Решение № 623 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 137/2010 г.

Решение № 623 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 137/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба от Н. Д. А., Л. И. М., Е. И. Я., А. Б. П., Л. Б. М., И. М. Р., Т. М. Р. за отмяна на основание чл. 303, т. 4 от ГПК на решение от 10.11.2008 г. по гр. д. № 354/2008 г. на К. окръжен съд поради това, че противоречи на: 1. решение от 29.06.2005 г. по гр. д. № 191/2005 г. на С., потвърдено с решение № 36/2007 г. от 30.01.2007 г. по гр. д. № 2473/2005 г. на ВКС IVб гр. о. 2. решение № 586/2007 г. от 21.02.2008 г. по гр. д. № 681/2006 г. на ВКС, II гр. о., и 3/ решение от 08.07.2005 г. по гр. д. № 139/2005 г. на К. окръжен съд Ответникът по молбата. Община [населено място] оспорва основателността на молбата по съображения, че всяко от посочените решения има различен предмет. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 21.11.2009 г. от надлежна страна против влязло в сила решение на 24.08.2009 г., т. е. в тримесечния срок от постановяване на последното решение, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Основанието за отмяна, предвидено в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато по същото искане, на същото основание и между същите страни е постановено преди това решение, което му противоречи. Това предполага кумулативно наличие на пълен обективен и субективен идентитет между предходните и последното решение. Под обективен идентитет се има предвид противоречивите решения да са постановени по еднакво искане на същото основание /ПП 2/1977 г. т. 9/, а под "същите страни", съгласно задължителната практика, залегнала в ПП № 2/1977 г. т. 10 се има предвид и случая когато иска за защита на същото субективно право е предявен от процесуален субституент, или от прокурора, от необходим другар, от наследници и правоприемници в хода на процеса Това основание за отмяна кореспондира на забраната по чл. 224 от отменения ГПК, респективно чл. 299 от действащия ГПК да не се предявява иск по спор, разрешен преди това по същото искане и на същото основание и е налице, когато тя не е била спазена. В този случай обаче, макар че следва да се приеме, че по-късно постановеното решение е недопустимо, съгласно изричната разпоредба на чл. 307, ал. 4 от ГПК, съдът отменя неправилното решение. Сравняването правилността на решенията може да се прави само ако те са постановени по искове, предявени между същите страни на същото искане и по същото основание. Молбата за отмяна, по която е образувано настоящото извънредно производство е неоснователна, защото липсва обективен идентитет между въззивното решение, с което е уважен установителния иск за собственост на [община] по чл. 97, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено, че тя е изключителен собственик на цялата четириетажна сграда - градски универсален магазин и останалите решения, цитирани в молбата. Решение от 29.06.2005 г. по гр. д. № 191/2005 г. на К., потвърдено с решение № 36/2007 г. от 30.01.2007 г. по гр. д. № 2473/2005 г. на ВКС IVб гр. о. са постановени по иск за разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 от ЗС на същия обект между същите страни, като е уважен и иск за обезщетение по чл. 30, ал. 3 от ЗС на Н. А. Следователно тези решения не са постановени по същото искане /иск за собственост/ Обстоятелството, че по тези два иска е преюдициален въпроса за собствеността не променя този извод, тъй като той се обсъжда само в мотивите, а те не се ползват със сила на присъдено нещо и задължителна сила между страните. /т. 18 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК/. С решение № 586/2007 г. от 21.02.2008 г. по гр. д. № 681/2006 г. на ВКС, II гр. о. е разрешен спор по иск, предявен от Л. И. М. и Е. И. Я. против [община] по чл. 31, ал. 1 от ЗС. Страните по това дело са страни и по настоящото, но искането и основанието, на което е постановено решението по това дело са различни от последното решение по гр. д. № 113/2008 г. с предмет установителен иск за собственост. Решение от 08.07.2005 г. по гр. д. № 139/2005 г. на К. окръжен съд има за предмет иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, защото посочените в молбата решения са постановени по различни искове. За произнасянето по всеки от тях не е била налице пречката, предвидена в чл. 224 от ГПК (отм.) Макар в мотивите на последното въззивно решение да се формира обратен извод за принадлежността на правото на собственост от решенията по другите три иска, с тези три решения не е формирана сила на присъдено нещо по този въпрос. Даденото в решението по иска по чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ разрешение формира сила на присъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост, по който останалите три решения не създават сила на присъдено нещо. Затова не е налице противоречие между тях по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, което е основание за отхвърляне на молбата. Действително в предходните процеси, по които въпросът за собствеността е бил преюдициален, Общината като ответник е следвало да изчерпа всичките си възражения, включително и правоизключващите за принадлежността на правото на собственост, но не спазването на това изискване и разглеждането на тези преклудирани възражения като основания на по-късно предявен иск имат за последица постановяване на недопустимо решение по него, което може да бъде предмет на инстанционен контрол само по пътя на обжалване. Недопустимите решения след влизането им в сила пораждат правните последици като допустими такива и не подлежат на контрол по пътя на извънредния способ за отмяна на влезлите в сила решения, защото подобно основание не е предвидено в нормата на чл. 303, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което Върховен касационен съд, първо гражданско отделение