Решение № 6223 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8960/2012 г.

Решение № 6223 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8960/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Левент Исмаилов Исмаилов от гр. Русе срещу решение № 25/21.05.2012 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. № 121/2012 г. по описа на АС- Русе В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен искът на касатора на основание чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху присъденото му обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за размера до 21.62 лв, както и в частта му, в която Левент Исмаилов е осъден да заплати на ОД"Земеделие"- гр. Русе сумата от 150 лв. съдебни разноски. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби -касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити в касационната жалба съображения касаторът моли решението на АС-Русе в оспорената част да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици, като претендира и присъждане в своя полза на съдебни разноски за първата съдебна инстанция в размер на 910 лв съобразно уважената от съда част на иска. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява, представлява се от адв. Велкова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли оспореното с нея съдебно решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част. Ответникът, Областна дирекция "Земеделие"- Русе, редовно призован, не се представлява. От същия е постъпил отговор на касационната жалба, както и писмена защита по същество, в които се твърди неоснователност на касационната жалба и се развиват съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АС-Русе е образувано по искова молба от Левент Исмаилов Исмаилов за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за сумата от 7668 лв, представляваща обезщетение в размер на брутната му заплата като държавен служител, която същият би получавал, ако служебното му правоотношение не беше незаконосъобразно прекратено за периода, за който същият е останал без работа, но за не повече от 10 месеца, считано от датата на незаконното му уволнение, а именно: 13.12.2010 г. до 13.10.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 5.04.2012 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 777.38 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от датата на писмената покана - 14.04.2011 г. до предявяване на иска и направените по делото съдебни разноски. Ответникът, Областна дирекция"Земеделие"-Русе е депозирал писмен отговор на жалбата, в който е признал главния иск за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в пълния му предявен размер, а по отношение на акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата по чл. 86 от ЗЗД е признал само частта в размер на 21.62 лв. за периода от 27.03.2012 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта на административния орган за прекратяване служебните правоотношения на Исмаилов- до 5.04.2012 г. -датата на предявяване на иска пред съда. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Областна дирекция"Земеделие" - гр. Русе да заплати на Левент Исмаилов Исмаилов сума в размер на 7668 лв, представляваща дължимото му се на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. обезщетение в размер на 10 заплати за периода, за който същият е останал без работа, а именно: 13.12.2010 г. до 13.10.2011 г., отхвърлил е изцяло иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата в размер на 777.38 лв, претендирана за периода от 14.04.2011 г. до предявяване на иска и е осъдил ищеца Левент Исмаилов да заплати на ОД"Земеделие"- гр. Русе съдебни разноски в размер на 150 лв. За да постанови този правен резултат, АС- Русе, позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства, е приел от фактическа и правна страна следното: Служебното правоотношение на ищеца Левент Исмаилов, заемащ длъжността"началник" в Главна дирекция "Аграрно развитие" при Общинска служба "Земеделие"- Сливо поле /структура към Областна дирекция "Земеделие"-Русе / е прекратено със Заповед № 08-114 от 13.12.2010 г. на директора на ОД "Земеделие"-Русе. С решение № 15 от 4.04.2011 г., постановено по адм. д. № 597/2010 г. по описа на АС-Русе същата заповед е отменена като незаконосъобразна. Решението на АС-Русе е оставено в сила с решение № 4400/27.03.2012 г. по адм. д. № 6327/2011 г. по описа на ВАС, V-то отделение, поради което отмяната на заповедта за прекратяване на служебните правоотношения на Исмаилов е влязла в сила на 27.03.2012 г. Съдът, предвид събраните по делото доказателства и признаването от страна на ответника на претенцията за изплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение в размер на 10 брутни заплати, е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. /в редакцията му към датата на влизане в сила на съдебното решение, с която заповедта е отменена/ и за Левент Исмаилов е възникнало правото да претендира на това основание парично обезщетение за времето, за което е останал без работа, но за не повече от 10 месеца. По горните съображения първостепенният съд е осъдил Областна дирекция "Земеделие" - гр. Русе да заплати на Левент Исмаилов сумата от 7 668 лв, представляваща дължимото му се на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение. За да отхвърли иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на писмената покана - 14.04.2011 г. до датата на предявяване на иска, съдът е приел, че поканата от 14.04.2011 г. не е поставила ОД"Земеделие"-Русе в забава, тъй като към тази дата заповедта за прекратяване на служебните правоотношения на Исмаилов с тази дирекция все още не е била отменена с влязло в сила съдебно решение, а съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. eдва след отмяната й, т. е. едва след 27.03.2012 г. за ищеца възниква правото да претендира такова обезщетение. Независимо от обстоятелството, че в писмения отговор на исковата молба ОД"Земеделие"-Русе при условията на евентуалност е признал предявения иск за мораторни лихви само до размер от 21,62 лв. за периода от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на процесната заповед- 27.03.2012 г. до датата на завеждане на исковата претенция пред съда - 5.04.2012 г., съдът е отхвърлил иска по чл. 86 от ЗЗД и в тази част, приемайки че административният орган е валидно поканен да заплати главницата едва с предявяване на иска, а не от по-ранна дата. АС-Русе е приел, че, поради липсата на отправена покана за плащане на претендираното обезщетение за периода от възникване на правото на обезщетение - 27.03.2012 г. до 5.04.2012 г. -датата на предявяване на иска, както и поради факта, че ответникът е признал иска за главницата, са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК - ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което разноските следва да се възложат на ищеца. Решението на АС-Русе в обжалваната му част е неправилно. Неправилно съдът е приел, че предявеният акцесорен иск за мораторни лихви върху присъдената главница е изцяло неоснователен за целия, посочен в исковата молба период - от датата на писмената покана на 14.04.2011 г. за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. до датата на предявяване на иска - 5.04.2012 г. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло правните изводи на първостепенния съд за това, че поканата от 14.04.2011г-., отправена до ОД"Земеделие"-Русе, не поставя дирекцията в забава по отношение претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., тъй като правото на такова обезщетение възниква едва след отмяната на незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение с влязло в сила съдебно решение. Неоснователно е да се претендират мораторни лихви върху главница за период, за който вземането за главницата още не е изискуемо. С оглед гореизложеното правилно АС-Русе е приел, че за периода 14.04.2011 г. до 27.03.2012 г. искът за присъждане на мораторна лихва върху главницата е неоснователен. Неправилен обаче е изводът на съда за неоснователност на тази искова претенция за времето от 27.03.2012 г. до предявяването на иска - 5.04.2012 г. Върховният административен съд, трето отделение приема, че, работодателят ОД"Земеделие"-Русе изпада в забава за изплащане на полагащото се на Исмаилов обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл от датата, следваща датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебните му правоотношения- т. е от 28.03.2012 г. Тъй като законът е определил датата на възникване и изискуемост на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, не е необходимо отправянето на нарочна покана за плащане, от която да настъпва забавата за длъжника. С оглед гореизложеното, както и предвид направеното от ответника частично признание на иска по чл. 86 от ЗЗД до размер от 21.62 лв. за периода от 27.03.2012 г. до 5.04.2012 г., настоящият касационен състав намира съдебното решение в тази му част за неправилно. Същото следва да бъде отменено в обжалваната част, като ОД"Земеделие"-Русе бъде осъдено да заплати на Левент Исмаилов Исмаилов сумата от 21.62 лв. мораторна лихва за забава върху присъденото му обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за времето от 27.03.2012 г. до 5.04.2012 г. Неправилно съдът е приложил и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК като неправилно е приел, че, предвид направеното от ответника признание на иска за главницата и частично - за мораторната лихва, същият не е станал причина за завеждане на делото, поради което всички разноски в процеса следва да са за ищеца. Независимо от развитите по-горе съображения за това, че поканата от 14.04.2011 г. не поставя ОД"Земеделие"Русе в забава по отношение изплащане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., със същата покана Исмаилов все пак е уведомил работодателя си за това, че ще претендира такова обезщетение, ако би имал право на него. Нещо повече - с отговора на тази покана ОД"Земеделие"Русе е признала, че би дължала такова обезщетение от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта. Въпреки това след 27.03.2012 г. ответникът по иска не е осъществил доброволно плащане на полагащото се на Исмаилов и поискано от него обезщетение. Независимо от направеното от ответника признание на главницата, същият все пак е оспорил размера на претендираната мораторна лихва- от една страна, а от друга страна -няма данни да е извършил плащане на признатите суми, включително и към датата на предявяване на касационната жалба. С оглед гореизложеното съдът намира, че, въпреки направеното формално признание на иска, доколкото липсва доброволно плащане на претенцията и единственият начин за получаване на сумите остава присъждането им по съдебен ред, не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Решението в частта му за присъдените разноски следва да бъде отменено, като, вместо това ОД"Земеделие"-Русе следва да бъде осъдено да заплати на Левент Исмаилов Исмаилов сумата от 910 лв. съдебни разноски съразмерно с уважената част на иска. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение