Решение № 2064 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6379/2020 г.

Решение № 2064 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6379/2020 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрк. Т. Цонева, против решение № 84/24.03.2020 г., постановено по адм. д. № 14/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в осъдителната му част, с която Министерство на вътрешните работи е осъден да заплати на П. Петров сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразили се в преживени силни негативни емоции, причинени от проявена пряка дискриминация от министъра на МВР по признака "възраст", поради недопускането му до участие в конкурс за постъпване на държавна служба в МВР при действието на Наредба № 8121 з-344/25.07.2014 г. и Заповед № 8121 К-3260/18.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 9.01.2020 г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му и отхвърляне на иска. Изразява доводи, че административният съд неправилно е приел, че са налице всички кумулативни елементи от отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) Счита, че при постановяване на решението е нарушен принципът на справедливост залегнал в чл. 52 от ЗЗД, определеното обезщетение е силно завишено и не съответства на причинените неимуществени вреди. Моли решението в обжалваната му част да се отмени като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен. Ответната страна – П. Петров от гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител адв. Николова, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и счита, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С обжалваната част на посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 74, ал. 2 от. Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Министерство на вътрешните работи на Република България да заплати на П. Петров, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лева, изразили се в преживени силни негативни емоции, причинени от проявена пряка дискриминация от министъра на МВР по признака "възраст", поради недопускането му до участие в конкурс за постъпване на държавна служба в МВР при действието на Наредба № 8121 з-344/25.07.2014 г. и Заповед № 8121 К-3260/18.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 9.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като на ищеца са присъдени и разноски съразмерно уважената част от иска. Административният съд е приел, че по отношение на посочената претенция са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. за реализиране отговорността на МВР. Пред първоинстанционния съд е установено, че жалбоподателят Петров към 9.09.2016 г. е бил служител на младша изпълнителска длъжност в МВР при участък гр. Антоново при РУ гр. Омуртаг, ОДМВР Търговище. Със Заповед № 8121 К-3260/18.08.2016 г. министърът на вътрешните работи обявява конкурс за назначаване на държавна служба в МВР, в т. ч. в Областна дирекция на МВР – Търговище за вакантни изпълнителски длъжности, за които се изисква задължителна първоначална професионална подготовка. В т. 4. 1. на заповедта като специфично изискване, е предвидено кандидатите да не са по-възрастни от 40 (четиридесет) години към датата на обявяване на конкурса. Уточнено е, че изискването не се прилага за кандидати – лица, работещи по трудово правоотношение в МВР и бивши служители на МВР. Петров подава Заявление вх. № 363000-11877/9.09.2016 г. за участие в конкурса, обявен с цитираната по-горе заповед. От протокол № 363 р-14397/16.09.2016 г. се установява, че кандидатът не е допуснат до участие в конкурса поради това, че не отговаря на изискванията посочени в чл. 3, ал. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121 з-344 от 25.07.2014 г. и т. II 4.4.4. 1 от МЗ № 8121 К-3260/18.08.2016 г. /специфично изискване за възраст/, т. к. е преминал границата от 40 навършени години към датата на обявяване на конкурса. Съдът посочил, че по делото няма данни Петров да е обжалвал недопускането му до конкурса, но с вх. № 44-00-4084/3.10.2016 г. депозира жалба пред Комисията за защита от дискриминацията /КЗД/. Същата е насочена против министъра на вътрешните работи с твърдението, че чрез издадена от него Наредба № 8121 з-344 от 25.07.2014 г. за назначаване на държавна служба в Министерството на вътрешните работи и Заповед № 8121 К-3260/18.08.2016 г., извършил спрямо жалбоподателя дискриминация по признак възраст. Установено от съда е по-нататък по делото, че КЗД се произнася на 9.03.2018 г. с Решение № 104 по преписка № 331/2016 г., с което на основание чл. 65 от ЗЗД установява, че по отношение на Петров, министърът на вътрешните работи на Република България със своя Заповед № 8121 К-3260/18.08.2016 г. за обявяване на конкурс за назначаване на държавна служба в МВР, въз основа на