Решение № 328 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1693/2014 г.

Решение № 328 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1693/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 228 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "земеделие" - Разплащателна агенция подадена от юрк. Мариела Панчева, надлежно упълномощена, срещу решение № 6642/4.11.2013 г. постановено по адм. д. № 1421/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отменено уведомително писмо № 02-160-6500/8250 от 2.10.2011 г., в частта, с коята е наложена санкция на наддекларирани площи по СЕПП, СНДП, НР1 и НР2 по заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., на Ненко Ангелов Трифонов, с УИН 16/120610/83361, като и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата и се присъдят направените разноски. Ответникът Ненко Иванов Трифонов, редовно призован не се явява, не се представлява и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбата е частично основателна относно решението в частта, с която е отменено процесното уведомително писмо в частта за наложена санкция по мярка 212-НР1, в която част съдът се е произнесъл свръх петитум. В останалата част, както и в частта за разноските, намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е частично основателна досежно отмяната на уведомителното писмо в частта му за наложената санкция по мярка 212-НР1. УП в тази част не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът е постановил недопустимо решение. Решението по същество, в останалата част, е правилно. Неправилно е в частта му за разноските, по следните съображения: Административният съд, въз основа на приетите по делото доказателства - разпечатки на карти от ИСАК, карта на открити застъпвания, данните за заявените от кандидата площи в СИЗП и въз основа на приети по делото заключения /основно и допълнително/ на вещо лице, установил, че фактическите констатации за издаване на оспореното писмо относно установените допустими и недопустими за подпомагане площи са неправилни- Отменил оспореното Уведомително писмо и върнал делото като преписката на административния орган за ново произнасяне. Осъдил ДФ "З" - РА да заплати на Ненко Ангелов Трифонов разноски в размер на 4310 лв. от които 3600 лв. адвокатски хонорар, 700 лв. възнаграждение на вещо лице и 10 лв. държавна такса. От правна страна съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в съответната форма, но при издаването му не са спазени административнопроизводствените правила, което довело до неправилни фактически констатации в акта, установени от приета по делото техническа експертиза. Отчел нарушенията като съществени, довели до неправилност на акта, и отменил последния. Касационната инстанция намира решението за правилно, в частта с която процесното уведомително писмо е отменено по отношение наложената санкция на земеделския производител по СЕПП, СНДП и мярка 212-НР2. Обосновано съдът е приел, че неправилно е намалена субсидията по заявените площи за кампания 2010 г. Санкционирана е част от размера на поисканото финансово подпомагане, поради неправилно определен процент недопустима за подпомагане площ. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства и събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Обосновано и въз основа на прието експертно заключение, неоспорено от страните, приел, че размерът и процентът на недопустимите за подпомагане площи за всеки от земеделските парцели по двете схеми /СЕПП и СНДП/ и мярка за директно плащане НР2 са по-ниски от определените от административния орган. Разликата в процентното съотношение между заявената за стопанисване площ и недопустимата част от нея, определена от административния орган, чрез кръстосани проверки по заложените данни в ИСАК и СИЗП, безспорно оказва влияние върху размера на оторизираната сума и ощетява бенефициента. Показателно това намаляване е за мярка НР2, при която наддекларираната площ следва да бъде в диапазон от 3% до 20%, а не както е определено в уведомителното писмо от 20% до 50%, при което санкцията е по-голяма - отказано е изцяло подпомагане, вместо евентуално намаление. С оглед на това е неоснователно възражението в касационната жалба, че определеният по-висок процент в административния акт не оказва съществено влияние върху размера на оторизираната сума. Неправилен е изводът на съда за немотивираност на обжалваното уведомително писмо. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и константната съдебна практика, за мотиви на административния акт се считат и фактите, съдържащи се в документите към административната преписка по издаване на акта, както и данните от ИСАК. Част от административната преписка са и доказателствата за всички процесуални действия, извършени в хода на административното производство, включително за процедурата по определяне на допустимия слой за подпомагане и съответствието на заявените БЗС с него. В този смисъл част от административната преписка са и издадените от МЗХ документи и карти, приложени към делото. Картите и таблиците представляват разпечатки от ИСАК, следователно отразяват състоянието в системата относно подаденото от жалбоподателя заявление и неговия административен статус, а те не могат да бъдат променени с участието на бенефициента при изработването им. В този смисъл неуведомяването и неучастието на земеделския производител при одобряване на допустимия слой за подпомагане и при проверката на заявлението, не би могло да се отрази на правилността на уведомителното писмо, защото участието му не може реално да промени тези данни, установени на сателит и актуализирани/променяни периодично чрез самолетно заснемане. Административният акт по мярка 212-НР1 не е обжалван, поради което в тази част е влязъл в сила. С диспозитива на оспореното решение съдът се е произнесъл и по необжалвана мярка НР1, като е постановил свръх петитум. Решението, в тази част, е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Касационната жалба, с характер на частна, относно присъдените разноски е основателна. Съдебната практика приема, че разноските следва да бъда определени при окончателното разрешаване на правния спор. В случая административният акт е отменен и делото е върнато на административния орган за ново произнасяне. Ето защо претенцията относно заплащане на разноски следва да бъде решена след приключване на спора с окончателно решение по същество, поради което решението, в частта за разноските, подлежи на отменяване. Водим от изложените съображения, решението в останалата част по съществото на спора е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение