Решение № 291 от 15.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1569/2011 г.

Решение № 291 от 15.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1569/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 223/2010 г. на Апелативен съд гр. Варна, е подадена касационна жалба от подсъдимия П. Г. К. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник, с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Частните обвинители и повереника им, не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 22.12.2010 г. постановено по внохд. № 223/2010 г. на Апелативен съд [населено място] е потвърдена присъда по нохд. № 171/2009 г. на Окръжен съд гр. Варна с която подсъдимия П. Г. К. е признат за виновен на 10.02.2009 г. в [населено място], при управление на товарен автомобил с дк № СС 0954 СС, нарушил правилата за движение чл. 5, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Т., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" НК вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. ПО ЖАЛБАТА на под. К.: Доводите са за нарушения при оценка на доказателствата, за игнорирани и необсъдени доказателства и за липса на отговор на направени пред въззивния съд възражения. Оплакванията са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно и дори детайлно са ги обсъдили - /виж мотивите на първоинстанционната присъда/. Посочили са кои обстоятелства от предмета на доказване очертан в чл. 102 НПК, приемат за установени и на коя доказателствени основа. Категорично установено е по делото, че на инкриминираната дата, при управление на товарен автомобил К., при потегляне подсъдимия не е видял пресичащата, от дясно на ляво по посока движението, осемдесет годишна пострадала Т., прегазил я с десните предни колела и по непредпазливост причинил смъртта й. Нарушенията на чл. 5, ал. 2 ЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП са установени по безсъмнен начин, както и причинната връзка на допуснатите нарушения с настъпилия вредоносен резултат. При правилно установени факти и закона е приложен правилно. В тази връзка доводите за случайно деяние, след като са обсъдени подробно, правилно и законосъобразно са оставени без последици. Няма как да бъдат споделени и съображенията, че пострадалата "трябвало или могло да се върне", като чула запалването на двигателя на автомобила, или че е съпричинила настъпилия резултат. Пострадалата е пресичала пред спрял камион и по никакъв начин, не е допринесла за станалото. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложено на подсъдимия наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното престъпление, инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с отлагане изтърпяването му и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно, при спазване на процесуалните правила, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение