Решение № 8354 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1017/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. К. К. от [населено място], обл. Перник, чрез процесуален представител адв. Л. Перфанов, срещу Решение 1961 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело 540/2024 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1040-21-416 от 07.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. 1029-40-4408#6 от 30.04.2024 г. срещу мълчалив отказ за произнасяне по искане за издаване на разпореждане по чл.115, ал.2 КСО и на удостоверение за трудов и осигурителен стаж. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е съобразил, че Задължителни предписания ЗД-1-21-00724782/03.02.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183741/08.04.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183735/08.04.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183738/08.04.2020 г. и Разпореждане РВ-3-21-00833798/30.10.2020 г. са нищожни административни актове спрямо Р. К.. Счита за недопустимо административни актове да са основани на предположение за липса на трудова дейност на лице, което е с доказана трудова дейност на база влезли в сила съдебни решения. Иска да се обявят за нищожни спрямо Р. К. К. Задължителни предписания ЗД-1-21-00724782/03.02.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183741/08.04.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183735/08.04.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183738/08.04.2020 г. и Разпореждане РВ-3-21-00833798/30.10.2020 г.; при условие на алтернативност да се задължи Директора на ТП на НОИ - София град да даде указания на Р.К. за процедурата по съдебното оспорване на Задължителни предписания ЗД-1-21-00724782/03.02.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183741/08.04.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183735/08.04.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183738/08.04.2020 г. и Разпореждане РВ-3-21-00833798/30.10.2020 г.; да се отмени обжалваното Решение 1961 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело 540/2024 г. по описа на Административен съд - Перник и се постанови ново, с което да се задължи ТП на НОИ - София град да издаде изисканото удостоверение за трудов и осигурителен стаж, както и при условията на алтернативност да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено спрямо ТП на НОИ - София град, че Р. К. К. има да получава обезщетения за временна нетрудоспособност по депозираните болнични листове общо в размер на 4 664,58 лева. Ответникът директорът на ТП на НОИ София град, с писмена молба, оспорва касационната жалба като недопустима в частта, с която се иска да се обявят за нищожни спрямо Р. К. К. посочените административни актове, искането да се задължи Директора на ТП на НОИ - София град да даде указания на Р.К. за процедурата по съдебното им оспорване, както и искането да се признае за установено спрямо ТП на НОИ - София град, че Р. К. К. има да получава обезщетения за временна нетрудоспособност по депозираните болнични листове и неоснователна в останалата част, като излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд не е бил сезиран и не се е произнесъл по искане за обявяване спрямо Р. К. К. на нищожността на Задължителни предписания ЗД-1-21-00724782/03.02.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183741/08.04.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183735/08.04.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183738/08.04.2020 г. и Разпореждане РВ-3-21-00833798/30.10.2020 г. и по искане да се задължи Директора на ТП на НОИ - София град да даде указания на Р.К. за процедурата по съдебното оспорване на Задължителни предписания ЗД-1-21-00724782/03.02.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183741/08.04.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183735/08.04.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183738/08.04.2020 г. и Разпореждане РВ-3-21-00833798/30.10.2020 г., както и не се е произнесъл по искане да се признае за установено спрямо ТП на НОИ - София град, че Р. К. К. има да получава обезщетения за временна нетрудоспособност по депозираните болнични листове общо в размер на 4 664,58 лева, поради което тези искания не са предмет на касационно разглеждане, в съответствие с разпоредбата на чл. 208 АПК. По отношение на последното искане, страната е можела да иска допълване на решението по реда на чл. 176 АПК. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение 1040-21-416 от 07.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение жалбата на Р.К. с вх. 1029-40-4408#6 от 30.04.2024 г. срещу мълчалив отказ за произнасяне по искане за издаване на разпореждане по чл.115, ал.2 КСО и на удостоверение за трудов и осигурителен стаж, като неоснователна Съдът е установил, че с искане вх. 1030-21-1814 от 18.12.2023 г., Р. К. е поискала от ТП на НОИ София град издаване на удостоверение за осигурителен стаж и доход, обхващащо периода от 20.08.2018 г. до 05.09.2019 г. в дружеството Студиос груп ЕООД с ЕИК: 20408710. Към искането е приложила влезли в сила съдебни решения на Районен съд-Радомир и Окръжен съд-Перник, по силата на които е признато за установено, че К. е придобила трудов и осигурителен стаж за посочения период при посочения работодател. Във връзка с това искане е изготвено Писмо с изх. 1056-21-37#1 от 12.