Наредба № 8121 з-344 от 25.07.2014 г. е допуснал дискриминация на основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗД по признак възраст за периода, през който е действала нормативната уредба – 18.08.2016 г. до 24.03.2017 г. В мотивите на административния акт е посочено, че ограничението, отнасящо се до навършилите 40 години кандидати за служба в органите на МВР, направено със Заповедта на министъра на вътрешните работи и издадената от него Наредба, касае само лица, които работят в системата на министерството към обявяване на конкурса и е дискриминационно, защото поставя тези лица в по-неблагоприятно, в неравностойно положение, в сравнение със служителите, които не са навършили посочената възраст към този момент. Констатирано е още, че посоченото Решение на КЗД е подложено на съдебен контрол по жалба на МВР. Пред АССГ е образувано АД № 3535/2018 г., по което г-н Петров е конституиран като заинтересована страна. Съдебният състав приема, че Решението на КЗД е процесуално и материално законосъобразен акт и отхвърля жалбата като неоснователна с Решение № 3454/23.05.2018 г. Същото е обжалвано от министъра на МВР и оставено в сила от касационната инстанция с Решение № 11854/14.08.2019 г. по АД № 10095/2018 г. по описа на ВАС. Във връзка с това Решение № 104/9.03.2018 г. на КЗД е влязло в сила на същата дата – 14.08.2019 г. С цел установяване на фактите по делото от съда са изслушани свидетелски показания, които съдът е кредитирал заедно с останалите доказателства по делото. Съдът е приел, че действително в резултат на издадената заповед на министъра на вътрешните работи, че Петров е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, психически дискомфорт, стрес, огорчение от дискриминацията по признака възраст, като е налице пряка причинна връзка между създадените от МВР правила за провеждане на конкурса и правната сфера на жалбоподателя Съдът е оценил обезщетението за тези вреди в размер на 3000 лв., като за горницата над тази сума до пълният предявен размер на претенцията от 5000 лв., искът е отхвърлен, като неоснователен. Настоящата инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон в частта, с която е уважена частично исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. се включват следните елементи: осъществена спрямо ищеца дискриминация /неравенство в третирането/ при изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт - неимуществена в случая и причинна връзка между осъществената дискриминация и претърпените вреди. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1, чл. 1 от ЗОДОВ. Приложени са и заверени преписи на съдебните решения. В случая са налични всички предпоставки за ангажиране отговорността на Министерство на вътрешните работи, както правилно е приел първоинстанционния съд, предвид наличието на осъществена спрямо Петров дискриминация по признака възраст, установена с влязъл в сила акт на КЗД. В хода на първоинстанционното съдебно производство безсъмнено е доказано, че вследствие издаването на процесната заповед ответникът Петров е променил отношението си към живота, чувствал се е обиден и засегнат. В случая е налице и доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменената заповед на министъра на вътрешните работи. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При преценка размера на обезщетението обаче, настоящия състав на Върховния административен съд счита, че съдът не е преценил, че интензитетът на засягане не е значителен. Не е доказано влошаване на здравословното състояние на лицето със съответна медицинска документация, нито причинна връзка в тази насока. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 500 лв., като в останалата част за разликата над 500 лева до присъдения размер от 3000 лева, решението следва да се отмени. Настоящият касационен състав на ВАС счита, че определеното от съда обезщетение е завишено и не съответства на вредите, които се твърдят че са претърпени. Нарушен е принципът на справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Същият не е абстрактно понятие и неговата цел е определяне на съразмерно обезщетение, което да съответства на причинените неимуществени вреди. При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски за сумата от 190 лева в полза на П. Петров, като същите се намалят в размер на 40 лева с включена държавна такса от 10 лева, заплатени за образуване на делото пред Административен съд – Велико Търново. На ответника по касация се дължат разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 8.06.2020 г. на л. 14 от настоящото дело и съразмерно на съответния материален интерес. Поради това касаторът следва да заплати на ответната страна съдебни разноски за тази инстанция в размер на 53 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение