Решение № 4992 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13348/2009 г.

Решение № 4992 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13348/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Милан Атанасов Паликарев, Виолета Атанасова Цаперкова, Кирил Атанасов Атанасов, Цветан Милев Николов, Павел Цветанов Милев, Ганка Цветанова Милева - Терзийска, чрез пълномощника им адв. Карадиамандиева, против решението от 29.12.2008 г., постановено по адм. дело № 02446 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, трети В състав, с което е отхвърлена жалбата им против отказ на кмета на район "Подуене" при Столична община, да преразглежда своя заповед № РД-09-216 от 10.10.2003 г., въз основа на която е издадено удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, относно имот пл. № 793, к. л. 295, попадащ в ПУП на ж. к. "Хаджи Димитър"-III част, кв. 5, УПИ I, с отреждане за ОЖС и УПИ VI, с отреждане за гаражи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да се постанови решение по същество, с което се измени заповед № РД-09-216 от 10.10.2003 г., издадена от кмета на район "Подуене" при Столична община, като се определи за незастроена и частта от посочения имот от 428 кв. м, която неправилно е приета за застроена. Представена е писмена защита от пълномощника на касаторите. Ответникът - кметът на район "Подуене" при Столична община не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че след изпълнение на задълженията по чл. 157, ал. 3 и чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), правилно решаващият състав е приел, че жалбоподателите не са представили нови писмени доказателства по смисъла на чл. 231, б. "а" от ГПК (отм.). При съпоставка на материалите по преписката, съдържанието на оспорения административен акт, съдържащ описание на писмото на "Софийска вода" АД и експертното заключение е очевидно, че липсата на геодезическо заснемане на ВиК мрежи не се явява ново обстоятелство или доказателство от съществено значение за делото, тъй като не може да промени фактическите констатации във влезлия в сила административен акт, основани на множество неоспорени писмени доказателства, събрани в хода на административното производство. Не са налице основанията по чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.) и оспореният административен акт е законосъобразен. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред СГС се е развило по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП (отм.), на основание § 4 и § 142 от АПК. Образувано е по жалба, допълнително уточнена с молба от 30.01.2008 г. и в с. з. на 30.01.2008 г., подадена от настоящите касатори, против отказ на кмета на район "Подуене" за преразглеждане на негова заповед № РД-09-216 от 10.10.2003 г., който отказ е обективиран в писмо № 94-М-175 от 7.12.2005 г. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, които подробно е обсъдил. От същите е приел за установено, че със заповедта, съответно издадените въз основа на нея удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, чието изменение се иска, административният орган е определил за застроена площта от 429 кв. м, част от имот пл. № 793, к. л. 295, която е заета от улица и подземни проводи и съоръжения, понастоящем попадащи в УПИ I и УПИ VI, кв. 5, по ПУП на ж. к. "Хаджи Димитър", със съответните отреждания, а останалата част от имота от 1586 кв. м е свободна от застрояване. Съдът е установил, че заповедта е съобщена на всички жалбоподатели - лично, като най-късната дата на уведомяване е 27.07.2004 г., съответно че същата е влязла в сила на 11.08.2004 г. Въз основа на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, с решение № 306 от 27.08.2004 г., ОСЗГ "Панчарево" е възстановила правото на собственост на касаторите, в съществуващи стари реални граници върху ливада от 1586 кв. м, IV категория, находяща се в строителните граници на "Подуене", м. "Соленика", имот пл. № 793, к. л. 295, а за останалата част от имота от 429 кв. м, е отказала да възстанови правото на собственост, по съображения, че имотът в тази част е застроен с улица и подземни проводи и подлежи на обезщетяване. Установено и също така, че Милан Паликарев е подал молба до кмета на район "Подуене" - вх. № 94-М-175 от 20.09.2005 г., с която е поискал да му бъде издадено удостоверение и скица за целия имот, да се извърши поправка в кадастъра като се възстанови собствеността върху целия имота, като се прибави неправомерно отнетата част от него взета за нефункциониращ канал, съгласно писмо и скица на "Софийска вода". При тези данни, съдът е приел, че постановеният отказ на кмета, мотивиран с обстоятелството, че заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не е обжалвана и е влязла в сила и като стабилен административен акт, от който са придобити права може да бъде изменена