Решение № 1856 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5588/2013 г.

Решение № 1856 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5588/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ибрахим Хусеин Ибрахим Абусултан, без гражданство, против решение № 1832 от 18.03.2013 г. постановено по адм. дело № 14563/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването против решение № 787/12.11.2012 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Славова, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Ибрахим Абусултан, без гражданство, против решение № 710/16.10.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно страната му на произход - Палестинска национална автономия. Административния съд е направил подробен анализ на разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и 5 относно разбирането на понятието "преследване " като нарушаване на основните права на човека. Стигнал е до извода, че преследването се явява такова събитие в живота на търсещия закрила, което предполага ярък и конкретен непротиворечив спомен за преживяното или страха това да не се случи, а в конкретния случай това не е било налице, тъй като липсват данни за насилие по отношение на бежанеца. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Използвана е и информацията, съдържаща се в бележките на ВКБООН. Отчетено е, че съгласно насоките на ВКБООН молбите на гражданите на Афганистан за предоставяне на закрила, трябва да бъдат разглеждани на индивидуален принцип. Съдът е отбелязал, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не се установява по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Законосъобразно и правилно, с оглед изложените в решението мотиви, съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Не се установяват данни за наличие на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито конкретна реална заплаха от тежки посегателства и лични заплахи срещу живота и личността на касатора. Съдът е съобразил и практиката на Европейския съюз по дело С-465/2007 г. и директива 2004/83/ЕО и правилно е приел, че молителя не принадлежи към някоя от рисковите групи според насоките на ВКБООН. Информацията, съдържаща се в справките за ситуацията в Палестинската автономия не може да я определи като въоръжен вътрешен или международен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие, поради което законосъобразно е постановено от съда отхвърляне на жалбата на касатора. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички обстоятелства, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,