Решение № 1440 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9447/2009 г.

Решение № 1440 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9447/2009 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Георги Тошев - пълномощник на Цвета Стефанова Тимчева, Васил Стефанов Гамчев и двамата от гр. София и на Юлия Стоицова Пандева от гр. Благоевград срещу Решение № 319 от 22.05.2009 г., постановено по адм. д. № 1458 по описа за 2008 г. на Административен съд - Благоевград. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата и на тримата касатори в настоящото производство срещу изричния отказ № 2239 от 21.10.2008 г. на кмета на община Благоевград да отмени Заповед № 425 от 27.08.1986 г., с която на основание чл. 98 ЗТСУ е отчужден имот пл. № 1664, кв. 33 по плана на ЦГЧ Благоевград от 1976 г. В касационната жалба се релевират доводи за допуснато нарушение на материалния закон. По подробно изложените съображения в касационната жалба се моли, съдът да отмени решението на съда, да отмени и заповедта на кмета на общината и възстанови собствеността върху отчуждения имот. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение, поради недопустимостта на отказа на кмета на общината. Счита, че той в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК се е произнесъл по искане на молители, които не притежават качеството на заинтересовани лица, поради липсата на правен интерес. Аргументира се с това, че към момента на създаването на чл. 31, ал. 1 ЗОС - влизането в сила на ЗОС, каквото е правното основание на искането за отмяна на отчуждаването, наследодателката на Цвета Стефанова Тимчева и Васил Стефанов Тимчев, от която е извършено отчуждаването на идеална част от имота е починала. Искането на наследниците й до кмета е било недопустимо, поради липсата на правен интерес, а административният орган се е произнесъл с изричен отказ, който следва да се обезсили, защото също е недопустим. По отношение на касационната жалба на третата касаторка-Юлия Пандева намира решението за правилно, защото е недопустимо да се отмени отчуждаването на идеална част от имот. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за частично основателна, но по съображения различни от изложените от съда. Административният съд - Благоевград е бил сезиран с жалба срещу изричния отказ на кмета на община Благоевград да отмени отчуждаването на имот, извършено със Заповед № 425 от 27.08.1986 г. на председателя на ИК на ОНС - Благоевград. Със заповедта е била отчуждена част от имот пл. № 1664, кв. 33 в рамките на 149 кв. м ведно с паянтова жилищна сграда в нея с равни права от съсобствениците Райна Гамчева и Юлия Пандева по реда на ЗТСУ. От приложените писмени доказателства съдът е приел за установено, че Райна Гамчева е получила парично обезщетение за отчуждения й имот, а Юлия Пандева - имотно обезщетение. От приетото основно и допълнително заключение на вещо лице съдът е приел за установено, че съществувалата сграда е съборена, а отчуждената част от имота представлява асфалтирано междублоково пространство, без върху нея да е изпълнено мероприятието по отчуждаването-построяване на търговски обекти. Въз основа на установените факти съдът е приел, че отказа на кмета да отмени отчуждаването е законосъобразен. Изложил е съображения, че Райна Гамчева, от която е отчуждена идеалната част от имота е починала през 1988 г., а ЗОС е влязъл в сила през 1996 г. Правото да се иска отмяна на отчуждаването не е възникнало за наследодателката към момента на влизане в сила на нормата на чл. 31 ЗОС, поради което и наследниците й не са наследили това имуществено право. Отказът и за другата жалбоподателка е бил възприет за законосъобразен поради това, че отчуждителната процедура за нея е приключила и тя е получила имотното си обезщетение с описания в заповедта и договор тристаен апартамент. Последната не е заявила изрично съгласие за връщане на полученото имотно обезщетение, поради което отказа на кмета е законосъобразен и на това основание. Постановеното решение в едната си част е неправилно и следва да се отмени, поради допуснато нарушение на материалния закон от съда. Съдът е следвало да извърши проверка върху заповедта на кмета по отношение на спазване на изискването за допустимост на искането, направено до него от наследниците на Райна Гамчева. Направените изводи от съда за наследяването на имущественото право се споделят от настоящата инстанция. Съсобственичката на отчуждения имот е починала през 1988 г. или преди влизането в сила на ЗОС - 1.06.1996 г. Според употребения термин от законодателя в чл. 31, ал. 1 - искането да се отмени отчуждаването при наличието на предпоставките в ал. 1 принадлежи на бившия собственик. От това следва, че правото да се иска отмяна на отчуждаването трябва да е възникнало в патримониума на наследодателката - собственик на имота, от която е извършено отчуждаването, за да може да се наследи и упражни от наследниците й - Цвета Тимчева и Васил Гамчев. Съдът е направил този правен извод, но не се е занимал със заповедта на кмета в тази й част. Правото да се иска отмяна на отчуждаването след като не е възникнало за Райна Гамчева, не е принадлежало и на наследниците й. Кметът не е следвало да разгледа по същество искане за отмяна на отчуждаването, направено от наследниците на Райна Гамчева, а да се произнесе по реда на чл. 197 АПК, на основание чл. 27, ал. 6 АПК. Искането до него е било недопустимо, защото материалното право да се иска отмяна на отчуждаването не е принадлежало на Цвета Тимчева и на Васил Гамчев. Кметът, като се е произнесъл с изричен отказ, след като е разгледал спора по същество, е постановил отказа си в нарушение на административнопроизводствените правила. Отказът на кмета в тази му част относно искането на наследниците на Гамчева е бил недопустим. Съдът не е констатирал този порок в отказа на кмета. Ето защо решението на съда в тази му част ще следва да се отмени като неправилно и вместо него постанови друго, с което се обезсили отказа на кмета в частта, с която се е произнесъл по искането на двамата наследници, по изложените съображения. Решението в останалата част е правилно. Съдът е изложил подробни и обстойни мотиви защо отказа на кмета да отмени отчуждаването на имота по искането на Юлия Пандева е законосъобразен. Тя е получила имотно обезщетение за отчуждаването. Наведените доводи в касационната жалба и твърдения към тях, че Пандева не е получила имотно обезщетение са неоснователни. Те се опровергават от писмените доказателства, приложени по делото и изследвани и от вещото лице. Правните изводи на съда са правилни. Към тях може да се добави и това, че стойността на отчуждената част на недвижимия имот, собственост на Юлия Пандева, е преведена на блокиран влог в ДСК - Благоевград по сметка 180 по реда на чл. 17 от Наредба № 5 за набиране и разходване на средства по фонд "Жилищно строителство, издадена съвместно от министъра на финансите и министъра на строителството и селищното устройство, обн. в ДВ, бр. 12 от 11.02.1986 г. - лист 73 от делото. Тази сума е стойността на отчуждения имот, която е използвана за заплащане стойността на имота, отстъпен й в обезщетение. Правилни са изводите на съда, че не може да се иска отмяна на отчуждаване на идеална част от недвижим имот. От данните по делото е видно, че от Райна Гамчева и Юлия Пандева е била отчуждена идеална част от недвижим имот. Решението на съда в тази му част ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение