Решение № 2973 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14200/2012 г.

Решение № 2973 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14200/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) против Решение № 12448 от 09.10.2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение по адм. д. № 15177/2011 г., с което по жалба на "Овергаз Юг" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, е отменен мълчалив отказ на Комисията да се произнесе по заявление на дружеството за утвърждаване на цени с вх. № Е-15-48-6/08.07.2011 г. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване, че по заявлението от 04.11.2008 г. на праводател на жалбоподателя в първоинстанционното производство за утвърждаване на цени за разпределение и снабдяване с природен газ за територията на община Асеновград, Община Пазарджик, Община Пещера и Община Първомай за периода 2009-2012 г., е издадено Решение № Ц-16/28.05.2009 г. на ДКЕВР, което е стабилен административен акт, след производство по оспорването му, приключило с влязло в сила съдебно Решение № 14723/02.12.2010 г. по адм. д. № 10744/2010 г. на ВАС. Тричленният състав на ВАС не зачел стабилитета на влязлото в сила Решение на ВАС, нито се съобразил с мотивите му, където изрично било прието, че при издаването на решението на регулаторния орган са спазени разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ /НРЦПГ/. Съдът не съобразил, че правомощието за коригиране на цените по ал. 3 на чл. 4 от Наредбата било в оперативната самостоятелност на регулаторния орган. Самата норма е диспозитивна и не може да обоснове задължение на регулаторния орган за произнасяне по искането за коригиране на цените. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата. Ответникът по касационната жалба "Овергаз Юг" АД, представлявано от изпълнителния директор, чрез юрк. М. Шейтанова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: За да приеме жалбата срещу мълчаливия отказ на регулаторния орган за основателна, първоинстанционният съд е приел, че дружеството-жалбоподател е титуляр на Лицензия за дейността разпределение на природен газ № Л-164-08/17.12.2004 г., и на Лицензия за осъществяване дейността снабдяване с природен газ № Л-164-12/27.04.2009 г., издадени от ДКЕВР и като титуляр на лицензии за осъществяване на дейностите за разпределение и снабдяване с природен газ, може да осъществява посочените дейности по цени, които съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 и чл. 30 от ЗЕ се регулират от ДКЕВР. Приел, е, че жалбоподателят е адресат на стабилен административен акт - Решение № Ц-16/28.052009 г. на ДКЕВР за утвърждаване на цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ от краен снабдител и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителните мрежи за териториите на Община Асеновград, Община Първомай, Община Пазарджик и Община Пещера, считано от 01.06.2009 г. до 2012 г., включително, като методът по който са определени цените е по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредбата за регулиране на цените на природния газ /НРЦПГ/, "горна граница на цени". Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" НРЦПГ, при този метод ДКЕВР утвърждава цени на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период по посочена в разпоредбата формула, а съгласно чл. 4, ал. 3 от същата разпоредба, при прилагането на методите по ал. 1, т. 2 при всеки ценови или регулаторен период необходимите годишни приходи и /или цените могат да бъдат коригирани въз основа на недовзетия/надвзет приход, дължащ се на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи от предходния ценови или регулаторен период по методика, утвърдена от комисията. Първоинстанционният съд е приел, че със Заявление вх. № Е-15-48-6 от 08.07.2011 г. дружеството е поискало именно такова изменение на определените вече цени и по това заявление, въпреки задължението на регулаторния орган, не е проведена процедурата по чл. 25 и сл. от Наредбата и няма произнасяне, което има смисъл на мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт. Съдът е приел, че предвид спецификата на искания акт, на осн. чл. 173, ал. 2 АПК, съдебният контрол за законосъобразност е ограничен до проверка на съществуването на законоустановените предпоставки за произнасяне на компетентния административен орган, но не и до самото съдържание на неговото решение, поради което е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката по заявлението за ново произнасяне на компетентния орган. Решението е валидно, допустима и правилно. Регулаторният орган е бил сезиран със заявление по чл. 4 вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от посочената по-горе Наредба за изменение на определени цени с Решение № Ц-16/28.052009 г. на ДКЕВР за утвърждаване на цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ от краен снабдител и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителните мрежи за териториите на Община Асеновград, Община Първомай, Община Пазарджик и Община Пещера, считано от 01.06.2009 г. до 2012 г., включително. Правилно първоинстанционният съд е приел това заявление за искане за издаване на индивидуален административен акт по чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката до компетентния регулаторен орган, като последният не е провел процедура по заявлението, нито се е произнесъл. Основният довод в касационната жалба за несъобразяване на силата на пресъдено нещо на решение на ВАС, с което окончателно е стабилизирано издаденото вече Решение на ДКЕВР за определяне на цени от 2009 г., е неоснователен, тъй като предметът на преценката за законосъобразност в производството по оспорването на Решението от 2009 г. е различен от процесния индивидуален административен акт и след като нормативен акт позволява подаване на искане за изменение на определени вече цени, мълчаливият отказ по искане за такова изменение е приравнен на различен индивидуален административен акт. Неоснователно е и другото основно възражение в касационната жалба- относно несъобразяване на характера на нормата на чл. 4, ал. 3 от Наредбата. Заявлението, по което е образувано административното производство не е основано на тази норма или поне-не само на нея, тъй като в жалбата до първоинстанционния съд ясно е казано, че заявлението е за годишно изменение на определените вече цени по метода на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредбата. Така правилно е приел и първоинстанционният съд и с основание съдът е приел, че регулаторният орган не може да откаже разглеждането на това заявление при описаната в Наредбата процедура. Правилно съдът е приел, че издаването на искания административен акт е предоставено на преценката на регулаторния орган, поради което след отмяната на мълчаливия отказ делото следва да се върне като преписка на ДКЕВР за провеждане на процедурата, в съответствие със закона, при спазване и проверка на изискванията на цитираната глава от НРЦПГ, по реда на чл. 173, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия