Решение № 855 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1640/2013 г.

Решение № 855 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1640/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 174 от 27.11.2012 г., постановено по адм. дело № 343/2012 г. от Административен съд - Перник, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22592/12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Христо Евгениев Тодоров, от с. Рударци, община Перник, област Перник, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Христо Евгениев Тодоров, от с. Рударци, община Перник, е отменил посочения по-горе АУПДВ на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с който е установена, като недължимо платена сума в размер на 12 510,27 лв., за 2009 г. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 14/050609/13005. Съображенията за това са били, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в липса на мотиви. За посоченото недължимо плащане на финансова помощ за подпомагане на площи, по делото не били приложени доказателства. От административната преписка не ставало ясно как са установени площите, които са негодни за подпомагане, от кого са извършвани проверките и дали жалбоподателят е имал възможност лично и непосредствено или чрез свой представител да се запознае с резултатите от проверките, осъществени от административния орган. Не било отчетено на какво се дължи намаляването на годната за подпомагане площ. Не било посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е констатирано в тях и въз основа на какви дейности. По делото нямало данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърдяло, че с поведението си Христо Тодоров е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са били декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече, че през 2009 г. същият този орган бил приел, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и бил оторизирал изплащане на суми. Административният орган не бил доказал, че е предприел и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. Не били изяснени в пълна степен верността на установените несъответствия, нито причините, довели до тези несъответствия и в следствие на всичко това административният орган бил постановил акт в нарушение на чл. 73, т. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията. Нарушени били и нормите на чл. 26, чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК, като допуснатите нарушения били от категорията на съществените, тъй като лишавали жалбоподателя от възможността изобщо да участва в административното производство, да събира доказателства и да излага твърдения в подкрепа на своите искания. С оглед на това не били изяснени напълно всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което били нарушени и залегналите в чл. 12 и чл. 13 от АПК принципи за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. Така приетото е законосъобразно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Съгласно чл. 59 от АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ - предмет на делото, е видно, че липсват изложени фактически основания за издаването му. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г. земеделският производител е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време след подаването на заявлението са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър "Система за идентификация на земеделските парцели"), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. При издаването на акта са нарушени и разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като административният орган не е уведомил ответника в настоящото производство за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното дотук касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,