Решение № 3225 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9047/2019 г.

Решение № 3225 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9047/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисия за защита на Конкуренцията /КЗК/ срещу решение № 3142 от 10.05.2019 г., постановено по адм. дело № 10029/2018 г. по описа на Административен съд -София град, с което по жалба на К. Д. е отменена издадена от касатора заповед № РД-24-СПО-47/30.08.2018 година за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. К. Д., чрез пълномощник адв. Белелиева, счита жалбата за неоснователна по съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на разноските в настоящето производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Съображенията са следните: Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд, а мотивите му за отмяна на административния акт изцяло се споделят. Законосъобразно и обосновано е прието, че в случая не са налице предпоставки за издаване на заповедта на посоченото в нея основание. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, изисква такава обективна промяна в обстоятелствата, извън случаите на трайна неработоспособност, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на цитираната правна норма, същата следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните не е изразила изрична воля или не е съдействала за настъпването им по какъвто и да било начин. Затова в конкретния случай не е налице "обективна невъзможност" за изпълнение на длъжността по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, доколкото нововъведеното изискване за професионална квалификация - отлично владеене на английски език и професионално направление "Филология" - се дължи не на обективни причини, а на изрично изразената от органа по назначаването воля за промяна, видно от утвърдената длъжностна характеристика за длъжността. Промяната на изискванията за заемане на длъжността, извършена по изричното разпореждане на органа по назначаването не представлява обективна причина, обуславяща невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Д. е заемала длъжността "старши експерт" в отдел "Протокол и връзки с обществеността", като съгласно длъжностната й характеристика - минималното изискване за заемане на длъжността и висше образование, с минимална образователна степен- "бакалавър" и област на висше образование- социални, стопански и правни науки. Липсва нормативно изискване за извършената с длъжностната характеристика промяна- образованието да бъде в областта на хуманитарните науки и специалност- английска филология. Лишени от логика и несъответни на закона са мотивите на органа, че правоотношението му следва да бъде прекратено при обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения в резултат на промененото в длъжностната характеристика изискване за образование. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. При този изход на делото КЗК следва да заплати на К. Д. сумата 600 лева разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,