Решение № 824 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1813/2008 г.

Решение № 824 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1813/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК /07 г. във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Р. И. И. и М. М. И. против решение от 31.10.07 г. по гр. дело № 58/02 г. на Софийски градски съд. С него е отменено решението от 3.07.01 г. по гр. дело № 3664/91 г. на Софийския районен съд, 42 състав в частта, с която са отхвърлени искове по чл. 7 от ЗВСОНИ и чл. 108 от ЗС за 2/3 ид. части от апартамент, находящ се в гр. С., ул. "С" № 9, е 1 и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по предявения от М. Н. К. и Н. Б. К. срещу Р. И. И., М. М. И., В. Г. -Г. и Ю. С. К. иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ, че договорът от 21.01.1959 г., сключен между зам. председателя на Благоевградски РНС като представител на държавата от една страна и от друга- С. Т. К. и С. Г. П. за продажба по реда на НПЖДЖФПНС на апартамент, находящ се в гр. С., ул. "В"/сега "С"/№ 9, ет. 1,заедно с избено и таванско помещения, е нищожен поради нарушение на чл. 7 от НПЖДЖФПНС. Със същото решение на основание чл. 108 от ЗС Р. и М. И. са осъдени да предадат на М. К. и Н. К. владението на 2/3 ид. части гореописания апартамент. В останалата част, с която са уважени искове по чл. 7 от ЗВСОНИ и по чл. 108 от ЗС за 1/3 ид. част от апартамента и е прекратено производството по отношение на СО и Д., решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните. В касационната жалба са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите молят решението да бъде отменено, а исковете - отхвърлени. Ответниците по касационната жалба Н. Б. К. и М. Н. К. молят въззивното решение да бъде оставено в сила. Подробни съображения излагат в писмена защита. Претендират за разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че по силата на нот. акт № 131/1945 г. и записка за вписването му № 176 от 6.08.45 г. първоначалният ищец Б. Н. К. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си М. К. и Н. К. Г. /е бил собственик на апартамент на първия етаж в сграда, находяща се в гр. С., ул. "С" № 9, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня, клозет, гардеробно и черно антрета, килер и балкон към двора, заедно със зимнично и таванско помещения, заедно с 7/100 ид. части от общите части на сградата и 7/100 ид. ч. от дворното място с площ от 519.75 кв. м., образуващо парцел **** от кв. 403 по плана на гр. С. С решение от 3.01.1949 г. на Варненската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС по пр. № 907/49 г. този апартамент е бил отчужден от Б. К. и актуван като държавен с АДС № 2* от 22.10.49 г. За този отчужден имот бившият собственик е получил обезщетение в облигации, което съгласно чл. 4 от ЗВСОНИ не се счита за обезщетяване. С договор от 21.01.1959 г. процесният апартамент бил закупен от С. Т. К. и С. Г. П., като първият е придобил 2/3 ид. части, а вторият -1/3 ид. част. Стефан К. е починал на 16.12.95 г. и е оставил за наследници съпругата си В. К. и сина си Ю. К. Наследник по завещание и закон на С. П. е Р. И. И. При така установените факти въззивният съд е приел, че първоначалният ищец, а след смъртта му наследниците по закон са активно материалноправно легитимирани да предявят иск по чл. 7 от ЗВСОНИ за обявяване нищожността на договора от 21.01.1959 г. Пасивно легитимирани са ответниците В, Ю. К., Р. И. и съпругата му М. И. като наследници на лицата, закупили от държавата процесния недвижим имот. Изложени са съображения, че договорът за закупуването на процесния апартамент е нищожен, поради допуснати нарушения на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от НПЖДЖФПНС от 1957 г. - съпругата на купувача С. К. -Вера К. е била собственик на дворно място в с. Б., което е включено в границите на гр. С. с изричната разпоредба на чл. 9, ал. 2 от ЗРПВПВННИ от 1958г, както и купувачите не са били софийски жители към момента на закупуването на жилището. Въззивният съд е уважил и предявения ревандикационен иск срещу ответниците Р,, като е приел, че владеят апартамента без основание, тъй като договорът от 21.01.59 г. е нищожен, всички последващи прехвърляния на този имот/завещание, делби/нямат транслативно действие и съответно не са ги направили собственици на имота. Касационната жалба е неоснователна. Решението не е постановено в нарушение на материалния закон. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.)Правилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Изводите на въззивния съд са обосновани и съответстват на доказателствата по делото. Предмет на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ е прогласяване нищожността на придобивните гражданскоправни сделки, с които имотите по чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица. Обосновано въззивният съд е приел, че към момента на сключване на договора -21.01.1959 г. Стефан К. и съпругата му В. К. са нямали софийско жителство, което представлява нарушение на чл. 7, ал. 1 от НПЖДЖФПНС. Този извод се подкрепя от събраните по делото доказателства - протокол № 36 от 19.01.1961 г. на ИК на СГНС, доклад № 26/14.10.1961 г. и личен регистрационен картон. Установено е, че с присъда № 456/1946 г. и № 322/1946 г. е отнето софийското жителство на С. и В. К. и са били въведени в с. А., Търговищко. Правата им са възстановени на 15.10.1963 г. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че към момента на сключване на договора не е имало ограничение за придобиване имотите от нежители на населеното място. Това условие е изрично посочено в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от НПЖДЖФПНС. Правилно въззивният съд е приел, че към момента на продажбата съпругата на купувача С. К. - В. К. е притежавала друг имот в Б., което населено място по силата на чл. 9, ал. 2 от ЗРПВПВННИ /обн. Изв. бр. 90 от 11.11.1958 г./било включено в границите на гр. С. от 1958 г. При това положение законосъобразен е изводът, че е налице нарушение на чл. 7, ал. 2 от НПЖДЖФПНС. По тези съображения изводите на въззивния съд за основателност на предявените искове по чл. 7 от ЗВСОНИ и чл. 108 от ЗС са правилни и решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.)касаторите следва да заплатят на ответниците по жалбата Н. К. и М. К. направените пред тази инстанция разноски в размер 300 лв, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.