само при условията на чл. 231 от ГПК (отм.), които в случая не са налице е законосъобразна. Това е така, тъй като към молбата е приложено удостоверение и скица от "Софийска вода", в които се сочи че В и К мрежите не са геодезически заснети, но наличието или липсата на подземни съоръжения се установява само от "Софийски кадастър", което обстоятелство е установено при издаване на удостоверението и скицата. Съдът е приел, че възможността за възобновяване на административното производство е уредена в разпоредбата на чл. 32 от ЗАП (отм.), приложима към момента на сезиране и произнасяне на административния орган. В случая, актът, чието преразглеждане се иска е влязъл в сила, не е обжалван и въз основа на него и издадените удостоверение и скица жалбоподателите са придобили права - възстановено им е правото на собственост, поради което приложима е хипотезата на чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.). Съгласно тази норма, преразглеждане е допустимо само при условията по чл. 231 от ГПК (отм.). Твърдяното от жалбоподателите наличие на нови писмени доказателства, сочещи основанието по чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) не са налице, тъй като същите не установяват, че доказателствата не са им били известни и съответно не са новооткрити или новосъздадени. Освен това същите не са такива, че да се отразят на акта, ако бяха известни и не на последно място в съдебното производство не са представени каквито и да са доказателства, за твърдяните факти, за което доказателствената тежест лежи върху жалбоподателите. На второ място, съдът е приел, че искането за преразглеждане на акта не е подадено в преклузивния срок по чл. 32, ал. 3 от ЗАП (отм.), във вр. с чл. 232 от ГПК (отм.). Съгласно чл. 232 от ГПК (отм.) молбата може да се подаде в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за отмяна на акта, но във всички случаи не по-късно от изтичане на една година от възникване на основанието, като в случаите когато то предхожда издаване на акта, началният момент е влизането на акта в сила. В случая заповедта е влязла в сила на 11.08.2004 г., а молбата за преразглеждане е подадена на 20.09.2005 г., т. е. същата е просрочена - подадена след изтичане на преклузивния срок. При това положение не са налице основания за преразглеждане на акта и отказът, обективиран в оспореното писмо е законосъобразен. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът, въз основа на точно установените факти по спора, правилно е квалифицирал производството, издирил е и правилно е приложил относимите правни норми. В случая е поискано преразглеждането на влязъл в сила административен акт, което правилно е прието от съда, че е допустимо само по реда на чл. 32 от ЗАП (отм.), действал към момента на започване на административното производство и произнасяне на административния орган. Безспорно е установено, че заповед № РД-09-216 от 10.10.2003 г., издадена от кмета на район "Подуене" на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която е определена застроената, съответно свободната от застрояване площ от земеделския имот, попадащ в урбанизирана територия, чиято реституция се претендира, и въз основа на която са издадени удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ не е обжалвана пред съда и е влязла в сила. При това положение, правилно случаят е подведен под нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.), тъй като от акта са придобити права, което изключва приложението на чл. 32, ал. 2 и ал. 4, изр. второ от ЗАП (отм.). Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.), актът може да бъде отменен или изменен при условията по чл. 231 от ГПК (отм.). Видно от самото искане, с което е започнало административното производство, се твърди наличие на нови обстоятелства, обективирани в нови писмени доказателства, които не са били известни към момента на постановяване на акта. Правилно съдът е приел, че се касае до искане по чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), като е изследвал наличието на елементите от фактическия състав на нормата. В съответствие с данните по делото е изводът на съда, че такива нови доказателства обаче не са представени както в административното, така и в съдебното производство. Твърди се, че към искането отправено до административния орган е приложено писмо на "Софийска вода", но същото не се намира в кориците на делото, като от жалбоподателите не са направени доказателствени искания в тази насока. Освен това, ако става дума за писмото, което е обсъдено в мотивите на административния орган, същото не установява нови факти относно процесния имот, тъй като наличието на геодезическо заснемане е неотносимо към съоръженията на подземния кадастър. Геодезическо заснемане може да се извърши на наземни, но не и на подземни съоръжения и обекти. Твърдяното ново писмено доказателство няма значението и не установява нов доказателствен факт, който да се отрази на постановения административен акт, тъй като не допринася с нищо за установяване на наличието или липсата на подземни комуникации. Освен това соченото обстоятелство - липса на подземни проводи вече е твърдяно от страните в административното производство, поради което знаейки за него, същите е следвало да представят доказателствата си до приключване на производството, ако бяха положили дължимата грижа за доброто му водене. Както данните за подземния кадастър, така и тези изложени в писмото, коментирано от административния орган се съдържат в публични регистри и страната е имала възможност да се снабди с тях. Неполагайки нужната грижа за това същата не може да поправи процесуалното си бездействие по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), във връзка с чл. 32 от ЗАП (отм.). Само по тези съображения е достатъчно да се приеме, че постановеният отказ за преразглеждане на влезлия в сила административен акт е обоснован и законосъобразен, съответно че постановеното съдебно решение в този смисъл също е правилно. Освен това, обоснован с оглед установеното от доказателствата е и изводът на съда, че искането за преразглеждане на акта е подадено и след срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.), поради което правилно е постановен отказ. Видно от съобщението (стр. 11 от делото на СГС), заповед № РД-09-216 от 10.10.2003 г. е съобщена на всички жалбоподатели, които са удостоверили връчването на акта на съответните дати, със саморъчното им посочване и подписите си. На наследниците на Славка Милева - Цветан Милев Николов, Павел Цветанов Милев и Ганка Цветанова Милева - Терзийска заповедта е съобщена на 21.10.2003 г., на наследниците на Веселин Атанасова - Кирил Атанасов Атанасов и Виолета Атанасова Цаперкова, както и на наследника на Добри Недялков - Милан Атанасов Паликарев заповедта е съобщена на 27.07.2004 г. Същата не е обжалвана и считано от най-благоприятната дата за жалбоподателите - най-късната дата на уведомяване, четиринадесетдневния срок за обжалване е изтекъл на 10.08.2004 г., т. е. заповедта е влязла в сила на 11.08.2004 г. Съгласно чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.), искането може да се подаде в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи на основание за отмяна, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичането на една година от възникване на основанието, а ако то предхожда акта, чиято отмяна или изменение се иска, началният момент на срока е влизането на същия в сила. В случая основанието за искането е ново доказателство относно твърдяно обстоятелство - липса на подземни комуникации, т. е. основанието е съществувало преди постановяване на акта и едногодишният срок, в който най-късно може да се заяви искането, тече считано от датата на влизането му в сила. Същият изтича на 11.08.2005 г., а молбата за преразглеждане е подадена на 20.09.2005 г., т. е. след изтичане на пределния срок. Посоченото е още едно основание, за да се приеме, че постановеният от кмета на район "Подуене" отказ е законосъобразен. Не са налице основанията по чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), а и предявяването им е преклудирано. В касационната жалба се възразява, че съдът не е приложил правилно нормите на ГПК (отм.), но не се сочи в какво се изразява това неточно приложение. Не може да се възприеме и доводът, че тъй като се касае до административна процедура, регламентацията се съдържа в други правни норми, без да е посочено кои са те. Възражението се опровергава от нормата на чл. 32 от ЗАП (отм.), приложим към посочения момент за административното производство, която изрично препраща към основанията и реда по чл. 231 от ГПК (отм.). Не намира опора в данните по делото възражението, че съдът неправилно е определил датата за влизане в сила на акта, чиято отмяна или изменение се иска, тъй като Милан Паликарев не е уведомен за същия. Видно от приложеното съобщение, жалбоподателят се е подписал лично на бланката, удостоверявайки съобщаването на акта, както и датата за уведомяването - 27.07.2004 г. Също неоснователно е и възражението, че към молбата за преразглеждане на акта е било представено като доказателство писмо № ТУ-5658 от 4.04.2006 г. Подобно писмо липсва в кориците на делото, такова не е описано и в самото искане и няма как да бъде описано, тъй като молбата за преразглеждане е подадена през 2005 г., а цитираното в касационната жалба писмо е от 2006 г. По изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Съдебното решение е обосновано, тъй като е съобразено със събраните по делото доказателства, не са допуснати процесуални нарушения и правилно е приложен материалният закон. Същото следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,