Решение № 2591 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 520/2017 г.

Решение № 2591 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 520/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, представлявана от изпълнителния директор В. Вълков, подадена чрез юрк. Е. И., против решение № 105 от 24.11.2016 г., постановено по адм. д. № 63/2016 г. по описа на Административен съд - Ш., в частта му, с което агенцията е осъдена да заплати на И. И. В. сумата от 450 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и в частта за разноските. В останалата част решението е влязло в сила. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че решението противоречи на събраните по делото доказателства и материалния закон. Направено е възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответната страна - И. И. В., с писмено отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) е осъдена да заплати на И. И. В. сумата от 450 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 26-17/27.03.2015 г. на Началник отдел "Рибарство и контрол" - гр. Ш., Главна дирекция "Рибарство и контрол" на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. С.. Административният съд е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на ИАРА. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 26-17/27.03.2015 г. на Началник отдел "Рибарство и контрол" - гр. Ш., Главна дирекция "Рибарство и контрол" на ИАРА на И. И. В. на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. за осъществено административно нарушение по чл. 65 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗРА. Посоченото НП е отменено с Решение № 440/12.08.2015 г. по ВАНД № 543/2015 г. по описа на Районен съд Ш.. По повод на касационна жалба на ИАРА е образувано КАНД № 243/2015 г. по описа на Административен съд Ш., който с Решение № 232/02.11.2015 г. потвърдил отменителното решение на районния съд. На стр. 17 от касационното дело на АС Ш. е приложено пълномощно от страна на И. И. В. по отношение на адвокат Е. Г., който да го представлява и защитава по КАНД № 243 по описа на Шуменски административен съд за 19.10.2015 г., което е датата на провеждане на откритото съдебно заседание по делото. На гърба на посоченото пълномощно е и Договор за правна защита и съдействие серия Б, № 0000075350/19.10.2015 г. със страни И. И. В. и адвокат Е. Г., като основанието и предметът на договора е процесуално представителство и защита по КАНД № 243/2015 г., по повод на което ищецът е заплатил 450 лв. в брой на адв. Гандев. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование - юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и в касационната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответната страна по настоящото дело - И. И. В., не е била представлявана от адвокат и не е направила искане за присъждане на разноски, поради което не следва да се разглежда възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ИАРА. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение