Решение № 14137 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6199/2016 г.
ВАСПетчленен състав21.12.2016 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 656/20.01.2016 г. по адм. д. № 8797/2014 г. на Върховния административен съд, III отделение. ОСЪЖДА Сдружение "ВВФ - Световен фонд за дивата природа, Д. - К. програма България" да заплати на "ВЕЦ - Своге" АД 6100 лв. разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА Сдружение "ВВФ - Световен фонд за дивата природа, Д. - К. програма България" да заплати на Министерството на околната среда и водите 500 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Сдружение "ВВФ - Световен фонд за дивата природа, Д. - К. програма България" за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Определението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14137 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6199/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. К. С. "ВВФ - Световен фонд за дивата природа, Д. - К. програма България" моли да бъде отменено решение № 656/20.01.2016 г. по адм. д. № 8797/2014 г. на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата против решение № 43-ОС/2012 г./23.10.2012 г. по оценка на съвместимостта на министъра на околната среда и водите като неправилно. Поддържа, че са допуснати отменителни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъдат присъдени разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение в първата и в касационната инстанция. Моли да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса: дали константната практика в България да се оценяват инвестиционни проекти от административния орган без да се прави оценка спрямо целите по Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите и по-специално чл. 4, § 7 отговаря на правото на Европейския съюз. О. М. на околната среда и водите по съображения в писмено възражение и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По искането за преюдициално запитване поддържа, че не е основателно. Заинтересуваната страна "ВЕЦ Своге" АД по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Поддържа, че искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно. Поддържа, че възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение следвало да се направи пред първата инстанция. Заинтересуваните страни сдружения с общественополезна дейност - "С. Е. монитор" и Сдружение "Жива природа", редовно призовани, не изпращат представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 43-ОС/2012 г./23.10.2012 г. по оценка на съвместимостта на министъра на околната среда и водите. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните. Възприел е фактическа обстановка, съответна на събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран. Тричленният състав на ВАС е обсъдил подробно доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения при издаването на решението на министъра и е достигнал до правни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Съдът е описал подробно проведената процедура по чл. 20 - 28 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и правилно е приел, че не са допуснати нарушения при постановяване на оспорения административен акт. Неоснователен е доводът, че съдът не е разгледал твърденията на жалбоподателя, че реализацията на инвестиционното предложение ще доведе до отрицателно засягане на р. И. Решението за съвместимостта на проекта е прието въз основа на доклад за степента на въздействие на ИП, съставен по изискванията на чл. 22 и 23 от Наредбата, съдържащ извод, че инвестиционното предложение е съвместимо и ще окаже незначително въздействие върху структурата и функционалната цялост, както и върху предмета, и целите на опазване на защитени зони /ЗЗ/ "Западна стара планина и Предбалкан", "Искърски пролом - Р." и "В. Б.". В доклада е посочена степен на повлияност за защитените зони - 0,0032 % за ЗЗ "Стара планина и Предбалкан", 0,011 % за ЗЗ "Искърски пролом - Р." и 0,045 % за ЗЗ "В. Б.", които данни обосновават извод за незначителна степен на повлияност и на видово ниво. В доклада са посочени мерките, които следва да се вземат за ограничаване въздействието върху вида черна мряна - изграждане на рибен проход на всяка от централите, позволяващ миграцията на този вид, периодично постепенно освобождаване на водата от езерото, които мерки са включени в оспореното решение, предмет на спора, в което е извършена преценка на доклада по изискванията на чл. 24 от наредбата. Касаторът не е поискал назначаване на експертиза, с която да докаже твърденията си значително отрицателно засягане на р. И. от изграждането на четирите малки водноелектрически централи, предвидени в проекта, поради което съдът правилно е преценил доводите в тази насока за недоказани и неоснователни. Неоснователен е доводът за липса на оценка на въздействието на проекта в светлината на целите на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите по чл. 4 и чл. 4, § 7 от Директивата. В доклада е извършена преценка на въздействието на проекта върху целите за опазване на защитените зони, изследван е кумулативния ефект, на стр. 216 от делото в доклада е дадено заключение, че проектът е в обществен интерес и се подкрепя от О. М. и О. С., с което е изпълнено изискването на чл. 4, § 7 от Директивата промените в състоянието на водния обект да се дължат на причини от преимуществен обществен интерес за устойчиво развитие. Налице са и останалите изисквания по чл. 4, § 7 от Директивата. Липсата на изричен извод в тази насока в оспорения административен акт не е съществено процесуално нарушение, след като данни за този извод има в доклада, на който е основан актът и с издаване на решението за съвместимост на инвестиционното предложение са потвърдени изводите в доклада за степента на въздействието на проекта върху защитените зони, в които частично попадат четирите МВЕЦ. Процесуалното нарушение в случая не е съществено, тъй като не е опорочило правилния краен извод на административния орган за съвместимост на инвестиционното предложение. Неоснователен е и доводът за липса на оценка на кумулативния ефект с други проекти, както и за липсата на оценка за отделните видове от фауната и флората - видно от съдържанието на доклада. Неоснователен е доводът за несъобразяване на решението с практиката на СЕО и СЕС. В решението по дело С-346/14 на СЕС в т. 70 от мотивите СЕС изрично приема, че на държавите членки трябва да се признае известна свобода на преценката дали конкретен проект е от преимуществен обществен интерес, в т. 71 СЕС изрично приема, че държавата членка може да счита, че проект, който цели да повиши производството на енергия от въэобновяеми източници чрез водноелектрическа енергия, представлява такъв преимуществен обществен интерес. В т. 72 от мотивите е прието, че Съюза насърчава разработването на нови възобновяеми енергийни източници, а според т. 73 насърчаването на възобновяемите енергийни източници е един от първостепенните приоритети на Съюза. Тричленният състав на ВАС обосновано е приел, че планът за управление на речните басейни на Дунавски район е утвърден от министъра на околната среда и водите със заповед № РД-292/22.03.2010 г. - след издаването на решението за изграждане на девет МВЕЦ на р. И. - решение по ОВОС № 1-1/2005 г. Правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че въведените с плана ограничения и забрани не важат за заварените обекти, които са били предвидени за строеж, поради което доводът за нарушение на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от Закона за водите е неоснователен. Материалните права се уреждат от закона, действащ по време на възникването им. В този смисъл е и решението по дело С-43/10 на СЕС, т. 1 и 2 от диспозитива, в които е прието, че е допустимо отклонение от плана за управление на речния басейн, когато планът за управление на речния басейн още не е бил приет от компетентните национални органи при постановяване на отклонението. Неоснователен е доводът в писмената защита за незаконосъобразност на влязлото в сила решение № 29-ОС/03.08.2011 г. на министъра на околната среда и водите, с което е разпоредено да се извърши оценка на степента на въздействие на проекта за изграждане на четири МВЕЦ, представляващи трета фаза от проект "Енергийно оползотворяване на водите на р. И. чрез построяване на 9 МВЕЦ в руслото на реката", което не е било обжалвано. Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 9 от Наредбата решението да се извърши оценка за степента на въздействие на проекта върху защитените зони трябва да съдържа данни пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. От цитираната разпоредба следва, че при необжалване на това решение то влиза в сила, както правилно е приел тричленният състав на ВАС. А. актове, които не са били обжалвани се ползват със стабилитет и разрешените с тях въпроси не могат да бъдат преразглеждани, както неоснователно претендира касаторът. Влязъл в сила индивидуален административен акт може да бъде преразглеждан само при условията на чл. 99 и сл. от АПК, в предвидените в чл. 102 от АПК срокове, които предвид оповестяването на решението в Интернет са изтекли. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта за разноските доводите на касатора за прекомерност на присъдените разноски от тричленния състав на ВАС се правят за пръв път в касационната жалба и не следва да се обсъждат. Искането за присъждане на разноски на "ВЕЦ Своге" АД е основателно за 6100 лв., в който размер е доказано изплащане на адвокатски възнаграждения по делото. Доводът за прекомерност на разноските в касационната инстанция е неоснователен предвид фактическата и правна сложност на делото. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 500 лв. Искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса: дали константната практика в България да се оценяват инвестиционни проекти от административния орган, без да се прави оценка спрямо целите по Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите и по специално чл. 4, § 7 от Директивата отговаря на правото на Европейския съюз е неоснователно. Въпросът е общ и не отговаря на фактическата и правна обстановка по делото. Искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,