Решение № 4742 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3064/2015 г.

Решение № 4742 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3064/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, подаден чрез процесуален представител, против решение № 775/22.01.2015 г. по адм. дело № 12743/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена негова заповед № ЧР-01-269/22.08.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Златко Емилов Халваджиев, на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу описаната заповед. Ответникът - Златко Емилов Халваджиев, от гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа, че с оглед на доказателствата по делото, решаващият състав е приложил правилно нормата на чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав е приел от фактическа страна, че Златко Халваджиев е заемал длъжността "директор" на дирекция "Съдебна и други специализирани дейности" в МП с ранг V старши. На тази длъжност е назначен, след като служебното правоотношение на Юлиана Кирилова Василева за същата длъжност е прекратено, поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Василева е оспорила законосъобразността на уволнението по съдебен ред, като в хода на съдебното производство със заповед № ЧР-01-268/22.08.2014 г., министърът на правосъдието, на основание чл. 121, ал. 2 ЗДСл е отменил акта си. Заповедта е връчена на Юлиана Василева на 26.08.2014 г., която със заявление от 02.09.2014 г. е пожелала да бъде възстановена на длъжността. На 22.08.2014 г. министърът на правосъдието е издал заповед, с която е прекратил служебното правоотношение на Златко Емилов Халваджиев, считано от 25.08.2014 г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл - заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. При тази фактическа обстановка, за да постанови обжалваното решение, тричленният състав е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 108, ал. 1 ЗДСл., но е в противоречие с материалния закон, т. к. към момента на постановяването й не е била осъществена хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Посочил е, че отмяната на заповедта за уволнение на Юлиана Василева не води незабавно до възстановяването й на длъжността, заемана до уволнението. Позовавайки се на правилото на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. съдът е приел, че при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Към момента на издаване на заповедта за уволнението на Халваджиев (22.08.2014 г.) и на пораждане на действието й - 25.08.2014 г., Юлиана Василева нито е била уведомена за отмяната на уволнението й (което е сторено на 26.08.2014 г.), нито е изявила желанието си да бъде възстановена на длъжността. Молбата за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност е депозирана в МП на 02.09.2014 г., като същата се е явила да заеме длъжността на 5.09.2014 г. Решението е правилно. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 107, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Настоящата инстанция намира, че въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Изложените в тази връзка съображения, подкрепящи направения извод, че обжалваният в първоинстанционното производство индивидуален административен акт е незаконосъобразен, като постановен от компетентен орган, но в противоречие с материалния закон, се споделят от настоящата инстанция. С разпоредбата на чл. 107, ал. 1 ЗДСл законодателят е установил основания за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаването, без предизвестие. Визираната в т. 6 материалноправна предпоставка е "заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност". Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. При това нормативно предписание, възстановяването на заеманата преди уволнението държавна служба е законоустановена конститутивна правна последица от отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и произтича от сложен фактически състав, включващ кумулативното наличие на следните елементи: 1). Отмяна на акта по чл. 108, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение; 2). Явяване на държавния служител в съответната администрация за изпълнение на произтичащите от длъжността задължения в 14-дневен срок от влизане в сила на административния акт или съдебното решение. При явяването му на работа органът по назначаване е длъжен да издаде административен акт, с който да го възстанови на държавна служба или да направи отказ за възстановяване. Самото неявяване на държавния служител в преклузивния срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСл е въздигнато от законодателя като общо основание за прекратяване на служебното правоотношение - Арг.: чл. 103, ал. 1, т. 2 с. з. След като възстановяването на предишната длъжност е законова последица от административния или съдебния акт, за органа по назначаването възниква задължението да осигури на служителя възможност да изпълнява служебните си задължения. При явяването на последния в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, възниква потестативното право на органа да прекрати служебното правоотношение с лицето, което заема към този момент същата длъжност, за да я освободи за заемането й от неправомерно уволнения предходен титуляр. По делото няма спор, че заповедта за отмяна на уволнението на Юлиана Василева и заповедта за уволнението на Златко Халваджиев са издадени от органа по назначаването на една и съща дата - 22.08.2014 г., като Василева е подала заявление за възстановяване на 2.09.2014 г., а се е явила в администрацията на МП, за да изпълнява държавната служба на 5.09.2014 г. При тези данни законосъобразно е преценено, че условията на чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл не са осъществени и заповедта на министъра на правосъдието за прекратяване на служебното правоотношение на Халваджиев е издадена в нарушение на материалния закон. Възстановяването на длъжност не следва автоматично от факта на отмяна на заповедта за освобождаване от държавна служба, а се предхожда от действия, които държавният служител следва да предприеме в определен срок и с които обективира волята си да бъде възстановен. Бездействието му, освен че води до погасяване на правото на възстановяване като материално потестативно право, което се упражнява с едностранно волеизявление и без съдебна намеса, е и основен елемент от сложния фактически състав, правопораждащ възможността на органа да прекрати служебното правоотношение по реда на чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Респ. - предприемането на съответните фактически действия от страна на държавния служител - титуляр на правото на възстановяване, изисква органът по назначаването да освободи длъжността, прекратявайки служебното правоотношение на заемащия я държавен служител на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл - в който смисъл е възприетото в мотивите на решение № 11979/14.10.2009 г. по адм. дело № 2983/2009 г. на състав на ВАС, погрешно интерпретирани в касационната жалба. С отмяна на заповедта за уволнение, служебното правоотношение се възстановява между същите страни, със същия предмет и съдържание, поради отпадане на правопрекратяващия го факт (заповедта по чл. 108, ал. 1 ЗДСл). Ето защо и при условие, че служителят желае да продължи да изпълнява държавната служба, учреденото последващо правоотношение за същата длъжност подлежи на прекратяване. При липсата на предприети действия в тази насока от активнолегитимираната страна, органът по назначаването няма основание да приложи нормата на чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл по отношение заемащия длъжността държавен служител. Анализът на нормативната уредба, съотнесен към релевантните за спора факти, налага извод за незаконосъобразност на акта за прекратяване на служебното правоотношение с ответника по касационната жалба, в какъвто смисъл е постановено и процесното решение. Като е изложил мотиви, обсъждайки всички доказателства, както и наведените доводи от страните и е дал правилно тълкувание на приложимите нормативни актове, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, тричленният състав е постановил съдебния си акт при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажираните по делото доказателства. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба отменителни основания. С оглед на това настоящият петчленен съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането за разноски на ответната страна е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 81 ГПК, вр. с чл. 8, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Златко Емилов Халваджиев следва да се присъдят съдебно-деловодни за осъществената адвокатска защита в производството по настоящото дело, в пълния заплатен размер от 500 (петстотин) лева. Неоснователно е искането на процесуалния представител на административния орган за редуциране размера на дължимите разноски поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената правна защита, заплатените разноски са в разумен размер и следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия