Решение № 10691 от 21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7558/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Николов, чрез адв. В. Шаркова срещу Решение 150 от 19.05.2021 г., постановено по адм. дело 537 по описа за 2020 г. на Административен съд Велико Търново. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 74, ал. 1 и ал.2 от КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Велико Търново, чрез гл.юрк. Н. Маринова като процесуален представител, в писмен отговор, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е Решение Ц1012-04-46#1 от 29.07.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на Н. Николов против Разпореждане 041-00-1598-16 от 25.06.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Велико Търново, с което, на основание чл. 54 ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено тя да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 11.10.2017 г. до 10.08.2018 г. в размер на 2349, 23 лева и дължима лихва в размер на 531, 73 лева. С обжалваното решение съдът е приел, че макар жалбоподателят да е имала трудов договор с "МААТ РЕКС КОНСУЛТ" ООД, Николов не е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, понеже не е упражнявала трудова дейност съобразно трудовия си договор и по тази причина няма право на парично обезщетение за безработица. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че жалбоподателката не е полагала труд в "МААТ РЕКС КОНСУЛТ" ООД - дружество, посочено като осигурител в спорните правоотношения. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства досежно обстоятелството полагала ли е труд жалбоподателката в посоченото дружество и е констатирал, че макар да е налице сключен Трудов договор с "МААТ РЕКС КОНСУЛТ" ООД, липсват каквито и да било доказателства, че тя изобщо е започнала да осъществява тези функции в посоченото дружество. Изводът на съда за липса на реално полаган труд по трудово правоотношение с посочения работодател не се опровергава нито от твърденията на жалбоподателката, нито от ангажираните свидетелски показания, които са за факти и обстоятелства, релевантни за спора и са лично възприети от разпитаните свидетели. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. По делото на налице доказателства, затова че Задължително предписание ЗД-1-204-004789599/29.10.2018 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за лицето Николов е било обжалвано по съдебен ред, като с решение 126 от 18.03.2019г. по адм.д.2/2019г но Административен съд Велико Търново жалбата срещу предписанието е била оставена без уважение. Последното решение е оставено в сила в решение 1574 от 30.01.2020г. по адм.д.5755/2019г. на ВАС. Задължителното предписание е влязло в сила, което го трансформира в стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение. С § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието "осигурено лице", съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Предвид обстоятелството, че Николов не е работил в "МААТ РЕКС КОНСУЛТ" ООД, правилно административният орган не е взел предвид осигурителния му доход за посочения период. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, като при всестранния и задълбочен анализ на последните е стигнал до правилния извод, че Николов не е осъществявал никакви конкретни трудови функции, които да удовлетворяват работодателски интерес. Липсата на доказателства за реално полаган труд по трудово правоотношение относно жалбоподателя сочат на некоректност на данните във връзка с неговия осигурителен статус, подавани до Регистъра на осигурените лица. Полученото от жалбоподателя парично обезщетение е недължимо, предвид неговата недобросъвестност. В случая доказателствата, събрани в хода на административното производство и на съдебното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Велико Търново, сочат на така изложения извод, че недобросъвестност е доказана от страна на административния орган. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на посочените в тази алинея случаи, които обаче изключения не са осъществени за настоящия казус. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по делото за един юрисконсулт. Н. Николов следва да заплати на ТП на НОИ Велико Търново сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,