Решение № 15630 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2019 г.

Решение № 15630 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. Асенов е подал касационна жалба срещу решение № 119/7.01.2019 г. по адм. дело № 1427/2018 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлен предявения от него иск против Дирекцията за национален строителен контрол за сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск и да се присъдят разноски. Дирекцията за национален строителен контрол е поискала отхвърлянето на жалбата, като е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери допустимостта на касационната жалба и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. Асенов, с която срещу Дирекцията за национален строителен контрол е предявен иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, причинени от отменената по съдебен ред заповед №ДК-11-Сф-1/6.01.2015 г. на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол - Софийска област" при Регионална дирекция "Национален строителен контрол - Югозападен район", с която е било отменено разрешение за строеж № 9/15.01.2015 г. за обект "вилна сграда" със застроена площ – 89.22 кв.м, с разгъната застроена площ - 157.26 кв.м, находящ се в поземлен имот № 112, местността "Мало равнище", в землището на село Горни окол, община Самоков. С решение № 114/9.01.2017 г. по адм. дело № 1661/2016 г. на Административния съд – София град искът на М. Асенов е бил отхвърлен. С решение № 1569/6.02.2018 г. по адм. дело № 3699/2017 г. на Върховния административен съд решението на първоинстанция съд е било обезсилено като недопустимо по съображения, че съдът се е произнесъл по непредявено основание. Касационната инстанция констатирала, че ищецът претендира обезщетение за вреди, причинени от отменен административен акт, а не обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразно действие/бездействие на административния орган. При новото разглеждане съдът установил, че със заповед №ЛС–01-701/23.07.2012 г. на кмета на община Самоков е разрешено изработването на подробен устройствен план - план за застрояване на имот № 112, находящ се в местността "Мало равнище", землището на село Горни окол, община Самоков. Със заповед №ЛС-01-979/17.09.2012 г. на кмета на община Самоков е одобрен подробен устройствен план – план за застрояване на имота. М. Асенов в качеството си на собственик на имот пл. № 112 подал заявление за издаване на разрешение за строеж за изграждане на сграда. По искането бил постановен отказ № 3/29.08.2013 г. на главния архитект на община Самоков за издаване на разрешение за строеж. М. Асенов обжалвал отказа по административен ред, но жалбата му била отхвърлена със заповед №ДК-10-ЮЗР-34/19.03.2014 г. на началника на Регионална дирекция "Национален строителен контрол - Югозападен район". Тази заповед била отменена с решение на Административния съд - София област. Със същото решение бил отменен и отказът за издаване на разрешение за строеж № 3/29.08.2013 г. на главния архитект на Община Самоков. Въз основа на указанията в съдебното решение главният архитект на община Самоков издал на М. Асенов разрешение № 9/15.01.2015 г. за строеж на вилна сграда. Със заповед №ДК–11-Сф-1/6.01.2015 г., изменена със заповед за поправка на очевидна фактическа грешка, началникът на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - Софийска област при Регионална дирекция "Национален строителен контрол" - Югозападен район" отменил издаденото разрешение за строеж № 9/15.01.2015 г. Заповедта била оспорена от ищеца пред съда и отменена с решение № 606/31.07.2015 г. по адм. дело № 241/2015 г. по описа на Административния съд - София област. За доказване на твърденията по исковата молба, че ищецът понесъл неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна заповед №ДК–11-Сф-1/6.01.2015 г. съдът събрал показания на свидетели, от които установил, че след спирането на строежа ищецът станал унил, загрижен. То бил сринат емоционално, тъй като бил вложил пари в закупуването на строителни материали, но при последващата забрана да строи имал притеснения дали ще се справи финансово. Чувствал се унижен, станал избухлив, често спорел с родителите си, изживявал сериозно проблемите си, дори мислел да напусне страната. Освен забавянето на строителството му откраднали и част от строителните материали, което го съсипало. