Решение № 4726 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2626/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОДОВИ ПОКРИТИЯ” ЕООД, ЕИК 175437997, чрез адв. Бърчев, против Решение № 143/05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2022/2025 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва крайното заключение на съда с твърдения за съществени пропуски при преценката на фактите и доказателствата по делото. Счита че са налице изискуемите предпоставки да бъдат признати отчетените разходи от дружеството и право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. В тази връзка се позовава на писмените доказателства, удостоверяващи извършените услуги и тяхното изследване според допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и обжалвания РА. Аргументите се поддържат от процесуалния представител в с.з. на 24.03.2026 г. Претендира деловодни разноски в размер на платената държавна такса за обжалване. Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Кожухарова, оспорва касационната жалба като неоснователна в хода на делото и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно изготвен списък на разноските. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София – град е бил РА № Р-22221124000084-091-001/07.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1628/17.12.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди от м. 07.2022 г. до м. 08.2023 г. са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 14 030,86 лв. и законна лихва в размер на 3 323,91 лв., както и за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 6 893,92 лв. и лихви в размер на 1 201,30 лв. По фактите решаващият съд е установил, че ревизионното производство със съответния обхват е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221124000084-020-001/08.01.2024 г., издадена от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София. Въз основа на събраните доказателства при ревизията, вкл. присъединените документи от предходното контролно производство, завършило с РА № Р-22221122003700-091-001/22.03.2023 г., на дружеството-жалбоподател не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 554,86 лв. по фактури, издадени от „Павлинов Груп“ ЕООД, в размер на 2 760 лв. по две фактури, издадени от „Е-Къмпани 2023“ ЕООД, в размер на 1 716 лв. по две фактури, издадени от „Кей Ви Строй“ ЕООД. Счетоводният финансов резултат за 2022 г. е увеличен със сума в размер на 90 691,01 лв. във връзка с отчетените разходи по фактури от „ММК Консулт 2019“ ЕООД, „АТМ Консулт 2021“ ЕООД, „Кей Ви Строй“ ЕООД и „Павлинов Груп“ ЕООД. По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Заключението на вещото лице Ковачева е приобщено към доказателствата в с.з. на 24.09.2025 г. и е кредитирано като обективно и компетентно. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е формирал извод за издаването на акта от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в изискуемата форма по чл. 120 ДОПК и при липса на допуснати съществени процесуални пороци за отмяна на акта. Първоинстанционният съд е достигнал до заключение за правилно приложение на относимите материални разпоредби с РА и е отхвърлил оспорването. По отношение на процесните фактури е приел, че не са спазени принципите на документална обоснованост, визирани в ЗСч. и ЗДДС. Съгласно мотивите, предметът на фактурите е свързан с основната икономическа дейност на ревизираното лице, но въз основа на събраните доказателства по делото не се установява извършването на услугите и техните параметри. На следващо място е посочил, че не се установява и принципната възможност доставчиците да изпълнят доставките. Освен фактури, договори и приемо-предавателни протоколи, жалбоподателят не разполага с други преки или косвени доказателства, установяващи реалността на доставките. Съдът е направил извод, че са налице достатъчно доказателства за знание в жалбоподателя за участие в изкуствена правна конструкция, която по своя характер представлява по смисъла на ЗДДС данъчна измама, няма изискуем данък, нито задължение за неговото начисляване, следователно и няма как да бъде ползвано право на приспадане на данъчен кредит. Възприел е изводите в РА за липса на документална обоснованост на разходите по фактурите и за отклонение от данъчно облагане в хипотезата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните оплаквания по същество за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Релевантните факти и събраните доказателства не са обсъдени по отделно и в тяхната взаимовръзка с оглед на приложимите разпоредби на ЗДДС и ЗКПО. