Решение № 6400 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6830/2017 г.

Решение № 6400 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6830/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и М. А. К. против решение № 71 от 06.04.2017 г., постановено по адм. дело № 268/2016 г. по описа на Административен съд - С. З.. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на М. А. К. обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 900 /деветстотин/ лева, като в останалата част исковете са отхвърлени до пълния им общ предявен размер от 18 720 лв. К. М. А. К. обжалва решението в частта, с която исковете му са отхвърлени. Твърди, че по отношение на уважените искове решението противоречи на чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение е несправедливо, а по отношение на неуважения иск за неосигуряване на нужната жилищна площ обжалваното решение е неправилно. Поради това моли решението в тези части да бъде съответно отменено, като му се присъди по-голямо обезщетение и бъде уважен горепосочения иск. Касаторът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва решението в осъдителната му част, като твърди, че същото е необосновано и противоречи на материалния закон, тъй като не е доказано реално настъпване на вреди. Поради това моли за отмяна на решението в обжалваната част. Евентуално се иска намаляване на присъденото обезщетение. Всеки от касаторите оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по отношение присъдения размер на обезщетението и съответно за неоснователност на касационната жалба на М. А. К.. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустима. По съществото на спора, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира следното: Административен съд С. З. е бил сезиран с искова молба, подадена от М. А. К. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, по време на престоя му в А. С. З. в периода 12.02.2014 г. - 09.06.2014 г. (117 дни). В исковата молба като основание на иска се сочи: неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килиите, за което се претендира обезщетение от 3510 лв.; липса на санитарен възел и течаща вода в килиите, в които е пребивавал К. - 5850 лв.; лишаване от престой на открито - 9360 лв. Общият размер на претендираното обезщетение е 18 720 лв. С осъдителната част от решението, в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) е осъдена да заплати на М. А. К. обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 900 /деветстотин/ лева. За разликата до пълния предявен общ размер на исковете, исковата претенция е отхвърлена. Съдът е установил, че М. К. е задържан в А. С. З. за времето от 12.02.2014 г. до 09.06.2014 г., което е общо 117 дни. Килиите в ареста гр. С. Загора разполагат с легла, маса, шкаф и химическа тоалетна, но не са били оборудвани със самостоятелен санитарен възел и течаща вода, освен килия № 7. Помещенията са с ограничен достъп до естествена светлина и чист въздух, раздвижването се прави в килия на закрито. Поради това съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание са длъжни да осигуряват на задържаните под стража лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Съдът се е позовал на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., както и чл. 3 ЗИНЗС. По тези съображения съдът е определил размер на дължимото обезщетение за процесния период от 900 лв., като до пълния претендиран размер от 18 720 лв. е отхвърлил исковите претенции. Касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е частично основателна, а тази на М. А. К. - изцяло неоснователна. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на К. се явява доказана и основателна, както по отношение неосигуряването на санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите, в които е пребивавал ищецът по време на престоя му в арест а С. З., така и по отношение на неосигуряването на естествен достъп на слънчева светлина, проветрение и престой на открито. Правилно съдът е приел за необосновани и недоказани твърденията на ищеца за пренаселеност на килиите, тъй като от събраните по делото доказателства - справки от ГДИН, безспорно е установено, че по време на исковия период М. К. е обитавал няколко килии, като жилищната площ на всеки задържан е около изискуемия минимум от 4 кв. м. площ - спално помещение /килия/ № 13 с площ 9,60 кв. м, като по време на престоя там К. е бил настанен с още 1 задържано лице; килия № 12 с площ 9,60 кв. м., където К. е бил с още едно задържано лице; килия № 9 с площ 9,60 кв. м, като по време на престоя там К. е бил настанен с още 1 задържано лице; килия № 4 с площ 11,20 кв. м. с 4 легла, като ищецът е пребивавал там от 09.05.2014 г. с още 2 задържани лица; килия № 7 с площ 11,20 кв. м., като престоят му там е бил от 03.06.2014 г. с още 2 задържани лица. Единствено за един ден на К. му се е налагало да пребивава в килия № 5, която е с площ 11,20 кв. м. заедно с още 3-ма задържани, но както правилно съдът е посочил престоят на ищецът в това помещение е изключително кратък, поради и което обосновано исковата претенция по отношение на твърденията за недостатъчно жилищна площ е отхвърлена като неоснователна. Правилно съдът не е уважил и исковата претенция за периода 04.06.2014 г. - 09.06.2014 г., защото видно от материалите по делото в този период К. е пребивавал в килия № 7, която килия е единствената в ареста със санитарен възел и достъп до постоянно течаща вода. Настоящият състав споделя развитите от административния съд доводи за нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, поради неосигуряването на санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите на следствения арест в гр. С. Загора, както и по отношение на неосигуряването на естествен достъп на слънчева светлина, проветрение и престой на открито за периода 12.02.2014 г. до 03.06.2014 г. Както правилно е прието осигуряването на химическа тоалетна в килиите не изпълнява визираното в ал. 3 на чл. 20 ППЗИНЗС изискване на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. При определяне размер а на дължимото обезщетение обаче преценката на съда е неправилна, тъй като присъденият размер е завишен и не отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл. 52 ЗЗД. Предвид относително краткия период на задържане - по-малко от четири месеца, степента на претърпените от М. А. К. страдания не е особено висока. Поради това, справедливият размер на обезщетението за исковия период следва да е в общ размер на 200 лв. С оглед гореизложеното, съдебното решение в осъдителната му част следва да бъде отменено частично за сумата над 200 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 900 лв., а исковата претенция за разликата над 200 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата му част решението на Административен съд С. З. следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН е неоснователно, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение