Решение № 4479 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16350/2013 г.

ВАСVI отделение01.04.2014 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5572 от 19.08.2013 г. по административно дело № 11224/2012 г. на Административен съд - София-град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4479 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16350/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център БОРОЛА" ООД, ЕИК 175462146, срещу решение № 5572 от 19.08.2013 г., постановено по административно дело № 11224 по описа за 2012 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на "Диагностично-консултативен център БОРОЛА" ООД срещу издадената от директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) писмена покана с изх. № 29-07-92 от 03.09.2012 г. за доброволно възстановяване на сумата от 636.81 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въз основа на тях е формулирано искане за отмяна на решението. Ответникът по касация - директорът на Столична здравноосигурителна каса, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционния съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е оспорената от "Диагностично-консултативен център БОРОЛА" ООД писмена покана с изх. № 29-07-92 от 03.09.2012 г. на директора на СЗОК, с която адресатът е поканен да внесе доброволно в полза на НЗОК сума в размер на 636.81 лв., представляваща превишение на определените от Касата регулативни стандарти (РС) за четвъртото тримесечие на 2011 г. По делото е установено, че с част от издадените от лекари - служители на жалбоподателя (в качеството му на изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/) през процесния период медицински направления за консултация или провеждане на съвместно лечение бл. МЗ-НЗОК № 3, и медицински направления за медико-диагностична дейност бл. МЗ-НЗОК № 4, са назначени медицински дейности извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на определените брой и стойност на индивидуалните регулативни стандарти, заплатени от Националната здравноосигурителна каса на изпълнители на медицинска помощ (ИМП), чийто общ размер се равнява на горепосочената сума. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и в съответствие с приложимия материален закон в мотивите на проверяваното решение е прието, че процесната писмена покана е материално законосъобразна, издадена е от компетентен административен орган в установената форма при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива) е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на извънболнична медицинска помощ през четвъртото тримесечие на 2011 г. по договор с НЗОК, са определени с протоколи към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти за този период. От данните по делото е видно, че лечебното заведение с издадените направления бл. МЗ-НЗОК № 3 и бл. МЗ-НЗОК № 4 е превишило определените му РС за процесните периоди извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, съгласно чл. 43 от ИД. Стойността на неоснователно заплатените от НЗОК суми е в размера, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми, послужил като фактическо основание за издаване на писмената покана. Пред първата съдебна инстанция не е опровергана формалната доказателствена сила на констатациите в протокола за неоснователно получени суми. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което тези суми подлежат на връщане от касатора. Винаги, когато изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определените му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения и възможностите за компенсиране, следва да възстанови заплатените заради това средства в бюджета на НЗОК. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г., за заплащане на медицинските дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти и тяхното превишение е извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от СЗОК по реда на чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, при спазване на предвидената процедура в чл. 76а от същия закон. Процесната покана е и материално законосъобразна с оглед коректното приложение на материалния закон - Закон за бюджета на НЗОК за 2011 г. и клаузите на чл. 43 и чл. 54, ал. 1 от договор № 222545/11.02.2012 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Върховният административен съд не споделя наведените и пред настоящата инстанция доводи от касатора в насока, че в отчета са включени и допълнително отпуснатите с протоколи 4 броя направления за ядрено-магнитен резонанс. Въпреки твърдението, че са включени в спецификациите приложени по делото на стр. 2, в раздел тип 1 или тип 2, не може да се установи дали разходваните от дружеството направления са именно за ядрено-магнитен резонанс. В извлечението от електронните отчети на изпълнителите на МДД за отчетени МДД, назначени в периода месеците октомври, ноември и декември 2011 г. от специалистите, работещи в ДКЦ "БОРОЛА" ООД няма включени направления с код на изследване 10.02, което опровергава касаторовото твърдение, че сумите за ядрено-магнитен резонанс, усвоени от ДКЦ "БОРОЛА" ООД за последното тримесечие на 2011 г. следва да бъдат признати от РЗОК и с тази стойност да се намали констатираното от административния орган надвишаване на стойностите на МДД за периода. Правилно е прието от административния орган, че при изготвяне на отчета за превишението на определените стойности за назначаване на медико-диагностични дейности с бл. МЗ-НЗОК № 4 не са включени сумите, отпускани за ядрено-магнитен резонанс на основание мотивирано писмо от страна на лечебното заведение. Касата дължи плащане само в рамките на договорените между страните регулативни стандарти, и излизането извън тези рамки трябва да бъде за сметка на лечебното заведение, защото надвишава обема на медицински дейности, предмет на договора, който другата страна - НЗОК, е приела да финансира. Нарушаването на регулативните стандарти причинява финансова щета на НЗОК, която следва да се репарира. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовия ред в сферата на здравното осигуряване. Регулативният стандарт е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична помощ и медико-диагностична дейност. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в рамките на определения му регулативен стандарт се удостоверява с подписването на протоколите за възлагане на регулативни стандарти. Излизането извън рамките на определените регулативни стандарти трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил относимите материалноправни разпоредби, а доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание, не могат да бъдат споделени, като в това отношение касационният съдебен състав изцяло споделя изложеното от прокурора от Върховна административна прокуратура в проведеното по настоящото дело съдебно заседание. След като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения и задължението за компенсиране, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. При този изход на спора тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

4