Решение № 8666 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7606/2017 г.

Решение № 8666 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7606/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. В. М. срещу решение № 31 от 10.05.2017 г. по адм. д. № 50/2017 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ рег. № УРИ 291з-69/06.03.2017 г. на началник на РУ-К., с който е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Излага касационни основания за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Мотивирал е искането си за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие с необходимост от самоотбрана по смисъла на чл. 6, ал. 3 от закона /т. е. за гражданска цел/. Счита, че разрешителното следва да му бъде продължено поради факта, че е бил зам. кмет на О. Г., О. В. за период от осем години преди пенсионирането си. Сочи, че предвид заемането на тази длъжност е засегнал интереси на недобросъвестни лица, което доказал чрез гласни и писмени доказателства. Съдът не взел предвид, че актът е постановен в процедура по издаване на първоначално разрешително, вместо в процедура по продължаване на разрешителното за носене и съхранение на оръжие по чл. 87, ал. 1 - 3 от ЗОБВВПИ, което не е обсъдено от съда. Според жалбоподателя липсват мотиви в решението на съда. Ответната страна представя писменна защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 25.05.2017 г., в предвидения от закона срок, при връчено съобщение за решението на 11.05.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е изложил съображения, че процедурата по подновяване на разрешението за съхранение и носене на оръжие следва процедурата за първоначално издаване на разрешение, предвид препращането на чл. 87, ал. 3 от закона към чл. 83, който регламентира реда за издаване на разрешението. В този смисъл и в хипотеза на първоначално издаване на разрешение, и в хипотеза на подновяване на разрешението, лицето следва да докаже необходимостта от притежаването на оръжие, поради което възражението, че органът е бил сезиран с искане за продължаване на разрешението, а по същество се е произнесъл с отказ да се издаде разрешение, е неоснователно. Съдът споделил мотивите на административния орган, че жалбоподателят не е доказал основателна причина за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. В негова тежест е да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. В мотивите към подаденото заявление жалбоподателят посочил, че оръжието му е необходимо за самоохрана и във връзка с предишната му работа, което сочи на хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ. Обстоятелството, че е бил заместник кмет до 2015 г., във връзка с което засегнал финансови интереси на участници в тръжни процедури, не обосновават необходимост. Пред органа са представени жалба и прокурорско постановление за отказ да се образува ДП, с оглед твърдените факти за извършени спрямо жалбоподателя криминални посегателства, но тези документи са отпреди 6-години и няма данни събитията отразени в тях да са актуални и към настоящия момент. Още повече, че са били актуални към момента на действие на предишното разрешително, което е било в сила до 9.03.2017 г. От доказателствата по делото е видно, че през последните 3 години няма постъпвали в РУ К. жалби или образувани ДП по повод посегателства касаещи жалбоподателя. Посочил, че съществуват достатъчно възможности за осигуряване на охрана и жалбоподателят би могъл да изиска и да получи съдействие от органите на МВР, ако счита, че личната му сигурност е застрашена. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основния за отмяна на решението. Съдът правилно е приложил материалния закон. Решението е обосновано. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че административният органът е бил сезиран с искане за продължаване на разрешителното за носене и съхранение на късо нарезно оръжие, а по същество се е произнесъл с отказ да се издаде разрешение, доколкото с посоченото в акта правно основание не са засегнати права и законни интереси на заявителя в степен, обуславяща отмяна на акта. Противно на твърденията в жалбата съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за основанието на което е проведено административното производство и правилно е посочил, че съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83. Правилно е приел, че обстоятелството, че жалбоподателят е бил зам. кмет на О. Г., О. В. за период от осем години преди пенсионирането си, не е основание за продължаване на разрешителното за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, както и че не са налице доказани заплахи за живота му или на неговите близки в последните три години. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е източник на определена опасност за обществото. Затова законодателят е въвел определени изисквания, наличието на които следва да е установено по несъмнен начин при първоначално издаване на разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, както и да бъде установявано периодично наличието им - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ към момента на подаване на заявлението. В конкретния случай данните по приложената към делото административна преписка обуславят извода, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен административен акт по искането на касационния жалбоподател. Обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претедираното юрисконсултско възнаграждение. Писмената защита, с която се претендира юрисконсултско възнаграждение е изпратена на 21.05.2018 г., видно от приложената разписка, преди датата на проведеното съдебно заседание. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение