Решение № 5104 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15832/2013 г.

Решение № 5104 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15832/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Иван Тотев - кмет на община Пловдив, срещу решение № 2164 от 15.10.2013 г., постановено по адм. дело № 2303/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен мълчаливият му отказ за предоставяне на обществена информация по заявление с вх. № 13-ДОИ-41/19.06.2013 г., подадено от Руслан Сашов Солаков и преписката му е върната за произнасяне при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи, че в хода на производството неправилно е конституиран, като страна в спора. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът - Руслан Сашов Солаков, чрез процесуалния си представител адв. Стефанов - оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди доводите на страните намира атакуваното решение за недопустимо, като постановено при особено съществено нарушение на процесуалните правила. За този порок на съдебния акт съдът е длъжен да следи служебно, като условие за осъществяване на по-нататъшния контрол за правилността му по смисъла на чл. 218, във вр. с чл. 209 АПК. С оспореното решение е отменен мълчалив отказ на кмета на община Пловдив за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ, по заявление с вх. № 13-ДОИ-42/19.06.2013 г., подадено от Руслан Сашов Солаков и преписката е върната за ново произнасяне. Началото на административното производство е поставено с подаване на заявление за достъп до обществена информация с вх. № 13-ДОИ-42/19.06.2013 г., адресирано до кмета на община Пловдив, в което Солаков е поискал да получи информация относно това "каква е сумата, с която комисията по чл. 8 от Закона за лихвочислата е стимулирана материално - общо за всичките й членове от момента на създаването й до настоящия момент". Първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е спазил изискването визирано в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗДОИ, като не е дал указания на заявителя да конкретизира искането, а е препратил заявлението до Комисията по чл. 8, ал. 2 от Закона за уреждане на правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУПГМЖСВ/Комисията). Съдът е приел, че налице незаконосъобразен акт - мълчалив отказ на кмета на община Пловдив, постановен при неизяснен характер и обем на исканата информация, с оглед което го е отменил. Изложените съображения не се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местно самоуправление в Република България. Безспорно е в случая, че органът, до който жалбоподателят е адресирал заявлението си по чл. 24 от ЗДОИ, е задължен субект по см. на чл. 3 от закона. Предмет на заявлението може да бъде обществена информация, която по определението на чл. 9 от ЗДОИ е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации - официална или служебна по своя характер. Следователно, за да се проведе успешно процедурата по предоставяне на търсената информация от заявителя е, заявлението да е адресирано до задължен субект по см. на чл. 3 от ЗДОИ, информацията да отговаря на дефиницията по чл. 9, ал. 1 от закона и фактически да се намира при административния орган. В срока по чл. 28 от ЗДОИ органът е длъжен да се запознае с искането и прецени налице ли са визираните в закона условия за предоставяне на търсената информация от заявителя. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответното заявление, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. В случая, от данните по административната преписка се установява, че с писмо заявлението на Солаков с вх. № 13-ДОИ-42/19.06.2013 г. на осн. чл. 32 ЗДОИ е изпратено до Комисията, която не е част от общинската администрация. При това положение, е налице хипотезата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, според която, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. След като търсената информация не се съхранява при ответника по жалбата, той не е компетентен да се произнесе по заявлението на жалбоподателя, независимо, че е задължен субект по см. на чл. 3 от ЗДОИ. Релевантно за определяне компетентността на административния орган, който следва да постанови решение по чл. 28 от ЗДОИ, освен изискването да е от кръга задължени субекти по см. на чл. 3 от ЗДОИ, е исканата обществена информация от заявителя да се създава и съхранява от органа или неговата администрация, към който е адресирано заявлението по чл. 24 от ЗДОИ. Ако при извършената проверка се установи, че административният орган не разполага с такава информация, той не е компетентен да се произнесе по заявлението по реда на чл. 28 от ЗДОИ. В контекста на изложеното липсата на нормативно установено задължение за произнасяне означава и липса на мълчалив отказ. Самото релевантно действие - препращането на заявлението на компетентния орган, от своя страна е проява на служебното начало в административния процес. С него неправилно сезираният орган служебно препраща искането на компетентния орган, като това негово действие запазва правата на заявителя. За да е налице мълчалив отказ по дефиницията на чл. 58 от АПК, който съответно да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по аналогия с изричния административен акт, който трябва да е издаден от компетентен орган, за да произведе правни последици, мълчаливият отказ също трябва да бъде свързан с непроизнасяне на овластения по закон административен орган. Според данните по делото, търсената от заявителя информация не се намира община Пловдив и за това заявлението е препратено до Комисията. Следователно налице е хипотезата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ и в този смисъл не е налице мълчалив отказ на кмета на община Пловдив, тъй като той не е органът, разполагащ с исканата информация и съответно с компетентността да се произнесе. Предвид изложеното решението е недопустимо, поради обстоятелството, че в хода на съдебното производство неправилно е конституиран като ответник кмета на община Пловдив т. е. производството е протекло с участие на ненадлежен ответник, което съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта - респективно следвало да издаде акта. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, който е следвало да се произнесе по заявлението, Административен съд Пловдив е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. С оглед изложеното по-горе обжалваното решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав с участието на надлежните страни по административното правоотношение. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение