Решение № 2960 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5821/2014 г.

Решение № 2960 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5821/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници" срещу Решение № 1748 от 18.03.2014 г. по адм. дело № 6640/2013 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, 8 състав, с което е отменено Решение № 222 от 15.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници". С последното е потвърдено решение № А-231 от 26.03.2013 г. на началника на Митница Варна, с което на "Космос Енерджи" ЕООД е отказано възстановяване на акциз в размер на 189000 лв., по искане вх. № К47-314/22.08.2012 г. Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Въпреки твърденията си за процесуални нарушения и необоснованост, касаторът не сочи конкретни доводи в тази насока и не оспорва фактическата обстановка, възприета от съда. Твърди обаче, че не са приложени правилно нормите на чл. 23а, ал. 3, т. 1 ППЗАДС и чл. 26, ал. 2 ЗАДС. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът - "Космос Енерджи" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. От фактическа страна АССГ е приел за установено, че "Космос Енерджи" ЕООД е закупило от лицензиран складодържател "Полисан" АД дизелово гориво с тар. № 27101943. В издадените фактури не е начислен акциз. Горивото е придвижено с 9 броя ЕАД от данъчния склад на продавача до данъчния склад на "Космос Енерджи" ЕООД, също лицензиран складодържател по смисъла на чл. 4, т. 2 ЗАДС, под режим "отложено плащане на акциз". Постъпилото в данъчния склад на ответника по касация гориво е маркирано. Маркираното гориво е посочено от "Космос Енерджи" ЕООД в два броя АДД, съответно от 20.06.2012 г. и 21.06.2012 г., с които е начислен дължимият акциз в общ размер на 189 000 лева, с основание "34-маркирано гориво за плавателни съдове". Лицензираният складодържател е подал по електронен път акцизна декларация за данъчен период 01.06.2012 г. - 30.06.2012 г., регистрирана в Системата за управление на акциза, в която включил посочените 2 броя АДД с общия размер на дължимия акциз. Така декларираният акциз е внесен по сметката на митница Русе на 11.07.2012 г. Искането за възстановяване на акциз е подадено на 22.08.2012 г. За процесния газьол са съставени ЕАД за износ през Митница Лом, с износител "Космос Енерджи" ЕООД и получател - както местни, така и чуждестранни лица, за нуждите на плавателни средства, плаващи под флага на България, Украйна и Сърбия. Доставките са извършени чрез плавателно средство - кораб бункеровач, който е зареждал посочените плавателни средства с гориво в периода 6-29 юли 2012 г. в пристанище Видин. Тази фактическа обстановка е ясно установена в процеса и по нея не се спори, макар касаторът подробно да я преповтаря в жалбата си. Не са налице бланкетно посочените основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Спорът касае единствено приложението на закона. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗАДС, задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Не е спорно, че на 20 и 21 юни 2012 г. с АДД горивото е освободено за потребление, като по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗАДС, в приложимата редакция, освобождаване за потребление е извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз, както и извеждането на акцизни стоки от специализиран малък обект за дестилиране и обект за винопроизводство на малък винопроизводител. Ако се приеме, че на посочените дати стоките са били изведени от данъчния склад, тогава възниква задължението за плащане на акциз. Съответно, правото да се иска възстановяване на внесения акциз възниква след внасяне на акциза на 11.07.2012 г. и след износа, който е осъществен в периода 6-29 юли 2012 г. Следва ясно да се посочи, че приложимата процедура в случая е тази по глава II, раздел IV от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове - за възстановяване на акциз по повод изнесени акцизни стоки. Процедурата на раздел III - за освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти, и по-конкретно чл. 13б ППЗАДС принципно би могла да намери приложение, ако своевременно е било поискано освобождаване по този ред. Това, че освобождаването не е поискано, не означава, че е погасено правото да се иска възстановяване на недължимо внесеният акциз. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗАДС още от 01.01.2007 г. предвижда, че с изключение на случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1, доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се смята за изнасяне и обезпеченият/платеният за стоките акциз се освобождава/възстановява по ред и в срокове, определени с правилника за прилагане на закона, като това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за частни развлекателни полети и плаване. Въпреки непрецизната редакция, която резонно поставя въпрос как текстът се прилага за доставката на енергийните продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАДС, а в същото време именно тези случаи са изключени от приложението на нормата, няма съмнение, че законодателят цели да приравни доставката на посочените енергийни продукти на износ на акцизни стоки за целите на облагането. Изменението на чл. 26 ЗАДС от 01.01.2007 г., което впоследствие търпи само уточняващи промени, е свързано с членството на Република България в ЕС и със задължението за транспониране на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.