Решение № 12682 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2018 г.

Решение № 12682 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, против решение № 125 от 19.01.2018 г. по адм. д. № 2119 по описа за /2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-131 от 13.07.2017 г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдено с него разпореждане № [ЕГН] / протокол №N01165/25.04.2017 г. на Ръководителя на "ПО", а преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-361/06.02.2017 г. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 69в от КСО във вр. с чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и § 9 от ПЗР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът В. В. от гр. [населено място] е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 2153-15-131 от 13.07.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / протокол №N01165 от 25.04.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж възраст на В. В. от гр. [населено място], в частта, с която не е отпусната добавка от Учителския пенсионен фонд на основание чл. 69в, ал. 3 от КСО. За да отмени оспорените административни актове, Административен съд - Пловдив е приел, че придобитият от лицето осигурителен стаж на длъжност "дружинен ръководител" към ОК на ДКМС през периодите 01.09.1977 г. - 01.09.1978 г. и 01.09.1979 г. - 31.08.1986 г. следва да бъде зачетен за "учителски" по смисъла на чл. 69в, ал. 3 от КСО във вр. с § 9 от ПЗР на КСО. Спорният трудов стаж е положен при действието на Закона за народната просвета (обн. - ДВ, бр. 218 от 1948 г., отм. със Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № ЗЗ0 за народната просвета (обн. - Изв. бр. 90 от 1954 г., отм. - ДВ, бр. 86/1991 г.), в които не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители в учебни и възпитателни заведения. Дейността на дружинния ръководител, посочен в закона като "ръководител на организацията "Септемврийче", е включвала учителски функции за възпитание на деца от първи до осми клас в различни учебни заведения и затова се е изпълнявала от лица с педагогическо образование. В утвърдения от министъра на образованието и науката и съгласуван с Управителя на НОИ списък на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС, под № 11 фигурира и длъжността "дружинен ръководител". В този смисъл съдът се е позовал на безпротиворечивата и последователна съдебна практика. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 69в от КСО във вр. с чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и § 9 от ПЗР на КСО се преценяват като неоснователни. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по КСО се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от НПОС няма придадено обратно действие и не е приложима при преценката и квалификацията на трудов стаж, придобит преди влизането й в сила. Съгласно цитираните по-горе нормативни актове, действали по време на придобиване на трудовия стаж, положеният труд в основните училища при ненормиран 8-часов работен ден на учебно-възпитателни и организационно-педагогически длъжности, сред които е дружинният ръководител, се зачита за учителски. Дружинните ръководители на Димитровската пионерска организация "Септемврийче" са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на децата от основния курс на образование. От фактическа страна не е имало спор, че ответникът по касация е лице с педагогическо образование и че през процесните периоди е изпълняло длъжност "дружинен ръководител". Представени са и протоколи на педагогическите съвети на основните училища, в които лицето е участвало заедно с останалите учители. Прегледът на цялата нормативна уредба, в сила до 1990 г., сочи, че дружинните ръководители са били със статут на учителски кадри. В наредбите за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала, зает в средното образование, са съществували изрични разпоредби, с които в кръга на учителските длъжности са били причислявани дружинните ръководители на щат с учителска квалификация. Като е отменил оспорените административни актове и е изпратил административната преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд - Пловдив е постановил правилно и обосновано решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационното производство в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,