Решение № 11087 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2023 г.
ВАСПърво отделение14.11.2023 г.докладчик Лозан Панов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1732 от 20.12.2022 г. по адм. д. 1211/2022 г. на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА "Комфорт пласт Варна" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], [адрес], представлявано от управителя Г. Георгиев, да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски за касационната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА Членове: /п/ ЛОЗАН ПАНОВ/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).
С решение 1732 от 20.12.2022 г. по адм. д. 1211/2022 г., Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на "Комфорт пласт Варна" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], [адрес], представлявано от управителя Г. Георгиев, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 03/04/1/0/02793/1/01/04/01, с изх. 01-2600/2036/28.02.2019 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, с който е отказана изцяло одобрена финансова помощ по Договор 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г. и е прекратен същия договор, като е определено на оспорващото дружество задължение в размер на 479 229. 70 лв.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Комфорт пласт Варна" ЕООД, чрез адв. П. Стамов от САК, в която се поддържат доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде изцяло отменен. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на ДФ3, оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Колева по съображения, изложени в писмени бележки, и иска да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е бил АУПДВ 03/04/1/0/02793/1/01/04/01, с изх. 01-2600/2036/28.02.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, с който е: І. Отказана изцяло одобрена финансова помощ по Договор 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г.; ІІ. Прекратен Договор 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г.; ІІІ. Определено е задължение на дружеството в размер на 479 229. 70 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване авансово плащане по договор 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г., съгласно таблица 1, а именно установен размер на задължението в посочената сума и дължима такава в същия размер; ІV. Наложена административна санкция по отношение на дружеството, изразяваща се в изключване от възможността за получаване на подпомагане по същата подмярка или същия вид операция за календарната година на констатацията и за следващата календарна година.
Производството пред Административен съд Варна е повторно след отмяната на Решение 694 от 21.05.2021 г. по адм. дело 1295/2019 г. на Административен съд Варна и връщане на делото за ново разглеждане, с Решение 4731 от 17.05.2022 г. по адм. дело 8316/2021 г. на ВАС.
При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния АУПДВ съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 6-10 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:
- Между ДФЗ и "Комфорт Пласт Варна" ЕООД е сключен договор 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 2020 г., за изпълнението на одобрен проект "Ферма за кокошки носачки", който включва дейностите - оборудване за отглеждане на кокошки носачки, видео наблюдение, изграждане на нова сграда, реконструкция и основен ремонт на стара сграда, вертикална планировка, фотоволтаик, бизнес план, проектиране, технология, енергиен одит.
- На 11.12.2017 г. (преди датата на подаване на заявка за авансово плащане), с писмо с вх. 02-2600/7640 дружеството подава искане за промяна на банковата сметка по договора от BG94 UBBS8002104806210 при ОББ на банкова сметка BG30IABG74791000295602 при "Интернешънъл Асет Банк" АД, като въз основа на искането на 23.01.2018 г. между ДФЗ и "Комфорт Пласт Варна" ЕООД е сключен Анекс 1 към договора за безвъзмездна финансова помощ от 30.11.2017 г. за промяна на банковата сметка на дружеството.
- На 28.12.2017 г. "Комфорт Пласт Варна" ЕООД подава заявка за авансово плащане 03/04/1/0.0.2793/1/01 за сумата 479 229, 70 лева, към която заявка представя Банкова гаранция за авансово плащане 4054/2017 г. с изх. IABE-7479- 4054-13.12.2017, издадена от "Интернешънъл Асет Банк" АД в качеството й на гарантираща банка, в която е посочено, че влиза в сила от деня на получаване на сумата 479 229, 70 лева в полза на "Комфорт Пласт Варна" ЕООД по сметката на дружеството BG57 IABG74791000295601 при "Интернешънъл Асет Банк" АД.
- На 09.01.2018 г., с Уведомително писмо за отстраняване на нередовности, с изх. 01-2600/106 на ДФЗ на дружеството е указано и му е предоставена възможност да представи анекс към банковата гаранция 4054/2017 г. или нова банкова гаранция, която да влиза в сила от датата на издаването й, доколкото в приложената към заявката от 28.12.2017 г. за авансово плащане банкова гаранция 4054/2017 г. е посочено, че същата влиза в сила от деня на получаване на сумата по заявката за плащане.
- На 25.01.2018 г. в ДФЗ постъпва с вх. 01-2600/106 придружително писмо, подписано от управителя на "Комфорт Пласт Варна" ЕООД, в което се сочи, че е относно писмо на ДФЗ с изх. 01-2600/106 от 09.01.2018 г. и в отговор на него, дружеството представя Промяна 1 към Банкова гаранция 4054/2017 г. към заявка за плащане от 28.01.2017 г. Според промяната към въпросната банкова гаранция, същата влиза в сила от датата на издаването й, като отпада шести абзац от първоначалния й текст.
- На 08.02.2018 г. с изх. 01-2600/866 е постановено Решение 03/04/1/0.0.2793/1/01/03/01 на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 73 адм. пр.) за изплащане на авансова финансова помощ на оспорващото дружество, като е одобрено изплащането на 479 229, 70 лв., която сума е изплатена на 02.02.2018 г.
- На 16.02.2018 г., по електронната поща на ДФЗ е постъпило писмо с вх. 02-1700/287 от "Интернешънъл Асет Банк" АД относно автентичността на Промяна 1 на издадената банкова гаранция 4054/2017 г., във връзка с проведена кореспонденция между ДФЗ и гарантиращата банка, след авансовото плащане по повод извършена допълнителна контролна проверка на заявка за авансово плащане 03/04/1/0.0.2793/1/01 от "Комфорт Пласт Варна" ЕООД. С писмото банката потвърждава, че е издател на Банкова гаранция 4054/2017 г. за авансово плащане, като влизането в сила на банковата гаранция е обвързано от получаването на сумата от 479 229. 70 лв. по банковата сметка на "Комфорт Пласт Варна" ЕООД BG57 IABG74791000295601 в "Интернешънъл Асет Банк" АД, като към 15.02.2018 г. по банковата сметка, посочена в гаранцията не е постъпило никакво плащане от страна на Фонда. В същото писмо, банката заявява изрично, че не е издател на Промяна 1 към банкова гаранция 4054/2017 г., като посочва, че "Интернешънъл Асет Банк" АД, клон Варна, не е издавала такъв документ на "Комфорт Пласт Варна" ЕООД. Документът, наименуван "Промяна 1 към банкова гаранция", не отговаря нито по съдържание, нито по начин на оформление и удостоверяване на автентичността на банковата гаранция, които банката издава в своята дейност. В писмото се сочи, че сумата е постъпила на 02.02.2018 г. по друга сметка на дружеството в банката, като е с неясно посочено основание неясно съкращение "РСР". В писмото изрично е заявено от банката, че доколкото в случая не са се сбъднали двете кумулативни изисквания в банкова гаранция 4054/2017 г. - получаване на авансовото плащане по договор 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г. по изрично посочената в банковата гаранция сметка BG57 IABG74791000295601, рефериращо към номера на съответната банкова гаранция, то гаранционната отговорност на банката не е възникнала и ДФЗ е извършил едно необезпечено авансово плащане по банковата сметка на дружеството
- На 23.02.2018 г. с писмо с изх. 02- 1700/287#5 до "Комфорт Пласт Варна" ЕООД, ДФЗ е предоставил възможност на дружеството в 7-дневен срок от получаване на същото, да бъдат предприети незабавни действия за уреждане на взаимоотношенията на дружеството с гарантиращата банка и да бъде предоставено пред Фонда потвърждение от страна на "Интернешънъл Асет Банк" АД, относно валидността на банковата гаранция с референция 4054/2017 и Промяна 1 към нея, послужила за обезпечение по авансово плащане по договора, наредено на 02.02.2018 г. в размер на 479 229. 70 лв. в полза на "Комфорт Пласт Варна" ЕООД. С писмото е указано, че в случай на непотвърждаване валидността на банковата гаранция и промяната към нея от 09.01.2018 г., преведеният аванс по посочената в Анекс 1 към договора банкова сметка, ще се възприеме като преведен без правно основание и в противоречие с чл. 17 от Наредба 9 от 21.03.2015 г.
- На 08.03.2018 - 16.03.2018 г. е извършена контролна проверка на място, за което е съставен Контролен лист л. 98-111 адм. пр. и Докладна записка от 19.03.2018 г. (л. 115 адм. пр.), според които по отделните позиции СМР по проекта е установено, че Подобект 1. СМР Нова сграда, Подобект 3. Вертикална планировка и Подобект. Фотоволтаик не са извършени дейностите, заложени по договора с ДФЗ към момента на проверката, а за Подобект 2. СМР Стара сграда реконструкция и основен ремонт към момента на проверката са извършени частично дейностите по позиция 7 на част Архитектурна "Изкъртване на колони и надосновни стени по фасада багер с хидрочук", като строителните отпадъци не са извозени, не е представен протокол за извършени дейности.