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд приел, че е искът е неоснователен, тъй като като била установена само първата от предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен незаконосъобразен административен акт. В исковата молба не се твърдели конкретни физически преживявания на ищеца - твърденията му били за психични и емоционални проблеми, стрес и множество притеснения. Не били ангажирани писмени доказателства, от които да е видно в какво се изразяват преживените болки и страдания, в какъв обем и в каква степен са се проявили, доколко е засегната личността на ищеца, качеството му на живот, наложило ли се е посещение при специалисти, предприето ли е лечение и колко време е продължило. Събраните свидетелски показания не били конкретни, свидетелите давали сведения за обща емоционална неустойчивост, която била характерна за по-голямата част от жителите на страната. Въпреки липсата на строително разрешение ищецът започнал строителството и ако беше изчакал издаването на разрешението за строеж, не би преживял твърдените негативни емоции. Свидетелите свързвали психическото състояние на ищеца с откраднатите строителни материали, което изключвало отговорността на ответника. Освен това моралните категории от типа на психически стрес, душевни страдания, яд и други, не подлежали на обезвреждане по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно, тъй като е постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е направил доказателствени изводи, които не съответстват на фактите, установени от събраните по делото доказателства. В голямата си част мотивите на обжалваното решение преповтарят мотивите на обезсиленото от Върховния административен съд решение № 114/9.01.2017 г. по адм. дело № 1661/2016 г. на Административния съд – София град. Не е ясно какво е имал предвид административният съд, посочвайки, че в исковата молба не се твърдели "конкретни физически преживявания". Съдът счел за недоказани твърденията на ищеца, че понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания, въпреки съдържащите се в показанията на свидетелите сведения, които сочат противното. Не може да се сподели преценката на административния съд, че свидетелските показания не били конкретни, както и че свидетелите свързвали притесненията на ищеца само с откраднатите строителни материали. В нарушение на процесуалния закон административният съд се позовал на отсъствието на представени от ищеца писмени доказателства за възникването на неимуществени вреди, въпреки че в закона няма ограничение, според което подобни обстоятелства се доказват само с писмени доказателства. Никъде в исковата молба не се съдържа твърдение, че отмененият като незаконосъобразен административен акт е довел до увреждане на здравето на ищеца, което да е изисквало посещения при лекари с издаване на медицински документи. В исковата молба ясно е записано, че понесените от ищеца вреди се изразяват във психични и емоционални проблеми, стрес и множество притеснения. Административният съд е направил противоречаща на закона и на събраните по делото гласни доказателства преценка, че моралните вреди не подлежат на обезщетяване. Породените от незаконосъобразна административна дейност негативни психически преживявания като раздразнение, гняв, тревога, представляват неимуществени вреди, които съдът обезщетява по справедливост. Констатацията, че и други хора изживяват тревоги от такъв характер, не означава, че преживяванията не могат да бъдат окачествени като неимуществени вреди. Това че те са характерни за много хора, попаднали в подобно положение, не изключва възможността за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Видът и интензивността на емоциите имат значение за определянето на размера на обезщетението. Засягането на значими ценности и по-голямата сила на преживяванията предполагат по-висок размер на обезщетението, което не означава, че типичните отрицателни емоции, със средна степен на интензивност, не подлежат на обезщетяване. Не кореспондира с фактите по делото, и изводът, че вредите нямало да бъдат претърпени, ако ищецът беше изчакал издаването на разрешение за строеж. Всъщност исковата претенция за обезщетяване на вреди се основава на отмяната на незаконосъобразен административен акт, с който органът отменя издаденото по искане на ищеца разрешение за строеж, и това е установено с влязло в сила съдебно решение. Първоинстанционният съд не се произнесъл в диспозитива на съдебния акт и относно претендираната от ищеца законна лихва върху главницата, което сочи на непълнота на съдебния акт. Поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне на съда за ново разглеждане. Тъй като разглеждането на делото продължава, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК разноските на страните за това производство не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд