на Народното събрание за структурни промени на Министерския съвет, обн. в ДВ, бр. 37 от 9 май 2017 г.), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петкова, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е обсъдил подробно всички представени по делото доказателства и е мотивирал решението си, като е спазил материалния закон, както и административнопроизводствените правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че оспореното решение като материално законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на изискванията на процесуалния закон следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се отхвърли. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че с оглед датата на пощенското клеймо - 17.07.17., входираната на 20.07.2017 г. с вх. № 11307 във ВАС касационна жалба на С. Е. Л. се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на 3.07.2017 г., и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 7940 от 21.06.2017 г. по адм. дело № 11405/2014 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. - Трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Е. Л. от гр. С., против заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 като част от Системата за идентификация на земеделски парцели. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, въз основа на събраните доказателства в това число и назначената по делото експертиза е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, изследвал е подробно приложимия Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Съдът е приел, че в случая твърдените нарушения водещи до незаконосъобразност на обжалваната заповед, не се доказват. По отношение на първите два парцела данните от ЦОФК са разчетени коректно, заключението на вещото лице не е оспорено и е възприето изцяло. А относно БЗС № 68134-1469-1-2 в оспорената част, същият е неподходящ за подпомагане с оглед констатираната растителност - дърво и храсти. Съгласно чл. 15 от Наредба № 5 от 2010 г. (отм.) трайно неподходящи за подпомагане са площите в постоянни пасища, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени. По тази причина първоинстанционния съд е приел, че разчитането на данните е извършено правилно и данните са нанесени коректно в СИЗП. Настоящият петчленен съдебен състав намира така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят изцяло от приложените документи. Наред с това, правилно е приложен материалния закон спрямо релевантните за спора факти. Неоснователно се явява релевираното от касационния жалбоподател възражение в посока, че както в хода на производството по издаване на обжалваната заповед, така и в хода на съдебното производство не са били установени по безспорен начин критериите, по които заявените площи са класифицирани като негодни за подпомагане и са изключени за подпомагане по проекта на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние за Кампания 2013". Настоящият касационен състав счита, че правилно първоинстанционният съд е обсъдил и приел, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 3 ЗПЗП (изм. - ДВ, бр. 16 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) системата за идентификация на земеделските парцели е географска информационна система и се създава въз основа на ортоизображения чрез дигитализиране на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства. В системата се включват данни от картата на възстановената собственост и регистрите към нея, както и географските данни и идентификационните кодове на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства; ползвателите и начинът на трайно ползване на блоковете на земеделските стопанства. Специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" е част от тази система и той включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите на Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Съгласно чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 18.12.2012 г.) министърът на земеделието и храните одобрява със заповед окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Същото е посочено и в приетата, и неоспорена от страните съдебно техническа експертиза в отговора на въпрос трети - "Земеделските площи, които са останали извън границите на слоя на площите в добро земеделско състояние за 2013 г. се установяват на актуалните за кампания 2013 г. самолетни снимки като обрасли храсти, които са с брой многократни надхвърлящ максимално допустимия брой съгласно Наредба 5". В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, тъй като първоинстанционния съд не е взел предвид, че при издаване на обжалвания административен акт не са изложени мотиви, което води до нарушаване на материалния закон. Възражението е неоснователно, тъй като видно от съдържанието на заповедта, както и от документацията, въз основа на която същата е издадена следва да се заключи, че същата съдържа мотиви. Фактическото основание за издаване на заповедта е актуализираният през 2013 г. специализиран слой чрез дешифриране /разчитане/ на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на територията на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2013 г., отразяване на резултати от теренни проверки, извършени през годината от страна на техническия инспекторат на ДФЗ-РА и областните и общински структури на МЗХ, както и чрез разглеждане на подадени възражения срещу обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен със заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г. Мотивите на административния акт могат да бъдат посочени и отделно от самия акт. Както е прието и в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, какъвто е и настоящия случай. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В конкретния случай, макар и в отделни предшестващи документи, включително и в писмо с изх. № 94-2501 от 19.05.2014 г. - отговор на възражението на жалбоподателката С. Е. Л., е налице излагане на мотивите за трите процесни парцела, което позволява на страната своевременно да се запознае със съображенията, по които е издаден актът, и да организира защитата си срещу него. На последно място неоснователен се явява релевирания довод от страна на касационния жалбоподател, че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът не е кредитирал в цялост заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза, като е приел, че по отношение на БЗС № 68134-1469-1-2, в оспорената от ответника част, същия е неподходящ за подпомагане с оглед констатираната растителност - едно дърво и три единични храста. Правилно първоинстанционният съд не е възприел експертното мнение за непрецизно определена като недопустима площ по отношение на третия имот, тъй като успешно е проведено оспорване на заключението на вещото лице в тази част от страна на процесуалния представител на административния орган, предвид обстоятелството, че въпросния терен представлява неподдържана, пустееща земя, без следи от паша или косене, поради което попада в приложното поле на критериите по чл. 2, ал. 2 и чл. 15 от Наредба № 5/2010 г. С оглед изложеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваната заповед. Наведените от касационния жалбоподател доводи не се подкрепят с доказателства, които да обосновават наведените отменителни основания. Затова подадената касационна жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, въпреки, че са направени. Такива с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се дължат на ответника, в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в "Д. вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Министерството на земеделието, храните и горите следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - I колегия,