- На 15.03.2018 г. управителя на дружеството представя обяснение (л. 118 адм. пр.) във връзка с констатациите относно стартирането и изпълнението на дейностите по проекта, като сочи, че поради промяна на цените на основните материали за изпълнение на СМР дейностите в момента дружеството е в преговори с главния изпълнител "Ванина строй" ООД и след окончателното споразумение с фирмата ще се стартират СМР дейностите, поради което до момента е извършено изкъртване на външни подпорни колони на подобект 2. На 23.04.2018 г. до ДФЗ е отправя искане с вх. 02-2600/2180 (л. 47 от делото) за изготвяне на анекс към договора за безвъзмездна помощ с ДФЗ, отнасящ се до промяна на изпълнителя на СМР-дейностите по проекта, а именно замяната на "Ванина Строй" ООД с друго търговско дружество.
- На 07.08.2018 г. с Уведомително писмо от ДФЗ 392 - с изх. 02-2600/2180, "Комфорт Пласт Варна" ЕООД е уведомено, че при извършване на проверки по отношение представените към молбата документи, заявени данни и посочени факти е установено, че към момента тече проверка по сигнал за нередност с 02-1700/287 от 19.02.2018 г. и поради тази причина текущата обработка на заявлението за промяна на Договор с 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г. е спряна и ще бъде възобновена след приключване на извършваната проверка.
- На 18.04.2018 г. с писмо с изх. 01-2600/2036, получено на 20.09.2018 г. (л. 16 от делото), дружеството е уведомено, че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ се открива производство по налагане на финансови корекции. Посочени са следните констатациите, послужили за основание за откриване на производството: Заявлението от "Интернешънъл Асет Банк" АД за невалидност на предоставеното от дружеството обезпечение за гарантиране на авансовото плащане по договора от 30.11.2017 г. Непредставянето на документи и доказателства за потвърждаване валидността на представената банкова гаранция, послужила за обезпечение на авансовото плащане по договора, в определения с уведомително писмо с изх. 02-1700/287#5 от 23.02.2018 г. (получено от оспорващия на 26.03.2018 г.) срок. В писмото е посочено, че преведеният аванс по договора подлежи на възстановяване от дружеството, като преведен без основание и в противоречие с нормативните и договорните разпоредби (чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 8, във вр. с чл. 3, ал. 5, т. 2 от Договор 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г. и във връзка с нарушение на чл. 17 от Наредба 9 от 21.03.2015 г.). Дадена е възможност за доброволно възстановяване на сумата в 14-дневен срок от получаване на писмото, като е указано, че в случай, че дружеството не е съгласно с констатациите, има право на писмени възражения за основателността и размера на финансовата корекция и да приложи доказателства в 14-дневен срок.
- На 28.02.2019 г. с оспорвания АУПДВ 03/04/1/0.0.2793/1/01/04/01 е обективирано решение на зпълнителния директор на ДФЗ, с което се: І. Отказва изцяло одобрената финансова помощ по договора от 30.11.2017 г.; ІІ. Прекратява договор 03/04/1/0.0.2793 от 30.11.2017 г.; ІІІ. Определя на "Комфорт Пласт Варна" ЕООД задължение в размер на 479 229, 70 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване авансово плащане по договор 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г.; ІV. Налага по отношение на "Комфорт Пласт Варна" ЕООД административна санкция, изразяваща се в изключване от възможността за получаване на подпомагане по същата подмярка или същия вид операция за календарната година на констатацията и за следващата календарна година.
При така установените факти Административен съд Варна е приел, че административният орган се е позовал на две фактически основания за постановяване на оспорения АУПДВ, а именно: наличие на неоснователно получено, съответно извършено необезпечено, респ. недължимо авансово плащане по банковата сметка на оспорващия, както и че е налице неизпълнение на задължението за започване реалното изпълнение на инвестицията от дружеството в срок не по-дълъг от дванадесет месеца от сключването на договора и за уведомяване на Фонда в същия срок, с представяне на доказателства за това. Анализирайки подробно всяко е едно от тези основания, решаващият съд е достигнал до извод, че получената безвъзмездна финансова помощ като аванс по договора от 30.11.2017 г. в размер на 479 229, 70 лв. подлежи на възстановяване от "Комфорт Пласт Варна" ЕООД. Крайният извод на съда е, че процесното авансово плащане е извършено без основание, доколкото органът е съобразил един установен и по делото неистински, с невярно съдържание документ Промяна 1 към банковата гаранция, поради което законосъобразно е издаден оспореният АУПДВ, като подлежащата на възстановяване сума представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Според Административен съд Варна не е безспорно установен по делото и релевантният факт започването реалното изпълнение на инвестицията в 12-месечен срок, считано от 30.11.2017 г., включително фактът за уведомяването на Фонда за това в същия срок.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Между страните е безспорно, че на "Комфорт Пласт Варна" ЕООД е извършено авансово плащане по Договор 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г. за опускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 479 229, 70 лв. Безспорно е също така, че авансовото плащане е уговорено в чл. 3, ал. 5 от Договора във връзка с чл. 17, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. От друга страна, на основание чл. 17, ал. 4 от Наредба 9, в случаите, когато се изплаща авансово плащане , се изисква от ползвателя безусловна и неотменима банкова гаранция в полза на РА в размер на 100 на сто от стойността на авансовото плащане. Най-сетне, съгласно чл. 17, ал. 9 и 10 от Наредба 9, срокът на банковата гаранция по ал. 4 трябва да покрива срока на договора за отпускане на финансовата помощ, удължен с шест месеца, като банковата гаранция по ал. 4 се освобождава, когато РА установи, че сумата на одобрените за плащане разходи, съответстваща на финансовата помощ, свързана с инвестицията, надхвърля сумата на аванса.
В настоящият случай от фактите по делото се установява, че банковата сметка, по която следва да се изплати финансовата помощ, е била обект на промяна в Договора за финансово подпомагане по време на обработката на заявката за финансово плащане, като на 23.01.2018 г. е подписан Анекс 1 към Договора за безвъзмездна финансова помощ с фонда за промяна на банковата сметка, при което новата сметка е с IBAN BG30IABG747910002956602 в "Интернешънъл Асет Банк" АД. От предоставената банкова гаранция 4054/2017 г. е видно, че е поставено условие сумата по аванса да бъде да бъде преведена по банкова сметка BG30IABG747910002956601 в "Интернешънъл Асет Банк" АД, като тази банкова сметка се различава от посочената в молбата за сключване на Анекс с вх. 02-2600/7640 от 11.12.2017 г. и по която е преведено авансовото плащане в размер на 479 229, 70 лв. Поради обстоятелството, че пред ДФЗ е представена от "Комфорт Пласт Варна" ЕООД промяна 1 от 09.01.2018 г. към банкова гаранция 4054/2017 г., ДФЗ е превел авансовото плащане по сметката посочена в Анекс 1 към Договор 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г.
Правилно Административен съд Варна е приел, че от доказателствата по делото се установява, че представената банкова гаранция 4054/2017 г. не е отговаряла на изискванията на чл. 17, ал. 4 от Наредба 9 да бъде безусловна, доколкото в нея е било посочено условие, че същата влиза в сила от деня на получаване на сумата по заявката за авансово плащане. Видно от банковата гаранция 4054/2017 г., в нея е поставено условие сумата по аванса да бъде преведена по изрично посочена банкова сметка BG30IABG747910002956601 в "Интернешънъл Асет Банк" АД.
Както вече беше посочено, с писмо с вх. 01-2600/106 от 25.01.2018 г. търговското дружество представя Промяна 1 от 09.01.2018 г. към банкова гаранция 4054/2017 г., в която влизането в сила на банковата гаранция вече не е поставено под условие. Към писмото на "Комфорт Пласт Варна" ЕООД е изпратена и променена страница от заявка за авансова плащане на бенефициента, в която вече е посочена новата променена банкова сметка на дружеството с IBAN BG30IABG747910002956602, която е различна от банковата сметка, посочена в първоначалната банкова гаранция, издадена от "Интернешънъл Асет Банк" АД. Видно от извършената кореспонденция между ДФЗ и "Интернешънъл Асет Банк" АД по повод автентичността на Промяна 1 на банкова гаранция 4054/2017 г., гарантиращата банка заявява, че не е издател на Промяна 1 на банкова гаранция 4054/2017 г., като посочва, че "Интернешънъл Асет Банк" АД, клон Варна, не е издавала такъв документ на "Комфорт Пласт Варна" ЕООД.
