Решение № 3769 от 7.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция Митници, чрез процесуален представител гл. юриск. Г. Попова против решение 6227 от 26.10.2022 г., постановено по адм. дело 5209/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение 32-146288 от 05.05.2022 г., издадено от същия директор. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че с оглед събраните в хода на административното поризводство доказателства, безспорно се установяват предпоставките за определяне на нова митническа стойност на декларираната стока, предвид възникналите основателни съмнения относно действителната цена на същата. По изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба А. Константинов, чрез процесуален представител адв. Х. Конов, по съображения изложени в представен писмен отговор оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред административния съд е Решение към MRN 21BG001008031015R0/11.02.2021 г. с рег. 32-146288/05.05.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което се отказва приемане на митническата стойност на декларираната стока с описание употребяван пътнически автомобил катастрофирал и се определя нова митническа стойност на тази стока в размер на 6 602,49 лв. Разпоредено е да се вземе под отчет и досъбиране начисления с решението размер на държавните вземания мито в размер на 401,65 лв. и ДДС 883,63 лв. От фактическа страна съдът е приел, че А. Константинов е осъществил внос на стока, като е подадена митническа декларация MRN 21BG001008031015R0/11.02.2021 г. за режим допускане за свободно обращение, с държава на изпращане/износ САЩ и държава на получаване Бургас - България. Стоката е описана в декларацията, в елемент от данни 6/8 като употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: MINI, модел: COOPER; първа peг.: 01.01.2015 г.; Цвят:0; Р.Обем: 2000; шаси: WMWXU3C56F2B62563, цена на стоката 1 600 USD. Декларираното условие на доставка е DAP - Доставено на място и към митническата декларация е приложен INVOICE 360 от 26.11.2020 г., издадена от GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC, 416 Commerce way, Longwood, FL 32750q United States of America. Фактурата съдържа данни за 215 MINI COOPER VIN WMWXU3C56F2B62563 1 200 USD и международен транспорт DAP Burgas на стойност 400 USD. Общата стойност на фактурата е 1 600 USD. Митническата стойност на стоката е определена на база декларираните за нея елементи 2 586 лв. (преизчислена стойност на 1600 USD). Определен е размер на дължимите публични вземания по тази декларация съответно мито в размер на 2 844,60 лв. и ДДС в размер на 568,92 лв., които са заплатени. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) лицето е уведомено за извършването на последващ контрол на процесната митническа декларация, като му е предоставен 7-дневен срок да представи допълнителни документи и информация. В отговор с писмо рeг. 32-339950/27.10.2021 г. (л. 46 от делото) А. Константинов заявява, че не пази документи от сделката и всички необходими такива са били предадени на служителите на ТД Митница Бургас, както и че всички разходи по закупуването на лекия автомобил в това число и транспортните разходи са включени в платената цена. Със съобщение с peг. 32-5776/07.01.2022 г. от директора на ТД Митница Бургас А. Константинов е уведомен, че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас, с което се определя нов размер на митническата стойност за стоката по МД с MRN 21BG001008031015R0/11.02.21 г. Като мотиви за издаване на акта административния орган посочва, че при извършената последваща проверка, при която е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), е установено, че на електронен адрес - https://autoauctions.io, е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 24.11.2020 г. със статус продадено (Sold), за автомобил със същия VIN (номер на шаси) WMWXU3C56F2B62563 в страната на износа, с публикувана продажна цена в размер на 3 850 USD, превишаваща повече от три пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 1 600 USD при допускане за свободно обращение. Във връзка с посочената информация са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. От проверката на данните в представените документи и доказателства, митническите органи установяват, че приложеното към МД CERTIFICATE OF TITLE с дата 30.10.2020 г. на превозно средство с VIN WMWXU3C56F2B62563, издадено в страната на износа е издадено на собственика HARTFORD FIRE INS CO, BX 370, W WAREREN MA 01092-0370. В същото липсва вписване на следващ купувач, а поставеният стикер на удостоверението с 44886690 съответства на партидния номер на аукциона от електронния сайт. На удостоверението е поставен печат с дата на американските гранични и митнически власти, удостоверяващ, че превозното средство е преминало контрол за износ на 15.12.2020 г. Констатирано е, че на 24.11.2020 г. е проведен аукцион видно от електронната страница www.autoauctions.io и автомобил с VIN WMWXU3C56F2B62563 е продаден за 3 850 USD от Insurance Company. Освен информация за продажната цена на автомобила в резултат от проведения аукцион са установени и 8 бр. изображения, удостоверяващи неговото състояние. Административният орган приема, че вносителят не е представил договор, кореспонденция или документи, предшестващи сключването на сделката. На следващо място се излагат мотиви, че вписаната дата на продажбата във фактурата е 26.11.2020 г., обстоятелство, което противоречи на информацията в удостоверението за собственост, съгласно което липсват данни за друг собственик освен HARTFORD FIRE INS.