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което К. е била уведомена, че след извършена проверка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията е установено, че дружеството Студиос груп ЕООД е действащ осигурител, поради което на основание чл. 5, ал. 10 от КСО именно той следва да издаде поисканото удостоверение за трудов и осигурителен стаж. На 21.12.2023 г., Р.К. е депозирала ново Искане с вх. 1030-2-1836 до ТП на НОИ - София град, с което на основание чл.115, ал.2 от КСО е поискала изплащане на изрично посочените в искането болнични листове. С Писмо изх. 1030-21-1836#3 от 07.02.2024 г. на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите последната е уведомена, че след извършена проверка са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-00724782/03.02.2020 г. за заличаване на подадените от осигурителя Студиос груп ЕООД данни по чл.5, ал.4 от КСО за четири лица, сред които и заявителката, като предвид заличаването на данните са постановени Разпореждане О-21-999-00-0001183741/08.04.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183735/08.04.2020 г., Разпореждане О-21-999-00-0001183738/08.04.2020 г. за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Във връзка с обжалването на посочените разпореждания е било издадено Решение Ц1040-21-145 от 24.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-София град, с което жалбата е била отхвърлена. С влязло в сила съдебно определение / Определение 282 от 30.11.2020 г., постановено по адм. д. 674/2020 г. по описа на Административен съд Перник, оставено в сила с Определение 1225/01.02.2021 г., постановено по адм. дело 610/2021 г. по описа на ВАС/, жалбата срещу Решение Ц1040-21-145 от 24.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-София град е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. В писмото е посочено, че след като данните от РОЛ за осигурителен стаж и доход са заличени, не може да бъде изплатено парично обезщетение по посочените болнични листове. Отразено е и че не са налице правни основания за издаване на нови разпореждания постановените са влезли в законна сила, както и че в регистъра на осигурените лица не са налични нови данни. Съдът е установил също така, че по отношение на Болнични листове с Е20182158282; Е2018271680, Е20183058629, Е20183058991, 20190020099, Е20196603627, Е20196603776, Е20197026591 и Е20197399240 е постановено Разпореждане РВ-3-21-00833798 от 30.10.2020 г., с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 27.08.2018 г. до 23.05.2019 г. в общ размер на 3 450,29 лева. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ - София град, който с Определение 1040-20-61 от 18.01.2021 г. е оставил жалбата без разглеждане като просрочена и е прекратил производството. С окончателно Определение 83 от 19.04.2021 г., постановено по адм. дело 128/2021 г. на Административен съд - Перник, частната жалба срещу Определение 1040-20-61 от 18.01.2021 година на директора на ТП на НОИ - София град е отхвърлена. Р. К. е депозирала жалба срещу мълчалив отказ за издаване на разпореждане по чл.115, ал.2 от КСО и удостоверение за трудов и осигурителен стаж, по заявление депозирано на 30.04.2024 г., по повод на която е било образувано адм. д. 366 по описа за 2024 г. на Административен съд Перник. С Определение 1133 от 24.06.2024 г., жалбата е оставена без разглеждане, а преписката е изпратена на Директора на ТП на НОИ - София град, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. В изпълнение на влязлото в сила определение, директорът на ТП на НОИ - София град е издал оспореното в настоящото производство Решение 1040-21-416/07.08.2024 г., с което е оставил без уважение жалба 1029-40-4408#6 от 30.04.2024 г. срещу мълчалив отказ за произнасяне по искане за издаване по чл.115, ал.2 от КСО и на удостоверение за трудов и осигурителен стаж. В мотивите си административният орган е посочил, че многократно, по повод на направени от К. еднотипни искания, с писма същата е била уведомявана за заличените й данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и постановените откази за изплащане на парични обезщетения за временна нетрудоспособност. Заключил е, че след като за длъжностното лице не е имало задължение и правно основание да се произнесе по така направеното искане за издаване на поисканите разпореждане по чл. 115, ал. 2 от КСО и удостоверение за осигурителен стаж, не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискуемите се форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение спазването на материалния закон, съдът след анализ на същността на института на мълчаливия отказ, е обосновал извода, че мълчалив отказ ще е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт и то когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Приел е, че в случая не може да се издаде поисканото разпореждане по чл.115, ал.2 от КСО, тъй като не са налице основания за връщане от страна на НОИ на надвнесени суми от страна на Р.