Касационните доводи повтарят твърденията в жалбата пред първоинстанционния съд. Основните аргументи се състоят в липсата на уведомяване на дружеството, че е получило необезпечено авансова плащане по договора с ДФЗ, както и че не е знаело, че е представена неавтентична Промяна 1 от 09.01.2018 г. към банкова гаранция 4054/2017 г. Доводите са неоснователни. На първо място, тезата на касатора се концентрира около твърдението, че неизвестно лице е подало писмо с вх. 01-2600/106 от 25.01.2018 г., при липса на данни ДФЗ да е адресирал до някого другиго Уведомителното писмо за отстраняване на нередовностите с представената банкова гаранция от "Интернешънъл Асет Банк" АД, както и съществуването на друг правен субект освен "Комфорт Пласт Варна" ЕООД, който се ползва от правните последици на представената на 25.01.2018 г. банкова гаранция. Както правилно отбелязва Административен съд Варна, дори да се приеме, че някой друг е представил процесния документ Промяна 1 към банковата гаранция, то това не води до извод, че в такъв случай полученият аванс е обезпечен с банкова гаранция, респ. не е неоснователно получен и не подлежи на връщане. Наред с това, във връзка с проведената кореспонденция между ДФЗ и "Интернешънъл Асет Банк" АД, касторът е уведомен от фонда за обстоятелствата по банковата гаранция и процесната промята 1, като с вх. 01-2600/2036 от 04.10.2018 г. "Комфорт Пласт Варна" ЕООД настоява, че няма нарушение на процедурата по оторизация на заявката за изплащането на аванса, като сочи само че ако е имало открито процедурно нарушение от страна на Фонда, то авансът не би бил одобрен и преведен по сметката на дружеството. Или с други думи, въпреки уведомяването на дружеството за потвърдената от банката невалидност на изискуемата банкова гаранция за извършеното плащане от ДФЗ на аванса по договора, "Комфорт Пласт Варна" ЕООД не е предприело никакви действия за потвърждаване валидността на предоставената банкова гаранция, послужила за обезпечение на авансовото плащане, при предоставената такава възможност и след откриване на производството на 18.04.2018 г. Това не е направено както до издаването на АУПДВ, така и до настоящия момент. В този смисъл са неоснователни и твърденията на касатора, свързани с допуснатите и изслушани съдебно-почеркови експертизи, от които първоинстанционния съд е кредитирал заключението на вещото лице Е. Атанасов по първата експертиза. Решаващият съд се е мотивирал с метода, който е използван от експерта, наличието на множество сравнителни образци (за разлика от последващата съдебна експертиза на вещото лице Ю. Манев) , както и отговорите на вещото лице по зададените въпроси.
Неоснователни за касационните доводи, че обжалваният акт, в частта му в която представлява АУПДВ е нищожен поради липса на правно основание за установяване на дължимост на публично вземане в посочения размер. В настоящия случай административното производство е приключило с издаване на обжалвания АУПДВ. Независимо от посочването в уведомителното писмо от 18.04.2018 г., че се открива производство по налагане на финансова корекция, еднозначно са посочени приетите от органа факти и нарушени правни норми, послужили впоследствие като основание за издаване на АУПДВ, а именно невалидността на предоставеното от дружеството обезпечение за гарантиране на полученото от дружеството авансово плащане, което обуславя извод, че преведеният аванс подлежи на възстановяване от страна на дружеството като преведен без правно основание и в противоречие с нормативните и договорните разпоредби. Обратно на твърдяното в касационната жалба, не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е предоставена възможност получателят на помощта да представи своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Безспорно е, че "Комфорт пласт Варна" ЕООД е запознато с писмото от 18.04.2018 г. (получено през октомври 2018 г.), респ. предоставена му е възможност да изрази становище преди издаване на АУПДВ на 28.02.2019 г. Това обуславя извод за липсата на допуснато нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК. От друга страна, с основание ответникът поддържа, че всички нарушени разпоредби и неспазвания, посочени в писмото за откриване на административното производство с изх. 01-2600/2036 от 18.04.2018 г. са от сключения между страните договор за безвъзмездна финансова помощ и във връзка с Наредба 9, като същите не представляват основание за налагане на финансова корекция в обхвата на чл. 70 ЗУСЕФСУ, поради което правилно в случая е издаден АУПДВ, а не решение за финансова корекция. Правилен е изводът на Административен съд Варна, че в случая се касае за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с предоставянето на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство и това неизпълнение не представлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ, респ. неприложим е в случая ЗУСЕФСУ .
По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 228, във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение