Решение № 4588 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14634/2008 г.
ВАСIV отделение07.04.2009 г.докладчик т Цветана Сурлекова
Диспозитив
Отхвърля оспорването с жалба на "Организация на земеделски производители на житни и маслодайни култури от северозападна България" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Видин на заповед № РД09-514/26.08.2008 г. на Министъра на земеделието и горите, с която на подадено от нея искане и на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 21 за условията и реда за признаване на организации на производители на земеделски продукти е отказано да бъде призната за организация на производители на земеделски продукти. Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 дневен срок от датата на съобщаването му на страните пред 5 членен състав на Върховен административен съд.
Мотиви
Решение № 4588 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14634/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по глава десета, чл. 146 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Организация на земеделски производители на житни и маслодайни култури от северозападна България"ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Видин, против заповед № РД09-514/26.08.2008 г. на Министъра на земеделието и горите, с която на подадено от нея искане и на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 21 за условията и реда за признаване на организации на производители на земеделски продукти и е отказано да бъде призната за организация на производители на земеделски продукти, тъй като при извършената административна проверка на подадените от дружеството документи било констатирано от представеното копие от съдебно решение за регистриране, дружествения договор и удостоверението за актуално състояние, че има несъответствие на броя на членовете на дружеството с изискването на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 21 за условията и реда за признаване на организации на производители на земеделски продукти. Според дружеството жалбоподател заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила. В нарушение на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 21 след като е констатирано, че представените документи са нередовни, министърът не го е уведомил в 7- дневен срок да отстрани нередовности и ако не стори това да остави молбата му без разглеждане. С факта на неуведомяване за допуснатите пропуски било нарушено правото му на защита, след като не е имал възможност своевременно да предприеме мерки за попълване на членската си маса и едновременно с това е поставен в неравностойно положение спрямо другите дружества кандидати, чиито искания са били разгледани в срок. Освен това бил нарушен чл. 9, ал. 1 от Наредбата относно срока, в който министърът е бил длъжен да се произнесе. Вместо в нормативно определения тримесечен срок, заповедта с отказа била издадена и връчена след повече от шест месеца. Нарушени били и изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредбата, тъй като в заповедта не бил посочен срока и органа, пред който може да се обжалва. Ответник по жалбата е Министърът на земеделието и храните, който чрез процесуалния си представител я оспорва, извеждайки съображения за липса на основания за отмяна на оспорената заповед. По делото липсват данни за това кога е връчена оспорената заповед на жалбоподателя, поради което в негов интерес следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество, по наведените доводи за нарушения Върховният административен съд установи следното: Оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл. 9 от Наредба № 21 - министъра на земеделието и горите (Сега на земеделието и храните), действащ в рамките на предоставените му по закон правомощия. Действително е издадена след установения в същия член тримесечен срок, което е процесуално нарушение, но не може да се приеме за съществено, тъй като не води до накърняване интересите на жалбоподателя, спрямо който е постановен отказ. В заповедта не е посочен органа, пред който може да се обжалва и срока за това и това е процесуално нарушение, но също не може да се приеме за съществено, тъй като не е довело до промяна и нарушаване интересите на жалбоподателя. Същият е обжалвал заповедта пред компетентния орган - настоящия Върховен административен съд, жалбата му е приета за подадена в срок и като такава процесуално допустима. С това не са засегнати неговите интереси, поради което и констатираното нарушение е формално, несъщество и не водещо до отмяна на заповедта при допускането му. Що се касае до твърдението за нарушение на чл. 8, ал. 3 от Наредбата Върховният административен съд взе предвид следното: В чл. 8, ал. 2 от Наредбата изчерпателно са изброени документите, които организацията прилага към заявлението си по ал. 1. Съгласно ал. 3 на същия чл. 8 от Наредбата, "Когато представените документи са нередовни, на заявителя се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок по реда на Гражданския процесуален кодекс. Ако в определения срок от получаване на съобщението молителят не отстрани нередовностите, молбата се оставя без разглеждане". Действително по делото липсват данни, а не се и твърди, че е изпращано съобщение на жалбоподателя да отстранява констатирани нередовности. Член 8 е в глава Трета от Наредбата, уреждаща реда за признаване на организациите на производители на земеделски продукти. Този ред, както се посочи вече е свързан с подаване на заявление по ал. 1 и прилагане към него на документите по ал. 2, при липсата на нередовности при които се прилага ал. 3 - уведомяване за тях и даване на срок за отстраняването им. Видно от протокола на комисията по признаване на организации на производители, всички документи са били представени и не са констатирани нередовности, поради което не се е налагало уведомяване по ал. 3 за отстраняването им. От това следва, че и нарушение в този смисъл, както се твърди, не е допуснато. В глава втора от Наредбата са посочени условията за признаване на организациите на производители на земеделски продукти, като в чл. 6 са изброени изискванията, на които следва да отговарят, и според т. 5 трябва да имат не по-малко от 30 членове, които обработват земеделска земя или отглеждат животни в съответствие с изискванията на чл. 7. Комисията е констатирала, че организацията жалбоподател не отговаря на това изискване, след като има 10 члена. За разлика от чл. 8, условията по който са налице, разпоредбата на чл. 6 не предвижда възможност за уведомяване на констатирани нередовности. Това е така, защото се касае до изисквания които обективно съществуват или не и не биха могли да бъдат отстранени. Именно поради това и жалбоподателят не е уведомен, че не отговаря на тях, още повече, че след като е подал заявление по презумпция се приема, че е запознат с изискванията, на които следва да отговаря. След като не отговаря на едно от тях, което безспорно е задължително, основателно със заповедта на министъра му е отказано признаване на организация на производители. Заповедта като се установи по-горе е издадена от компетентния орган в рамките на законовите му пълномощия. Допуснатите при издаването й нарушения са несъществени, формални, неводещи до накърняване интереса на жалбоподателя, поради което и не съставляват основание за отмяна на заповедта. Същата е законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и оспорването с нея на основание чл. 172 от АПК следва да се отхвърли. Воден от изложеното, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение на основание чл. 172 от АПК