СО. От информацията в приложения коносамент, издаден на 21.12.2020 г. от Hapag-Lloyd, е установено, че автомобилът е натоварен в отправно пристанище Ню Йорк на 21.12.2020г. с получаващо пристанище Бургас. При така изложената фактическа обстановка е прието, че последната осъществена продажба с местоназначение митническата територия на съюза на автомобил с VIN WMWXU3C56F2B62563 е проведеният на 24.11.2020 г. ауккцион, като публикуваната подробна информация за същия удостоверява по безспорен и категоричен начин, че на същата дата, описаният автомобил е продаден на цена от 3 850 USD. Прието е, че в случай на последвала препродажба между купувача от аукциона и вносителя, в цената на автомобила би следвало да са включени освен цената от аукциона, така и суми за печалба, разходи за посредничество и/или такси от проведения аукцион или други, тъй като при определяне на митническата стойност към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, разходите за комисионни и възнаграждения за посредничество. В тази връзка се излагат мотиви, че тези разходи следва да се добавят към митническата стойност на стоките, но не са налице доказателства че такива са извършени, нито какъв е техния размер. При така изложената обстановка митническите органи приемат, че продажната цена в размер 3 850 USD е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., към която на основание чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се прибавят и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза. Определена е митническата стойност на стоката в размер на 6 602,48лв./3 850 USD при курс 1.61625 плюс транспортни разходи 235,07 USD при курс 1.61625 в размер на 379,92 лв., като последните са изчислени съгласно предоставен от Hapag-Lloyd манифест за внос на товара. Предвид определената нова митническа стойност от 6 602,48 лв. е изчислено вносно мито от 660,25 лв., данъчна основа за ДДС от 7 262,73 лв. и размер на ДДС 1 452,55 лв. и е установен за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане от 1 285,28 лв. Задълженото лице е уведомен, че в срок от 30 дни от получаване на писмото може да изрази становище като в случай, че не желае да изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение. В така определеният срок А. Константинов е представил писмено становище, като е посочил, че е извършил проверка на посочената интернет страница на 20.01.2022 г. в 11:44 мин. и не е установил резултати за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN номер на шаси, поради което счита, че не са налице основания за изменение на определения вече размер на митническата стойност по МД от 11.02.2021 г. След преценка на събраните доказателства директорът на Териториална дирекция Митница Бургас издава оспореното решение 32-146288 от 05.05.2022 г. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в необходимата писмена форма и са посочени правните основания за издаването му и мотиви в съответствие с чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013, но в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Според съда спорният въпрос в производството е дали са били налице основанията за определяне на нова митническа облагаема стойност и обосновано ли е наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447, като в тази връзка приема, че в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска. С оглед установената фактическа обстановка, съставът излага мотиви, че определянето на нова митническа стойност е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което в кокретния случай не е сторено предвид установеното прилагане на чл. 70 от същия регламент. В тази връзка съдът приема, че е налице нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност. На следващо място първоинстанционният съд излага мотиви, че позоваването в процесното решение на налична на интернет адрес https://autoauctions.io/ информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена продажна цена от 3 850 USD не е достатъчно за обосноваване на т. нар. основателни съмнения, тъй като въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. С оглед липсата на сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, според съда няма възможност да се направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. Видно от приобщената по делото административна преписка, решаващият състав обосновава извод, че в хода на проведеното административно производство задълженото лице е оказало съдействие на митническите органи при извършването на митнически контрол. Приема, че издадената фактура от GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC във връзка с извършената между А. Константинов и GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC покупко-продажбата е с изискуемите реквизити и съдържание и съответна на декларираната в митническата декларация стойност, сформирана от продажната цена на закупения автомобил, както и на платената цена за извършения международен транспорт от САЩ до България, а за удостоверяване правото на собственост върху автомобила от страна на продавача е представен и SALVAGE CERTIFICATE OF TITLE (писмен превод от сертифициран преводач на л. 36-37 от делото). Счита, че непредставянето на конкретен договор между страните по сделката, а само на акт за продажба, не може да доведе до направения от митническия орган извод, че декларираната митническа стойност е по - ниска. С оглед представените доказателства, достигнатият от митническите органи извод за липсата на данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката не е споделен от решаващия състав, като в тази връзка излага мотиви, че върху митническия орган пада доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Доводите в оспорения акт, че