Решение № 12329 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3513/2017 г.

Решение № 12329 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3513/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя М. К., срещу решение № 2 от 01.02.2017 г., постановено по адм. дело № 496/2016 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществените нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се отмени оспорения акт. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РДНСК - Югоизточен район, чрез юрк. П. като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – главният архитект на община Стара Загора, чрез пълномощника си адв. В., поддържа доводи за основателност на касационната жалба. Ответниците - В. Г. И., В. Д. В., П. И. Ж., М. Т. М., Х. И. К., Д. П. Г., И. В. И., Д. Н. К., И. Д. И., Р. П. Д., В. Г. М., С. Р. Н. и В. Д. Д. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, е отхвърлил жалбата на [фирма] и на изпълняващия длъжността главен архитект на община Стара Загора срещу заповед № ДК-10-ЮИР-49/26.10.2016 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, в частта, с която е отменено разрешение за строеж (РС) № 19-373/21.07.2016 г., издадено от главния архитект на община Стара Загора, ведно с одобрения проект за обект: "Магазин за промишлени стоки /преустройство на гаражи № 6 и № 7 и складови помещения № 10, № 11, № 12, № 13 и № 14 на първи етаж със ЗП и РЗП 47. 84 кв. м, строеж ІV категория/" в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], като неоснователни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на предвидената процедура и при спазване на относимите материално – правни разпоредби. Обосновал е извод за наличие на приетото от началника на РДНСК – Югоизточен район несъответствие на процесните строителни книжа с нормативно регламентираните изисквания към тях по чл. 37, ал. 4 ЗУТ във вр. с чл. 24, ал. 1, Таблица 2, т. 2 от Наредба № 2/29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Изложил е съображения, че условията за преустройство и промяна предназначението на обекти за нежилищни нужди в заварена жилищна сграда, предвидени в чл. 38, ал. 5 и ал. 9 ЗУТ, не са нарушени. Приел е, че с разрешеното преустройство на двата гаража сградата, в която те се намират, няма да бъде обезпечена с изискуемите места за паркиране /гариране по действащите правила към момента на разрешаване на строителството - 2013 г. и на въвеждането й в експлоатация - 2015 г. При намаляване броя на гаражите ще се получи несъответствие с броя на жилищата, което е в нарушение на действащата към датата на издаване на оспореното РС № 19-373/21.07.2016 г. разпоредба на чл. 37, ал. 4 ЗУТ и законовото изискване да се осигурят места за паркиране съобразно броя на жилищата. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е обосновал правните си изводи при правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна е установено, че за жилищна сграда с ОСД - магазин за промишлени стоки и гаражи в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място] е издадено РС № 1909-412/07.08.2013 г. на главния архитект на община Стара Загора и разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-40/06.08.2015 г. Сградата е въведена в експлоатация с 26 бр. апартаменти, 13 бр. гаражи и 13 бр. паркоместа. В конкретния случай е одобрен инвестиционен проект и е издадено РС за магазин за промишлени стоки - преустройство на два гаража и пет складови помещения на първи етаж в съществуващата жилищна сграда. Отмяната на строителните книжа е на основание нарушение на чл. 37, ал. 4 (нова, ДВ, бр. 101/22.12.2015 г.) ЗУТ, тъй като към проекта липсва доказана възможност за запазване на броя гаражи или алтернативното осигуряване на паркирането в имота за толкова самостоятелни обекта, колкото са били към момента на въвеждане на сградата в експлоатация. Правилно е прието, че по отношение на съществуващата жилищна сграда е изпълнено изискването на чл. 43, ал. 1 ЗУТ и чл. 24, ал. 1, Таблица 2, т. 2 от Наредба № 2/29.06.2004 г. минималният брой на местата за паркиране и гариране на МПС да съответства на броя на жилищата в сградата. Изискването за предвиждане в проектите на места за гариране/паркиране е предвидено в чл. 43, ал. 1 ЗУТ и това изискване е за нови сгради. В конкретния случай действително не се касае за такъв строеж, а за преустройство и промяна на предназначение на съществуващи обекти от нежилищни нужди също в друг вид нежилищни нужди с обединяването им, в заварена сграда, но това не означава, че законовото изискване е неприложимо за случая. На практика с предвиденото преустройство се намалява броят на гаражите с два, като се нарушават изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗУТ и на чл. 24, ал. 1, Таблица 2, т. 2 от Наредба № 2/29.06.2004 г., които са били изпълнени към датата на въвеждане на сградата в експлоатация. Следователно, както към момента на първоначално издаденото РС за строеж на сградата и на въвеждането й в експлоатация, така и към датата на издаване на разрешението за строеж за преустройство съгласно чл. 37, ал. 4 ЗУТ, се предвижда осигуряване на необходими места за паркиране с инвестиционния проект, които да съответстват на броя на жилищата в сградата. Няма спор, че в случая разрешеното преустройство не попада в хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, поради което не се изисква съгласие на етажните собственици, както и не е в обхвата на забраната по ал. 9 на същата разпоредба, тъй като за новия обект не следва да се осигурява гараж или място за паркиране в имота. Тези обстоятелства обаче не водят до извод за отпадане на законовото изискване за осигуряване на необходимия брой гаражи и места за паркиране спрямо жилищата в сградата. Безспорно е установено по делото, че в инвестиционния проект не е заложено компенсиране с места за паркиране в резултат на преустройството на двата гаража. Фактът, че те не са собственост на лица с право на собственост върху апартаменти в сградата, не влияе на предназначението им като гаражи, предвидени като такива съобразно броя на жилищата. С оглед изложеното съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,