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Получателят по доставката - „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОДОВИ ПОКРИТИЯ” ЕООД, е длъжен да установи всички положителни факти и да докаже реалността на сделките по фактурите от „Е-Къмпани 2023“ ЕООД, „Павлинов Груп“ ЕООД, „Кей Ви Строй“ ЕООД, но за разлика от приетото от решаващия съд в това отношение, от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Елементи извън състава на данъчното предимство в случая подлежат на доказване от страната, която основава възражения върху тях - арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. В т. 61 и т. 65 от решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 Съдът на ЕС изрично изяснява, че органите по приходите не могат да прехвърлят доказателствената тежест, като изискват от получателите по доставките доказателства, касаещи възможността на техните доставчици да осъществят услугите и при липса на такива да отказват правото му на данъчен кредит. Като налага на данъчнозадължените лица изброените изисквания — при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоредби, собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица. В тази насока са решенията на Съда на ЕС по дело С-285/11, по дело С-324/11, по дело С-18/13, по дело C-281/20, по дело С-277/14 и други. Първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. изолирано от безспорните факти по делото. Дали доставчикът е разполагал с работници, които да обезпечат технически дейностите по предоставянето на услугите или обстоятелства във връзка със спазване на трудовото и осигурителното законодателство, не могат да се вменяват като отговорност на получателя, без органът по приходите да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Съдът не е мотивирал конкретно защо приема твърдението на органите по приходите, че доставките са изцяло симулативни и оформени единствено документално, с което ревизираното лице е било наясно. Необосновано е поставил условие за наличие на доказателства за реално прехвърляне на собственост върху индивидуално определени по вид, обем и характер вещи при положение, че предмет на процесните доставки са единствено услуги. В противоречие със събраните доказателства по делото са изводите на съда, че по фактурите, издадени от „Е-Къмпани 2023“ ЕООД, „Павлинов Груп“ ЕООД, „Кей Ви Строй“ ЕООД и по отношение на доставките от „АТМ Консулт 2021“ ЕООД, „ММК Консулт 2019“ ЕООД във връзка с облагането по ЗКПО, не са спазени принципите на документална обоснованост ЗСч. и ЗДДС. Писмените доказателства са представени при осъществената текуща и предходна ревизия, както от „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОДОВИ ПОКРИТИЯ“ ЕООД, така и от по-голямата част от контрагентите - от „Е-къмпани 2023“ ЕООД в отговор от 21.03.2024 г. на връчено ИПДПОЗЛ № П-22221424021341-040-001/05.02.2024 г.; от „АТМ Консулт 2021“ ЕООД в отговор от 08.03.2024 г. на връчено ИПДПОЗЛ № П-22221024020591-040-001/01.02.2024 г. и при предходна проверка с вх. № 53-00-2682/29.11.2022 г.; от „ММК Консулт 2019“ ЕООД в отговор от 08.03.2024 г. на ИПДПОЗЛ № П-22220424020594-040-001/01.02.2024 г. Въпреки че същите е следвало да бъдат приложени по делото от приходната администрация, това не е сторено. Съответните първични документи – договори, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, книга за инструктаж по безопасност и актове за приемане на строително-ремонтни дейности за конкретни обекти по фактурите от „Павлинов Груп“ ЕООД, фискални бонове, хронологии и аналитичност на счетоводни сметки, оборотни ведомости и др., послужили за изготвяне на ССЕ, са представени от жалбоподателя към молба от 22.10.2025 г. (л.л. 196-358 от делото) и са приети без оспорване от ответника съобразно факта и констатацията на процесуалния му представител, че административната преписка не е била надлежно комплектована и изпратена в цялост пред съда. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че по делото са налице достатъчно доказателства за осъществени реални доставки по процесните фактури. При аналогична фактическа и правна обстановка са постановени Решение № 10221/22.10.2025 г. по адм. д. № 7561/2025 г. по описа на ВАС и Решение № 2936/17.03.2026 г. по адм. д. № 971/2026 г. по описа на ВАС. Ревизираното дружество правилно е приспаднало разходите и органите по приходите незаконосъобразно са извършили корекция на финансовия му резултат за 2022 г. в размер на 90 691,01 лв. Първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение за отмяната на РА, потвърден с Решение № 1628/17.12.2024 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП. При този изход от делото решението на АССГ подлежи на отмяна и в частта за разноските. С оглед своевременната претенция и на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на касатора се дължи сума в общ размер на 129,67 евро, включваща внесените държавни такси за обжалване от 25,57 евро (50 лв.) за първоинстанционното и 104,10 евро за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,