К.. С влязло в сила Разпореждане РВ-3-21-00833798 от 30.08.2020 г. на лицето е разпоредено да възстанови добросъвестно получена сума в размер на 3 450,29 лева, а по отношение на посочените от нея болнични листа - Болничен лист Е20197773748, Болничен лист Е20197399549 и Болничен лист Е20198151759 са налице влезли в сила разпореждания, с които е отказано изплащане на поисканото обезщетение. Въз основа на установеното съдът е направил извода, че за поисканото издаване на разпореждане по чл.115, ал.2 от КСО от страна на административния орган не е формиран мълчалив отказ първо, защото не са били налице основания за неговото издаване, което предполага липса на задължение за органа да го направи и второ, защото в разпоредбата на чл.115, ал.2 от КСО не е предвиден срок, в рамките на който органът да е бил длъжен да издаде такъв административен акт. По отношение на искането за издаване на удостоверение за трудов и осигурителен стаж, съдът е споделил правните изводите на контролиращия административен орган. Посочил е, че след като не е налице задължение на административният орган да изпълни поисканата административна услуга, а именно да издаде удостоверение за трудов/осигурителен стаж по образец УП-13 - осигурителят не е прекратил дейността си съобразно чл. 5 и относимите документи не са били иззети в някоя от хипотезите на чл. 6 от Инструкция 5 от 30.06.2005 година, няма как да бъде формиран мълчалив отказ. Достигайки до правния извод на административния орган, съдът е приел за законосъобразно обжалваното решение и е постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат, но по мотиви различни от изложените от първоинстанционния съд. Неоснователно се явява оплакването в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността, като касационно основание, опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Мълчалив отказ по чл. 145, ал.2, т.1, във вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 АПК на задължението на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, а неговото бездействие прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Административният орган има възможност да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да издаде или откаже издаване на административния акт. Ако прецени, че съответното лице - заявител отговаря на законоустановените условия за издаване на административния акт, административният орган следва да формира писмено своето волеизявление, като мотивира акта си с наличие на изискуемите се положителни материалноправни предпоставки или респ. при отказ, да изтъкне отрицателните такива. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. Ето защо съдебната практика и доктрина приемат, че мълчаливият отказ, като административен акт, следва да се преценява относно целесъобразността и материалната му законосъобразност. При установената по-горе фактическа обстановка по делото, действително длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ-София-град и длъжностното лице по чл.36 от Инструкция 5/30.06.2005 г. за приемане и съхранение на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители не са се произнесли по отправеното до тях заявление с вх. 1029-40-4408#5 от 30.04.2024 г., но в случая е формиран законосъобразен мълчалив отказ, поради което жалбата на Р.К. правилно е оставена без уважение от Директора на ТП на НОИ- София град. Следва да се посочи, че законосъобразността на оспорения мълчалив отказ се преценява като се вземат предвид фактическите и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането, каквато проверка в случая е извършена. След като не са налице основания за връщане от страна на НОИ на надвнесени суми от страна на Р.К., а в случая с Разпореждане РВ- 3-21-00833798 от 30.08.2020 г. й е разпоредено да възстанови добросъвестно получена сума в размер на 3 450,29 лв., което разпореждане след административно и съдебно оспорване е станало стабилен административен акт, и след като по отношение на Болничен лист Е20197773748, Болничен лист Е20197399549 и Болничен лист Е20198151759 са налице влезли в сила разпореждания, с които е отказано изплащане на поисканото обезщетение и Р.К. не е получила такова, административният орган законосъобразно е преценил, че няма законови основания за издаване на исканото разпореждане по чл.115, ал.2 от КСО. Горният извод е относим и досежно искането за издаване на удостоверение за трудов и осигурителен стаж. След като осигурителят Студиос груп ЕООД не е с прекратена дейност и НОИ не разполага с исканата информация, административният орган е в невъзможност да извърши исканата административна услуга и да издаде удостоверение /обр. УП-13/ по чл. 30, т. 1 от Инструкция 5/30.06.2005 г. При липса на законовите предпоставки за произнасяне по исканията на Р.К., правилно Директорът на ТП на НОИ - София град е оставил без уважения жалбата й срещу законосъобразно формираните мълчаливи откази. Като е достигнал до този краен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,