Решение № 12629 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9355/2014 г.

Решение № 12629 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9355/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на гл. 14 от АПК, образувано по искане за отмяна на Борислав Губеров от гр. София на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК и чл. 246, ал. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 14450 от 05.11.2013 г. по адм. д. № 475/2013 г. на Върховен административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила решение № 1669 от 19.11.2012 г. по адм. д. № 537/2012 г. на Административен съд-Благоевград. Твърди се, че молителя /искателя/ не е бил конституиран в производството по адм. д. № 537/2012 г. на Административен съд-Благоевград, въпреки, че е пряко засегнат от оспорвания административен акт, като собственик на имот в обхвата на оценката на въздействие върху околната среда по оспореното решение № БД-03/08.12.2009 г. на и. д. директора на РИОСВ-Благоевград. Излагат се подробни доводи и за новооткрити доказателства по т. 1, чл. 239 АПК и се претендира отмяна на решенията и връщане на делото за ново разглеждане от Административен съд-Благоевград, при надлежно конституиране на Губеров. Ответниците директора на РИОСВ-Благоевград и кмета на Община Разлог, в писмени становища, излагат доводи за неоснователност на искането за отмяна на всички заявени основания . Ответницата Росица Терзиева не взема становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че искането за отмяна на влезлите в сила решения на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, но от ненадлежна страна и е недопустимо по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна по р. 1, гл. 14 от АПК /по реда на чл. 239, т. 1 - 6/ има страна по делото, за която съдебния акт е неблагоприятен. Безспорно е обстоятелството, че искателя Губеров не е участвал в първоинстанционното и касационното производства по оспорване валидността на решение № БД-03/08.12.2009 г. на и. д. директора на РИОСВ-Благоевград, поради което не разполага с активна легитимация да иска отмяна на постановените решения в тези производства /решение № 14450 от 05.11.2013 г. по адм. д. № 475/2013 г. на Върховен административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила решение № 1669 от 19.11.2012 г. по адм. д. № 537/2012 г. на Административен съд-Благоевград/. Следователно искането за отмяна на основание чл. 239, т1 и т. 5 от АПК се явява недопустимо и в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството - да се прекрати. Искането за отмяна по чл. 246, ал. 1 от АПК е процесуално допустимо като подадено в срок, но разгледано по същество - неоснователно. С решение № 14450 от 05.11.2013 г. по адм. д. № 475/2013 г. на Върховен административен съд, пето отделение е оставено в сила решение № 1669 от 19.11.2012 г. по адм. д. № 537/2012 г. на Административен съд-Благоевград., с което е отхвърлена жалбата на Росица Терзиева за прогласяване нищожността на решение № БД-03/08.12.2009 г. за оценка на въздействие върху околната среда, издадено от и. д. директора на РИОСВ-Благоевград. За да е налице хипотезата на чл. 246, ал. 1 АПК молителя /искателя/ следва да не е бил страна по делото, въпреки, че е имал качеството на заинтересувана страна и постановено и влязло в сила решение по делото да разпростира силата на присъдено нещо и по отношение на него, както и решението да е неблагоприятно. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като Борислав Губеров не разполага с гарантирано от нормативен акт право на участие в производството по оспорване валидността на решение № БД-03/08.12.2009 г. за оценка на въздействие върху околната среда, издадено от и. д. директора на РИОСВ-Благоевград. Освен това съдебното решение, с което се отхвърля жалба за прогласяване нищожност на индивидуален административен акт е с установителен характер и няма сила за трети лица, т. е. не рефлектира в правната сфера на трети неучаствали в делото лица-по аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК. Неоснователно е позоваването в искането за отмяна на нормата на чл. 131 ЗУТ, тъй като тя е специална и е относима единствено за кръга заинтересовани лица при оспорване на актове за одобряване на подробни устройствени планове /ПУП/ и изменения на ПУП. С оглед на изложеното, искането за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК се явява неоснователно, поради което и на основание чл. 248 АПК следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав