Решение № 7421 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 649/2010 г.

Решение № 7421 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 649/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 620/13.11.2009 г. по адм. д. № 2575/2006 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен РА № 2500462/14.08.2006 г. на ТД - Търговище като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли ДРА да бъде оставен в сила, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Кооперация "Черноломие", редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подала възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение окръжният съд е отменил РА № 2500462/14.08.2006 г. на ТД - Търговище в частта, с която са определени данъци по ЗКПО (отм.) за 2001 г.: данък за общините за разликата над 1069,94 лв. до 2919,61 лв. и за лихвите за разликата от 589,54 лв.; лихви авансова вноска 26,83 лв.; данък върху печалбата за разликата над 1925,89 лв. до 5256,01 лв.; и разликата над 1061,24 лв. до 2954,04 лв. и лихви авансови вноски 193,21 лв.; за 2002 г.: данък общините за разликата над 26,96 лв. до 159,88 лв. и лихви за разликата над 11,16 лв. до 67,97 лв.; лихви авансови вноски 400,06 лв.; данък върху печалбата за разликата над 26,35 лв. до 659,84 лв.; лихви за разликата над 10,89 лв. до 280,51 лв.; лихви авансови вноски в размер 716,79 лв.; за 2003 г.: лихви авансови вноски корпоративен данък 776,85 лв.; по ЗДДС (отм.) за периода м. 6 - 12.2001 г. и м. 3.2002 г. за разликата над 710,49 лв. до 4033,39 лв. и съответните лихви като жалбата в останалата част е отхвърлена. В мотивите си съдът е приел, че в частта по ЗКПО (отм.) с РА е увеличен финансовия резултат за 2001 г. с 29 200,07 лв и за 2002 г. с 1598,77 лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), тъй като не са доказани документално по предвидения в нормативните актове ред. За разходите не са били намерени фактури. Съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице, което след проверка в счетоводството на кооперацията е дало заключение, че в счетоводството са налични фактури за 10 699,38 лв, от което е определило данък за общините за довнасяне 1069,94 лв. с лихви 589,54 лв., данък върху печалбата за внасяне 1925,89 лв. с 1061,24 лв. лихви. За 2002 г. поради намерени фактури за 269,57 лв. вещото лице е изчислило данък за общините за внасяне 26,96 лв. с 11,16 лв. лихви и данък върху печалбата 26,35 лв. с 10,89 лв. лихви. С РА е определен ДДС за внасяне, поради непризнат данъчен кредит по липсващи фактури в общ размер 4033,39 лв. за периода м. 6 - 12.200 г. и м. 3.2002 г. на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.) тъй като част от фактурите нямат подпис и печат на издателя, а за унищожените фактури не е уведомена ТД-Търговище по чл. 93, ал. 9 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че предвид заключението на вещото лице за намерени фактури в счетоводството на кооперацията РА следва да бъде отменен в частта, с която е определено задължение по ЗДДС (отм.) над 710,49 лв. В РА е прието, че кооперацията не е производител на преработена селскостопанска продукция и не може да ползва правата по чл. 57 ЗКПО (отм.) за преотстъпване на авансовите вноски. За частичната отмяна на РА в частта за лихвите по тях, както и за отмяната на лихвите за корпоративен данък за 2003 г. съдът не е изложил никакви мотиви. Вещото лице е дало заключение, че счетоводните документи, които е намерило са обгорели поради възникнал пожар през 2004 г. По делото са били приети три папки с документи, по които е работило вещото лице, които не са изпратени с жалбата на настоящата инстанция. С молба на касатора, представена в съдебно заседание на 4.06.2009 г. касаторът е изразил подробно становище по доказателствената стойност на представените доказателства, поддържал е, че част от тях не са представени на вещото лице и е поискал съдът да не кредитира заключението на вещото лице. Съдът не е обсъдил доводите на касатора относно доказателствената стойност на събраните доказателства. Приел е, че заключението на вещото лице не е оспорено от страните, което противоречи на цитираната молба на касатора. За оспорване заключението на вещото лице няма срок. Направеното оспорване след представянето на доказателствата, по които е работило вещото лице е своевременно направено и съдът следваше да обсъди доказателствата и доводите на страните, да изложи съображения защо приема заключението на вещото лице за обосновано и съобразено с доказателствата по делото. Допуснатите процесуални нарушения на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано решение. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските следва да бъдат определени от окръжния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,