фактурата противоречи на информацията в удостоверение за собственост, тъй като в него фигурира друг собственик са отхвърлени като неоснователни, тъй като според състава сертификатът отразява собственика на лекия автомобил към датата на издаване 30.10.2020 г., която дата предхожда датата на извършеното плащане, а позоваването на данните от проведения на 24.11.2020 г. аукцион, обявени на посочения в акта интернет адрес, според съда не са достатъчни за обосноваване на т. нар. основателни съмнения и с оглед обстоятелството, че тази информация не е събрана по надлежния ред. Предвид изложеното първоинстанционният съд обосновава краен извод, че декларираната митническа стойност е договорната стойност и съответства на всички предоставени търговски, транспортни и други документи, които касаят съответната сделка, като решението, с което не е приета митническата стойност по декларацията и е определена нова при липса на безспорна обосновка, е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона. По отношение на допуснатото от страна на митническата администрация нарушение на процесуалните правила, съдът излага мотиви, че в случая митническите органи са уведомили оспорващия за възникналите съмнения, но не са ги мотивирали, като от съдържанието на решението се установява, че тези съмнения са възникнали на база непредоставяне на данни и информация от негова страна. При тези мотиви адиминстративния съд е отменил процесния административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В случая спорна по делото е митническата стойност посочена в MRN 21BG001008031015R0/11.02.2021 г. за поставяне под режим допускане за свободно обращение на стока - употребяван пътнически автомобил катастрофирал. Страните спорят дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, респ. налице ли са основания за определянето на нова митническата стойност по процесния внос. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В хода на административното производство, във връзка с възникнали съмнения, основани на данни за проведен аукцион, митническите органи са изискали търговските документи, в това число търговско досие по сключената сделка, договор, оферта, поръчка, ценови листи, документи относно извършените плащания и всякакви други данни и сведения, удостоверяващи цената по сделката, като такива от страна на задълженото лице не се представят. С оглед изложеното е направен анализ на документите, представени към процесната декларация, а именно - INVOICE 360 от 26.11.2020 г., издадена от GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC, 416 Commerce way, Longwood, FL 32750q United States of America, на обща стойностт 1 600 USD, от които 1 200 USD за 215 MINI COOPER VIN WMWXU3C56F2B62563 и 400 USD за международен транспорт DAP Burgas и сертификат за собственост с дата 30.10.2020 г., с посочени данни за собственика на автомобила към посочената дата. Представени са и документи, съпътстващи осъществения транспорт, в това число морска товарителница, коносамент и товарен манифест. Както основателно сочи и първоинстанционния съд, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и е налице съмнение досежно декларираната договорна стойност, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Прилагането на § 3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Правилно и в съответствие с представените доказателства решаващият състав е приел, че в конкретния случай от страна на митническата администрация не е спазен задължителнитя ред и условия за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 140 и сл. от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. По делото не са налице данни за извършен анализ за осъществени сходни доставки/внос на същата стока или подобна такава със същото предназначение или прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което няма как обосновано да бъде приет изводът, че договорената цена е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на идентични/сходни стоки. Тук следва да се посочи, че от страна на А. Константинов са предоставени доказателства за осъществяване на доставката и договорената цена по процесния внос. Основанията на административния орган, послужили за издаване на оспорения акт и приложените в тази връзка доказателства, касаещи осъществена покупко продажба на процесния лек автомобил чрез проведен аукцион на 24.11.2020 г. с продажна цена 3 850 USD, макар и обосновани с оглед установения VIN номер на шасито на автомобила, не могат да бъдат споделени. Както правилно сочи и решаващия състав, представените в тази връзка доказателства нямат обвързваща съда доказателствена сила, тъй като не са официални писмени доказателства по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. В действителност по силата на чл. 171, ал. 1, изр. първо АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, но в случая направената от страна на митническите органи проверка на интернет страница и прилагането като доказателство на намерените на тази страница резултати, не представлява доказателсто, събрано при спазване на законовите изисквания, т.е. редовно. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на А. Константинов следва да се присъдят разноски за настоящото производство. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като претендираният адвокатски хонорар в размер на 800 лева надхвърля минималния размер по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложеното претендираните разноски за адвокатско възнаграждение следва да се редуцират и в полза на ответника да се присъдят разноски за адвокат в размер на 428,53 лв. съобразно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,