Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2009/2018 г.

Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2009/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - Д. (ТП на НОИ - Д.) против Решение № 525/29.12.2017 г. постановено по адм. д. № 527 от 2016 г. по описа на Административен съд Д., с което е отменено решение № 25 от 21.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Д. и потвърденото с него Разпореждане № 4909247970/20.06.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване". Със съдебното решение преписката на длъжностното лице е върната за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-24-256/23.02.2016 г. на С. Р. Х. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Касационният жалбоподател сочи, че решението е постановено при наличие на касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и предл. 2 от АПК - неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения в касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Р. Х.. Ответникът по касационната жалба - С. Р. Х. е подала писмен отговор на касационната жалба на директора на ТП на НОИ - Д., оспорва същата като неоснователна и моли съдът да й присъди разноските по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. По същество касационната жалба е неоснователна. Установява се от фактическа страна, че производството по издаване на Решение № 25/21.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Д., с което е отхвърлена жалбата на Х. против Разпореждане № 4909247970/20.06.2016 г. на ръководител, ПО" при ТП на НОИ - Д., е започнало по подадено от нея заявление на 11.05.2015 г. пред Турския осигурителен институт. Искането е за предоставяне на пенсия за ОСВ съгласно българското пенсионно законодателство по силата на двустранно споразумение за изплащане на пенсии между Р. Б. и Р. Т. от 04.11.1998 г. С Разпореждане № 4909247970/10.07.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Д. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х.. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в законна сила. С Разпореждане № 4909247970/20.06.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Д. е отхвърлено новото искане на Х. по заявление на 19.11.2015 г., с мотива, че не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж. Ръководителят по "ПО" към ТП на НОИ - Д. констатира, че лицето има навършена възраст 66 г., 04 м. и 29 дни, придобит осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, 15 г., 7 м., 24 д., от които действителен осигурителен стаж 13 г., 5м., 24 д., защото 2 г. и 2 м. Х. е ползвала отпуск по майчинство. Този период, през който Х. е била в отпуск по майчинство, на осн. § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО не е зачетен за действителен осигурителен стаж по смисъла та чл. 68, ал. 3 от КСО. За да отхвърли жалбата на лицето против Разпореждането на ръководителя на "ПО", директорът на ТП на НОИ - Д. приема и, че не се зачита осигурителен стаж на жалбоподателката за периодите 01.08.1973 г. - 01.05.1976 г. и 07.01.1987 г. - 01.06.1989 г., тъй като от извършените проверки в отдел "ООА" при ТП на НОИ - С. и РКС - Д. е установено, че за тях, няма запазени ведомости за заплати и партидни книги от КЗС - Оранжерия - Д. и РПК "Добруджа" - Д.. Установено е от Административен съд Д., за което страната представя доказателства, че С. Р. Х. е предявила иск с пр. осн. чл. 124, ал. 4 от ГПК, във вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР срещу ТП на НОИ - Д. за доказване по исков ред на придобит от нея трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране преди 31.12.1999 г. С Решение № 926/16.10.2017 г. Районен съд Д. е признал за установено в отношенията между жалбоподателката Х. и ТП на НОИ - Д., че за времето от 01.08.1973 г. до 01.05.1976 г. тя е полагала труд на длъжност "полевъд" в КЗС "Оранжерия" - гр. Д. на пълен работен ден, както и за времето от 07.01.1987 г. до 01.06.1989 г. е изпълнявала длъжност "магазинер" в РПК "Добруджа" - гр. Д. на пълен работен ден. Решението на Добричкия районен съд е влязло в сила на 04.11.2017 г. При правилно установяване на правнорелевантните факти и след съвкупна преценка на приетите като относими доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до верен извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Д. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО". Правният спор е относно това налице ли са условията на чл. 68, ал. З от КСО и има ли С. Р. Х. 15 години действителен осигурителен стаж, за да й се признае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая първоинстанционният административен съд се е позовал на влязлото в сила с Решение № 926/16.10.2017 г., с което районният съд е признал за установено в отношенията между жалбоподателката Х. и ТП на НОИ - Д., че за времето от 01.08.1973 г. до 01.05.1976 г. и от 07.01.1987 г. до 01.06.1989 г. тя е полагала труд на пълен работен ден. На осн. чл. 297 от ГПК е зачетена задължителната сила на съдебното решение на гражданския съд. Тази законова последица на съдебното решение не е обвързана от срока за изправяне на нередовностите на подаденото от лицето заявление, както се сочи от касационният жалбоподател, позовавайки се на текста на чл. 1, ал. 5 от НПОС. В случая Решението на съда е постановено след Решение № 25 от 21.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ -Д. и поради това Административен съд Д. е спрял образуваното пред него административно съдебно производство по делото, до приключване на гражданскоправния спор по гр. д. № 1131/2017 г. Самото решение правилно е зачетено от административния съд и на осн. чл. 142, ал. 2 от АПК като ново обстоятелство, което е настъпило до приключване на устните състезания по адм. д. № 527/2016 г. по описа на Административен съд Д.. На основание чл. 68, ал. 3 от КСО, в действащата към датата на подаденото заявление от Х. редакция, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 - годишна възраст. Към момента на приключване на устните състезания по настоящото делото пред Административен съд Д., е определено за безспорно поради СПН на решението на районния съд по иск с пр. осн. чл. 124, ал. 4 от ГПК, във вр. чл. 1, ал. 1, т. З от ЗУТОССР, че по отношение на ТП на НОИ - Д. за спорните периоди от време, Х. е полагала труд, които следва да се зачете с оглед на правото, което претендира. Относно приложението на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съдът намира следното: Видно от Решение № 25 от 21.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Д., на С. Р. Х. не е зачетен за действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО, времето през което тя е ползвала отпуск по майчинство за отглеждане на дете, а именно периода от 12.06.1971 г . до 12.06.1972 г., от 22.08.1973 г. до 22.10.1974 г. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време. По делото не е спорно, че С. Х. е била осигурена за социалния риск майчинство. Последният е прогласен в чл. 1, ал. 1 от КСО. Осигурителните права на майката също са посочени както в чл. 48- 54 от КСО, така и в чл. 9, т. 1, и т. 2 от КСО. При общественото осигуряване при майчинство, Кодексът не прави разлика между лицата, които са майки, а напротив въвежда равенство в правата на различните категории жени, които полагат труд, осигурени са за този риск вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - ал. 3 от КСО. В същия смисъл са изложени и съображения в Решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9 от 2005 г. Конституционният съд на Р. Б. приема, че съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата, а съгласно алинея 2 жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи. От анализа на тези текстове у съда се формира становището, че конституционният законодател е отчитал многообразието на житейските хипотези през периода на майчинството, динамиката на икономическите възможности на гражданите, както и различния правен статус на жените майки (работещи, неработещи, осигурени или неосигурени) и е посочил в чл. 47, ал. 2 различни проявни форми на дължимата грижа от страна на държавата към жената- майка. Начинът, по който е формулирана разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Конституцията - изброяването на проявните форми на тази особена закрила, свидетелства за вложеното разбиране, че само по пътя на комплексното прилагане на тези форми или чрез взаимното им допълване е възможно постигането на целите на чл. 47, ал. 2 от Конституцията - осигуряване на социална закрила на майчинството от страна на държавата и оказване на финансова подкрепа при отглеждането и възпитанието на децата. Видно от новелата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, както и времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност за отпуск за бременност и раждане, се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. С оглед на цитираната разпоредба работодателят не дължи осигурителни вноски за периода на "майчинството", но времето се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. Текстът не прави разграничение за изчисляване на стажа в хипотезата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и чл. 68, ал. 3 от КСО, който се зачита еднакво, когато жалбоподателката е ползвала отпуск по майчинство и когато тя фактически е полагала труд. В подкрепа на горните изводи се тълкува и смисъла на нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, където изрично е разписано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Противното разбиране, каквото е посочено в решението на директора на ТП на НОИ - Д., да не се зачита за действителен осигурителен стаж на лицето, времето през което С. Х. е била в отпуск по майчинство, противоречи на специалните разпоредби на чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията. Последните предвиждат съответно закрила на майчинството от държавата и равенство в правата на жените майки по отношение на техните трудови и осигурителни права. Според материалноправната норма, която е действала по време и е регулирала отношенията свързани с видовете отпуск по майчинство - чл. 80 от ППЗП (отм.), за трудов стаж по смисъла на ЗП (сега отм.) се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто несъмнено е и отпускът по майчинство. Към този период от време е била в сила Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи трудов стаж (отм.), видно от която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (сега отм.). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорните две години и два месеца), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП (отм.), и по сега действащия КСО отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С оглед на така изложените съображения касационната инстанция приема, че за спорните периоди от време от 12.06.1971 г. до 12.06.1972 г. и от 22.08.1973 г. до 22.10.1974 г. лицето е било в отпуск по майчинство 2 години и 2 месеца, който следва да му се признае при изчисляване на осигурителния стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО като действителен осигурителен стаж. Изчислен към осигурителния стаж, който вече е признат от ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Д. - 13 години, 5 месеца и 24 дни, на С. Р. Х. правилно е признато от административния съд, че тя има право да се пенсионира в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. По разноските: На осн. чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по касация се дължат сторените, доказани и поискани разноски по делото. В писмен отговор на С. Р. Х. от 25.04.2018 г. се прави искане да й се присъдят разноските по делото. Страната прилага доказателства за това - договор за правна защита и съдействие от 05.02.2018 г. От същия е видно, че тя е направила разноски за един адвокат по делото и е заплатила за оказаната правна защита пред касационната инстанция, сумата от 500 лева (петстотин лева). Разходите са реално сторени като заплатени в брой видно от текста на договора, поради което и с оглед изхода на делото, следва да се възложат в тежест на ТП на НОИ - Д.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение