Решение № 12171 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 413/2010 г.

Решение № 12171 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 413/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Галина Тодорова Матуска срещу решение № 354 от 06.11.2009 г. по адм. д. № 197/2009 г. на Административен съд гр. Кюстендил с доводи, че страда от пороците, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и е необосновано. Молбата е да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважат предявените искове като основателни и доказани. Ответникът Община Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице отменителни касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани обективно съединените четири иска на Галина Тодорова Матуска срещу Община Кюстендил с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 1 от АПК, а именно: искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ през периода от 01.01.2005 г. - 12.03.2009 г. от недобито сено, неосъществени добиви от ябълкови, сливови дървета и джанки, всички в ливада с площ от 1500 кв. м, находяща се в м. "Гърлянски черешарник", в резултат бездействията на кмета на общината, с общ размер 3400 лева. При спазване на съдопроизводствените правила са събрани всички относими към спора доказателства, които не са оспорени от страните и съдът ги е приел за обективни и достоверни. От съдържанието им правилно е изведен извода за доказаност на причинените имуществени вреди на ищцата във вид на пропуснати ползи съгласно исковата молба. Правилно е прието и това, че не е установен вторият елемент от фактическия състав на тези искове, а именно - бездействие на кмета на общината. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт. Изграждането на канализация и включването на имотите в регулация е нормативно регламентирана административна дейност със конкретно определени процедури, които започват с подаване на молби и завършват с издаване на административни актове. Общината не е могла да формира бездействие като фактическо такова, а би могла да издава или да не издава административни актове в тази връзка. Последните подлежат на контрол за законосъобразност и само отмяната им е предпоставка за ангажиране на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед наведените твърдения от жалбоподателката и разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, в конкретния случай правилно е прието, че не е установено съставомерно бездействие на кмета на общината, от където и извода, че липсва и причинна връзка между причинените вреди и заявеното бездействие. По тези съображения, обосновано и законосъобразно, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Визираните в касационната жалба отменителни основания не са налице. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение